В последния календарен ден на 2012 ще напиша за Общото събрание на Философския факултет, проведено на 19 октомври тази година - нещо, което се канех да направя отдавна.
Според Правилника на нашия Университет най-важният управленски орган за колективно ръководене на всеки факултет е Общото събрание, което се свиква редовно най-малко веднъж годишно и в което участват всички преподаватели, както и представители на студентите, докторантите и служителите на съответния факултет. Вижте член 43 и 44 от Правилника на Университета, публикуван на сайта му.
Редовното годишно Общо събрание на Философския факултет за 2012 година се проведе на 19 октомври и премина бурно и драматично.
Дневният ред беше драстично променен заради една конференция, организирана от други преподаватели от друг факултет, чието случване в Университета не се хареса на някои преподаватели от Философски факултет.
След час отлагане за събиране на кворум, събранието започна с искане за гласуване на протестна декларация, която обаче не беше предварително написана от професорите, които я предложиха.
Имаше даже искане за оставка на Ректора проф. дин Иван Илчев.
Искането за оставка на Ректора не се прие, но се прие ненаписаната декларация против онази конференция. Само като изказване. Беше гласуван текст, който не беше написан от своите вносители.
В цялата тази суматоха имаше преиграване и умишлено драматизиране.
Защо?
За да бъде отнет поне един час от времето на Общото събрание с обсъждане на две нови точки от дневния ред, които не просто да бъдат добавени към вече обявения, а направо да бъдат приети като първа и втора точка.
Така и стана.
Събранието изгуби почти час, за да започне с необходимия кворум, а после още час се обсъждаха двете нововъведени точки от дневния ред, при което бяха изказани и безобразни лъжи.
Един професор мотивира искането за оставката на Ректора и протестната декларация срещу провеждането на онази конференция със следното невярно твърдение: преподавателите от Исторически факултет и лично господин Ректорът преди години били попречили на провеждането на конференцията, организирана от д-р Мартина Балева и проф. Улф Брунбауер за представянето на Баташкото клане в произведенията на
изобразителното изкуство.
Това, разбира се, беше лъжа.
Всички си спомняме, че тази пък конференция беше първоначално планирана за провеждане в Етнографския институт на БАН и беше отменена от организаторите си заради протести на депутати от "АТАКА", и кръга от публично активни интелектуалци около тогавашния президент Първанов.
Впоследствие обаче, една година по-късно, тъкмо колегите от Историческия факултет на Университета станаха домакин на конференцията и тя беше проведена...
И така, с гръмки, но неверни екскламации и бурни, но ненаписани декларации успешно бяха убити два часа от Общото събрание, а след това деканът проф. Денков бавно и монотонно започна да запознава присъстващите с Отчетния доклад на деканското ръководство на ФФ за едногодишния период, изтекъл от избирането им.
И това беше повече от ненужно. Нали докладът беше и все още е достъпен в Интернет?
Но така мина още един час и хората започнаха да се разотиват.
Важното беше присъстващите да намалеят за дискусията и обсъждането на доклада.
Колкото се може по-малко да са онези, които ще чуят критики и неудобни въпроси, изказани от себеотрицателни питащи критикари.
И все пак, аз се изказах и зададох за около петнадесети път моите въпроси за финансирането и отчитането на някои бомбастични проекти, с които парадираха по страниците на вестниците "Култура" и "Сега" професори от катедрата по История на философията.
И понеже не исках да губя времето на присъстващите с обстоятелствени обяснения, на този блог тези въпроси са поставени ето тук:
http://www.blogger.com/blogger.g?blogID=472028015330815311#editor/target=post;postID=3310044360421283085
Всички преподаватели от ФФ бяха уведомени за този тематичен блог, за фарсовия процес срещу мен и за въпросите, заради които се стоварва всичко това върху главата ми, още в края на септември с писмо.
На самото Общо събрание се изказах сравнително кратко и едвам се вместих в определения времеви регламент, но не успях да поставя - отново и за кой ли път - други въпроси, които например, зададох и на празника на ФФ през май тази година, но и на тях не получих никакъв отговор. Въпросите, чийто отговор чакам от 18 май, но едва ли някога ще го дочакам, можете да прочетете тук, на най-общия ми блог: http://dimkasdiary.blogspot.com/2012/05/blog-post_15.html
И така, на Общото събрание на Философския факултет, проведено на 19 октомври 2012 година, в 65 аудитория на Ректората, отново не получих отговор на нито един от всички тези въпроси, а обиди.
Не стана ясно абсолютно нищо за грандиозните проекти, заявени като финансирани от фондациите "Отворено общество", "Александър фон Хумболт" и "Тисен", не стана ясно нищо за участието на Факултета в European graduate school for ancient and medieval philosophy...
