след Общото събрание на факултета

За Общото събрание на Философския факултет, проведено на 19 октомври, миналия петък, ще напиша подробен авторизиран репортаж - от моя гледна точка какво и как се случи.
Но за това ще намеря време най-рано следващата седмица.
Сега съвсем накратко ще напиша отговор на някои съветници:
 Няма да давам никого под съд.
Първо, защото това противоречи на разбиранията ми за разрешаване на противоречията в човешките взаимоотношения.
Второ, защото това противоречи на разбиранията ми за разрешаване на противоречията в една университетска общност.
Трето, защо това противоречи на основния патос на изказването ми в петък: обсъждане на вътрешната интранет страница на факултета на отчетния доклад на деканското ръководство не се състоя, защото във факултета цари страх. А във факултета цари страх, защото едни преподаватели съдят други преподаватели, като даже бившият декан, който, според мен, беше най-добрият ръководител на факултета за последните 30 години, също се оказа потърпевш от такава съдебна разпра по нищожен повод.
Как при това положение да има свобода на изследването и преподаването, на дискусиите и обсъжданията на проблемите?
Няма да има.
При тези продължаващи процеси за щяло и нещяло, и с изчезващите протоколи по пътя от Ректората до съдилищата, или с изчезващите важни страници от тях, или с притичващите услужливи свидетели, глаголещи в съда противното на истината, свобода, откритост и откровеност не може да има.
Всички проблеми би трябвало да се обсъждат вътре в Университета, но как да си въобразяваме, че ще се случи това, когато в самодоволния отчет на деканското ръководство няма капка самокритичност, а прикриване на грозното зад паравана на безспорно постигнатото?

Един от професорите от катедрата по история на философията в петък след моето изказване взе думата и за пореден път ме засипа с обиди и злословия.
И друг път се е случвало - и на факултетни съвети, и на катедрени съвети, и в СНС, и във ВАК.
И други са ме клеветили и обиждали, даже още по-колоритно и напоително.

Този път това стана пред търпеливите, които бяха останали към края на Общото събрание на ФФ.

Е, както се казва, всичко тайно става явно.

Многократно упражняваните клевети по мой адрес, репетирани преди това и от други професори пред по-малки  слушателски аудитории - пред членовете на катедрения съвет на катедрата по история на философията, или на СНС, или на ВАК, този път бяха изпълнени даже в по-деликатна аранжировка, в сравнение с изпълнението им на два факултетни съвета, на единия от които присъствах и лично, през 2001 г., или на катедрени съвети, на някои от които също съм присъствала, а в други случаи - зад гърба ми.
По повод на случилото се в петък, разбира се, че няма да търся възмездие в съда, освен заради посоченото по-горе, също и най-вече поради това:  

Има Един, Който ще ни съди с Неговата божествена справедливост, 
когато му дойде времето.
 

фарс, фарс, ама наказателен

За тази моя публикация в "Култура" също стана дума в залите на Софийския районен съд.
Според свидетелските показания на проф. Цочо Бояджиев, дадени на 17 февруари тази година, докато съм хвалила редакционната политика на списанието за антична философия и наука Rhizai, съм обидила и наклеветила индиректно няколко души, макар и без да споменавам имената им, за пресичането на академичните пътища у нас на Боряна Кацарска, Елена Георгиева и Любомира Радоилска. Това е старателно протоколирано.

Разбира се, в една свободна и демократична страна, където има свобода на словото, на академичните дискусии и полемики, и където наистина се цени изследването и преподаването, обективната истина се търси не в съда, при това по наказателни дела, а в аудиториите на университетите, в книгите на мислителите от миналото и техните интерпретатори от следващите епохи и съвременността, във вестниците, списанията със специализирано съдържание, дискусионните формати на електронните медии и т.н.

Д-р Боряна Кацарска, д-р Елена Георгиева и д-р Любомира Радоилска - слава Богу! - са живи и здрави. Първите две живеят и работят в центъра на София, а д-р Радоилска се занимава с постдокторантски изследвания в Кеймбридж, но чрез произволна търсачка адресът на нейната електронна поща може да бъде намерен за секунди.

Който желае да чуе и разбере субективното им мнение за обективната истина по отношение на техните академични биографии, много лесно може да се допита до тях.

За този брой на вестник "Култура" също стана дума в съда. И той беше и сканиран, и фотокопиран, и представен като "веществено доказателство" в наказателното производство. На първата му страница пише, че проф. Каприев отказва да приеме първия български превод на "Метафизика" на Аристотел, но това не е направило никакво впечатление на съдията.

И за да бъдат абсурдите в това фарсово дело наистина пределни, в него на първа инстанция бях обвинена не само за това, което вече съм публикувала в "Култура", но и за това, което не съм публикувала в "Култура"! 

Асистентката Гергана Динева в свидетелските си показания, дадени на 27 февруари и старателно протоколирани от секретар-протоколиста, е свидетелствала, че съм наклеветила и обидила двамата изтъкнати професори, като съм писала за сагата около "Метафизиката" в социалната мрежа Фейсбук, а не съм публикувала текст по този повод в "Култура".

Обективната истина е, че десет години двамата преводачи на "Метафизика" търпеливо чакаха да им бъде посочена поне една грешчица в поне едно изреченийце на превода, но не дочакаха...

А по повод на 50-годишнината на доц. д-р Иван Христов, написах текст, в който го поздравих и за юбилея, и за огромната преводаческа и интерпретативна работа, извършена от него. Разбира се, стана дума и за стратегиите на превеждането на Аристотел не само на български, но и на други модерни езици, като по този начин, след десет години търпеливо изчакване, най-после отговорих на подигравките. При това без да влизам в полемика, и без да споменавам изрично имена.

Този текст не беше публикуван в продължение на няколко месеца в "Култура", юбилеят на колегата Иван Христов през октомври 2010 г. мина и замина незабелязано от никого, както незабелязано, без рецензии и отзиви, незабелязани от никого, останаха и почти всички негови образцови академични издания на преводи на старогръцката и светоотеческата философия, а през март 2011 г. текстът в негова чест все пак беше публикуван в брой 10 на "Литературен вестник". Ето тук, на втора страница: 

http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1195.pdf

А през януари и февруари 2012 г. бях изправена пред съда по дело за клевета и обида!

Мислете му, ако решите да превеждате Аристотел!
Че и да се защитавате на всичко отгоре в двата единствени наши литературно-културни седмичници!
Правосъдието у нас не спи.

за обжалването на присъдата

Уважаеми градски съдии,

След като се запознах най-после с присъдата и мотивите на съдия Петков по
нчхд 15017/11 на 112 състав, НК, СРС добавям към първоначално подадената
жалба следното:

1. Присъдата бе произнесена на заседанието на 27.02.2012 г., но като писан текст
тя ми бе предоставена едва на 12 септември 2012 г.
През месеците март, април, май, юни, юли, август и септември многократно проверявах
в деловодството на 112 състав на СРС, при което не само не получих диспозитива и мотивите,
но и многократно ми бе отказвано да получа протоколите от заседанията по делото, проведени на
17 и 27 февруари.
С всички тези документи се запознах едва на 12 септември.

2. Както на първата страница на ПРИСЪДАТА, така и на втора страница на МОТИВИТЕ
е допусната груба фактическа грешка, като е посочено, че живея на ул.
"Цар Симеон"79, а вярното е, че през последните 14 години 
единствената адресна регистрация, която имам
е София 1111, ул. "Христо Максимов" Nо 6, ап. 14.

3. В протоколите от заседанията, проведени на 17 и 27 февруари, са отразени съвсем
приблизително и много общо моите изказвания, които бяха три пъти по-дълги.
Като подсъдима, произнесла последната дума,
 прочетох предварително написан текст, който би трябвало да е
включен към материалите по делото, тъй като бе депозиран като молба до г-н Петков на
24 февруари.

4. В мотивите на г-н Петков е отбелязана непротиворечивостта или по-точно казано
безпротиворечивостта между тезата на тъжителя
и устните свидетелски показания на поканените от него свидетели, но изобщо не 
става дума за това, че между тезата на тъжителя и тази, която аз обосновавах като подсъдима,
подкрепена от свидетелските показания на проф. дфн Искра Христова-Шомова,
има не просто противоречие, а противоположност.
Правната логика е формалната логика. Във формалната логика противоположността е 
на много по-висока степен от противоречието.

Показанията на свидетелите са не просто противоречиви. Те са противоположни.
Смисълът на казаното от свидетелите на тъжителя е един, а смисълът на казаното
от свидетелката проф. Шомова - противоположен на устно заявеното от тях.

5. В мотивите на г-н Петков не е посочен нито един от документите и публикациите, които
приложих към своето възражение срещу тъжбата, както и в молбите във връзка със заседанията, които 
също свидетелстват в моя полза.

6.В мотивите на г-н Петков напълно е игнорирана нормативната база, която регулира отношенията
между университетските преподаватели - Законът за висшето образование и Правилникът за 
устройството и дейността на СУ, които са основен критерий за законосъобразността на действията
на всеки един от нас. Оттам те са основен критерий и за преценяването на нашите думи и дела
като истинни или неистинни, като справедливи и обосновани, или като несправедливи и
клеветнически. Както съгласно ЗВО, така и според Правилника на университета не съм извършила
нищо нередно. По отношение на основния предмет на нашия спор -
процедурата по атестацията на преподавателите от 2007 г. - това получи подкрепата на 25-те члена
на Факултетния съвет на 3 юли 2007 г., като единствено проф. Каприев се противопостави на тяхната оценка. 

7. Продължавам да настоявам за моето пълно оправдаване и за това на мен да ми бъдат възстановени
направените разноски, тъй като в своите служебни действия в качеството си на ръководител на катедрата
не само по отношение на атестацията през 2007 г., но и в други случаи проф.
Каприев е подавал информация с невярно съдържание за мен и работата ми.
Стигна се даже дотам, че в единствената официална информация, която катедрата по История на философията
представя на английски език на сървъра на Томас Институт към Кьолнския Университет,
аз изобщо не фигурирам като член на тази катедра:
http://www.egsamp.uni-koeln.de/wp/?page_id=28

Продължавам да поддържам твърдението си, че във всичко казано и написано от мен до този момент -
и устно, на катедрени съвети, и писмено, в писма, и във виртуалното пространство 
никога, никъде и по никакъв начин не съм обиждала и клеветила професора.
Напротив. Всеки хабилитиран университетски преподавател, който заема изборна и мандатна
длъжност, и ръководи колективен орган, каквато е длъжността ръководител на катедра в
Софийския университет, има задължения, които строго регламентират дейността му.
Пострадалите от тенденциозното, грубо и клеветническо отношение имат не само правото,
но и задължението да информират за това и преподавателската колегия, и обществото
като цяло, тъй като университетът е публична институция, той е държавен и всичко
ставащо в него е общественозначимо.  

С уважение: Димка Гочева

наистина е така

Понеже десет години питах как така се обявява за несъществуващ един превод, без в него да бъде посочена нито една грешка, накрая започнах да получавам не отговори и примери за грешки, а призовки за наказателно дело, а една призовка изглежда така: 

присъдата и мотивите на съдията

Необходимият коментар

Известно е, че най-натовареното съдилище у нас е Софийският районен съд.

Често се споменава, че на един съдия в него се падат по над 1000 дела годишно!
Умопомрачителна цифра.
Дори и да предположим, че понякога едно дело продължава две или три години, това означава, че един съдия приключва на година поне 300 дела и съответно трябва да напише мотиви за 300 свои присъди.
Много често съдиите се бавят с месеци и години с писането на мотивите, защото това е най-сложната страна на отсъждането: аргументативната.
За никого не е тайна, че съществува определена матрица за писането на мотиви и тя даже се преподава в юридическите факултети - от фактическа страна, от правна страна, от гледна точка на свидетелските показания, веществените доказателства и прочие.
В мотивите на моята присъда на последната страница се появява фамилията Генчев и фразата признат за виновна... На още няколко места за мен се говори в мъжки род :-)))

Също така, както в присъдата, така и в мотивите ми се приписва адрес, какъвто никога не съм имала, което улеснява заключението: за да си помогне с писането на мотивите по нашето абсурдно дело, съдията е използвал мотиви за друго дело за клевета и обида, което е било наказателно с частен характер.
Подсъдимият се е казвал Генчев и адресът му е бил такъв, какъвто е посочен и в присъдата, и в мотивите.
В използването на един юридически акт като образец за писане на друг само по себе си няма нищо лошо. Знаем, че в много страни по света се практикува точно правото на прецедента.
Само че в делото срещу подсъдимия Генчев е ставало дума за спор наистина между физически лица във фирма с различен предмет на дейност.
В делото "Каприев срещу Гочева" предмет на спора беше атестацията на преподавателите във ФФ на Софийския университет.
Тук не става дума за скандал, при който са се разменяли устни обиди, за да се отсъжда за вината и невинността ми като подсъдима според устните свидетелства на трима свидетели.
Софийският университет не е фирма с материално-производствен предмет на дейност, а е най-големият и най-старият наш университет, който в много отношения е и най-добрият у нас, както показаха вече две последователни рейтингови проучвания.
В мотивите няма позоваване нито на Закона за висше образование, нито на Правилника на Университета.
 ***
Мисията на университета е да препредава вече постигнатото знание и да създава ново знание.
Когато трима професори от една от най-старите катедри на университета твърдят в съда противното на истината за дисертации, защитени в нея през 2006 и 2007 година, един от изводите, които могат да се направят е, че във Философския факултет на Университета не се пази никаква документация за обучението на докторантите и техните рецензенти, за вътрешните и официалните им защити дори пет години назад.

за културата на клана

За разлика от Мишо Шамара не съчинявам рапърски произведения със стандартно-банален като за този жанр текст и мелодия.

Също така, за разлика от ексцентричните мацки от Pussy Riot, когато вляза в църква, а това правя почти всяка неделя през последните 15 години, се държа що-годе прилично.

И въпреки това се оказах подсъдима по Наказателния кодекс на Република България.

И както вече написах в краткото резюме на събитията, на 7 ноември миналата година, след заседанието на катедрата по История на философията бях подиграна и предупредена от доц. д-р Димитър Денков, че ако не се осведомя надлежно за започналото наказателно дело срещу мен и не отида и на следващото заседание по делото, ще бъда арестувана и закарана с белезници в съдебната зала като братя Галеви.

Не знам какъв точно е бил предметът на дейност на братя Галеви и не съм осведомена за подробностите около наказателното дело за техните деяния.

След 7 ноември миналата година издевателствата над мен продължиха, братя Галеви се приютиха на неизвестно сигурно място някъде по света със средства в огромен размер, придобити от неясно какъв предмет на дейност, а доц. д-р Денков освен декан на ФФ стана и професор. 

През изминалите две десетилетия, в които бях преподавател във ФФ, имах глупостта да мисля, че човек може да си позволи да работи старателно, честно и почтено, без да бъде част от един всевластен академичен клан, познат на всички преподаватели и изследователи у нас, политически хиперпротежиран и оглушително медийно рекламиран.

Сбърках. 

И все пак, съществуването на свободни блогърски платформи и свободно виртуално пространство ще ми позволи да споделя някои от епизодите на неравната ми борба с клана.

Ето например откъс от една много критична рецензия, която си позволих да напиша в началото на 2010 г. за една докторантска студия.

 Разбира се, името на докторанта и заглавието на неговата студия няма да бъдат посочени тук.

Прочетете внимателно какво написах в нея като забележки и препоръки, и си направете изводите, уважаеми читатели и любопитни посетители на  блога за онова академично поведение, за което един университетски преподавател може да се окаже подсъдим по Наказателния кодекс на Република България.

Начало на цитата:

...  

Забележки и препоръки:

Най-големият недостатък на текста е, че той е предимно компилативно-преразказвателен и разчита изцяло и безрезервно на някои съвременни интерпретатори на важните автори от средновековието, с които се занимава, без може би да познава оригиналните текстове на някои от тях.

Например, когато става дума за ислямски мистицизъм, колегата XYZ цитира само Анри Корбен и няма нито един цитат от нито един средновековен арабски автор.

Ами ако Анри Корбен не е прав, а Ради Радев е прав? Особено като се има предвид изповяданата теософска позиция на Корбен, която се прояснява на няколко места и най-вече в края на цитираната от него книга? Когато един теософ пише за мистицизма, трябва да се даде поне един цитат от произведение на тълкуван средновековен автор и поне още едно интерпретаторско мнение на модерен тълкувател. 

Освен това, образцовите автори на ислямската традиция са издадени вече на много и различни съвременни европейски езици, и са достъпни и в Мрежата. Би трябвало да има поне един цитат от поне едно произведение на поне един ислямски мислител, за да бъде убеден читателят в това, което твърди авторът чрез безусловно приетия Корбен.

Още по-лошо впечатление в това отношение прави почти пълното отсъствие на цитати и позовавания на произведения от християнските гръкоезични автори, много от които вече са представени на български в образцови преводи от гръцки, издадени през последните години.

Например, когато читателят прочита изумителното изречение, че според свети Василий Велики не може да бъде позната същността даже на сътворените неща и със затаен дъх потърси бележката, за да види къде точно е написано такова нещо, намира бележката и вижда препратка не към текст на свети Василий Велики, а... на проф. Каприев!

Ами ако Каприев не е прав, а са прави в преводите и коментарите си преводачите и интерпретатори на свети Василий на български доц. д-р Иван Христов (на «Писмо до своя брат Григорий...» ), Владимир Атанасов (на «За светия дух»), проф. д-р Иван Желев и Росен Тенев (в изданието на «Шестоднев» и деветте най-значими проповеди в него), или проф. Цоневски (в неговата «Патрология», която многократно е преиздавана) или 

проф. Иван Снегаров - в неговата 

«Кратка история на православните църкви» - издадена през 1944 г. от Университетската печатница и съвсем некратка, тъй като е почти 700 страници!?

И още един подобен пример. Когато става дума за тълкуването на любовта от свети Григорий Нисийски, пак препратката е ... към проф. Каприев.

Само че коментарът на Свети Григорий към «Песен на Песните Соломонови» е чудесно преведен на български от Лидия Денкова и има вече две издания.

Но може би най-фрапантният пример е следният: на няколко страници в текста става дума за Григорий Палама, разказва се неговата биография и забавни епизоди от нея, като отвличането му в плен от пирати и освобождаването му чрез откуп, но пак няма нито един цитат, нито споменаване в библиографията на съчинения от него!

Негови съчинения, преведени на български, също има.

 

Най-важното от тях  - с оглед на темата, по която е писал колегата XYZ - е:

 Св. Григорий Палама. Разговор между православния Теофан и отвърналия се от варлаамитите Теотим. В: “Архив за средновековна философия и култура”, св. ІV, С., 1997, “ЛИК”, превод Стоян Терзийски и Александър Кашъмов.

Но също така и “Слова”. С., НИ, 1987, превод Николай Цв. Кочев.

За съжаление, цялостното впечатление от текста е, че възпроизвежда най-лошото от необратимо устойчивите и абсолютно неакадемични тенденции в «затвореното общество» на медиевистиката във ФФ:

1. Култивиране на умението за компилативно преразказване и пренебрегване на четенето на книгите на самите мислители от миналото.
2. Тотално отрицание, пълно пренебрежение, невключване в библиографията и абсолютно неспоменаване на изданията и преводите, на преводачите и интерпретаторите извън «професорското каре» – особено, ако става дума за богослови и/или класически филолози.

 Този текст ще стане малко по-академичен, ако поне библиографията му се разшири с произведения от и произведения за средновековните мислители, които споменава, издадени на български, освен написаните от научния ръководител и предполагаемия рецензент на дисертацията.

  Умберто Еко в «Как се пише дипломна работа» посочва това задължение към библиографията на всяка академична работа, която е дипломна работа за магистърска и по-висока степен. Всички важни произведения от авторите, издадени и преведени на съответния език, трябва да са библиографски описани и прочетени, дори и да не са цитирани пряко в текста. Това информиране понякога е от по-полезно за читателите от авторовите разсъждения.

 

  Лошо е докторантите на ФФ да усвояват и продължават най-лошото, а не най-доброто от своите научни ръководители.

Дата: 20 януари 2010                                                                      подпис: Димка Гочева

Край на цитирането на рецензията на докторантската студия. 

Както вече стана дума тук, основният предмет на съдебния спор, по който съм подсъдима, е оценката на ръководителя на катедрата по История на философията проф. Каприев за работата ми, получена при процедурата по атестацията на преподавателите през 2007 г.

В съда се опитвам да докажа, че съм била рецензент на дисертациите на Моника Портокалска-Леви и на Андрей Захариев.

Обсъждането на докторските работи на докторантите, обучавани в една катедра, е важна част от научната работа в нея.

През предишните години имах глупостта да се осмеля да възразявам и на други много големи неточности, които според мен не биваше да бъдат отминати с мълчание.

Като следната.

В хвалебствената рецензия за дисертацията на д-р Анна Бошнакова проф. Каприев допусна една груба грешка, която после се появи и на страниците на вестник "Култура" в още по-хвалебствена рецензия за книгата "Авлос и лира", в която се превърна дисертацията.

Ето вижте тук:

Вестник "Култура", бр.34, 19 септември 2003 г.

http://www.kultura.bg/media/my_html/2289/lira.htm

Според проф. Каприев, митът за Ер е разказан от Платон в диалога "Федър"!

Това, разбира се, не е вярно.

Огромният, смислово завършващ и поучителен разказ на Ер за това какво става с душите, когато се отделят при смъртта на човека от тялото му, е композиционният есхатологично-митологичен финал на "Държавата" - на най-важния, най-четения и най-коментиран Платонов диалог през последните 150 години в целия свят.

Диалогът, в който става дума за справедливото и справедливостта.

Във "Федър" има няколко други мита, тъй като в него се философства за любовта и лудостта.

Поуката:

За да преуспее човек по света и у нас, за да стане медийна звезда и партиен строител на най-демократичните нашенски политически партии, най-добре е да не е чел нито диалозите на Платон, нито записки от лекциите на Аристотел в Ликейона. А ако ги е чел, да ги забрави.

На обсъждане на дисертации в катедрата да се отива с тапи за уши и да не се спори за това 

кой мит на Платон в кой диалог е разказан или да не се издребнява за това, че книгите на "Метафизика"-та все пак са четиринадесет, а не седемнадесет.

Още по-наказуемо е престъплението някой да се осмели да твърди, че катедрата

 по История на философията с етика е създадена през 1894 г., че е преименувана на История на философията през 1904 г., и че в областта на античната и средновековна философия у нас през първата половина на ХХ век са работили големи учени като проф. Иван Георгов, проф. Иван Саръилиев, проф. Гаврил Кацаров, проф. Иван Снегаров - особено внимавайте да не кажете-покажете някъде и пред някого, че сте виждали и чели стотиците страници за християнската философия като основа на християнската църква, написани в книгите на проф. Иван Снегаров.

Това хвърля сянка върху официално лансираната история, че историята на катедрата по История на философията във ФФ започва през 1949 г. - в годините на най-мрачния сталинизъм, а историята на изследванията върху средновековието и християнството започва от правилните професори-герои на нашето време.