Не стана ясно абсолютно нищо за това: защо във Философския факултет няма документация за дисертации, защитени през 2007 година във философските му катедри? Попитах за това ясно и отчетливо от микрофона и катедрата в аудитория 65, но отговор и до ден-днешен няма.
Не ми стигна времето отново и за кой ли път да поставя въпросите за изчезването на папката и компактдиска с текстовете и преводите, които бях направила по вътрешноуниверситетския проект през 2010 година, които би трябвало да отидат в библиотеката на специалността, но не отидоха там, а изчезнаха в нечие чекмедже и нечие бюро...
Бях прекъсната от водещия събранието поради изтичане на трите минути, позволени за изказване по регламент, точно когато щях да питам: поради какво се бави вече няколко години издаването на книгата, която съм представила в Университетското издателство още през 2009 г. и чието издаване е включено в графика за издателска дейност за 2010 година, приет с решение на Факултетния съвет на 19 януари 2010. Вижте тук:
http://phls.uni-sofia.bg/downloads/F23_RESHENIA.pdf
Други книги от този график бяха издадени още преди година-две, но не и моята.
Не ми стигна времето отново да поставя въпросите за привилегиите и предимствата, които ползват бившите агенти на Държавна сигурност, управляващи Философския факултет през последните 20 години, при издаването на техните книги в Университетското издателство.
Не знам как става така, но Университетското издателство винаги намира пари и начин да публикува - при това луксозно и на хубава хартия, и с твърди корици - книгите на преподавателите от факултета, които са сътрудничила на Държавна сигурност, а останалите чакаме и чакаме с години, и никога може да не дочакаме.
***
Всичко, което се случи на 19 октомври в 65 аудитория, би трябвало да е дословно протоколирано.
Само че протоколът от Общото събрание, който според Правилника на Университета трябваше да е готов след 14 дни и вече от два месеца да е публикуван в Интернет, все още не се е появил.
Протоколът от Общото събрание на ФФ би трябвало да се появи още преди два месеца тук:
http://phls.uni-sofia.bg/display.php?page=of_d
***
Междувременно, от любопитна публикация в "Капитал" научих, че съдията г-н Петко Петков, който на първа инстанция ме осъди да платя 1000 лева глоба за обида на проф. Каприев, съвсем не е просто един от многото страшно претоварени от работа съдии на Софийския районен съд, а е един от четиримата съдии в СРС, които са много ангажирани и с МВР
като оторизирани за издаване на разрешения за контролиране на трафични данни. Ето вижте тук:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/10/26/1933732_ne_e_podslushvane_ne_e_v_internet_i_ne_e_bezkontrolno/
***
Това е.
Дори и в Университета, който според идеята си е институция на разума, знанието и свободата, няма правила и върховенство на закона.
Има силни на деня, които имат предимства, привилегии и права, и те могат да правят каквото си искат, с когото поискат и както поискат.
А после се чудим на безобразията, беззаконието и произвола в страната.
На непокорните и питащите ще им бъдат устройвани фарсови съдебни дела.
***
Тогава? Какво остава като възможност за една жена, която от вече 30 години се интересува и занимава с история на философията?
Философите по различен начин са обяснявали света, някои са се опитвали и да го променят.
На хора като мен им остава поне да опишат онова, което се е случвало в техния малък свят.
И от това може да се научи нещо за духа на времето.
Да е честита Новата 2013 година и на всички, които посещават и четат този невесел блог!
Дано през следващата година изпитанията да понамалеят и да имам по-малко лични съдебни неволи за описване и повече време за осмисляне на вечните проблеми на философията.
Силните на деня, които се преструват на философи във Философския факултет през последните десетилетия, получиха достатъчно внимание тук и през всички тези десетилетия убиха много от личното ми време, от човешката ми енергия и от желанието ми да се занимавам със смислени неща.
Те навредиха много и на семейството ми. Много.
На тях им пожелавам най-после през 2013 година да осмислят следните три думи:
Господ вижда всичко.
Бъдещето е неясно, но дано с Божията помощ всички станем по-добри!
Според Правилника на нашия Университет най-важният управленски орган за колективно ръководене на всеки факултет е Общото събрание, което се свиква редовно най-малко веднъж годишно и в което участват всички преподаватели, както и представители на студентите, докторантите и служителите на съответния факултет. Вижте член 43 и 44 от Правилника на Университета, публикуван на сайта му.
Редовното годишно Общо събрание на Философския факултет за 2012 година се проведе на 19 октомври и премина бурно и драматично.
Дневният ред беше драстично променен заради една конференция, организирана от други преподаватели от друг факултет, чието случване в Университета не се хареса на някои преподаватели от Философски факултет.
След час отлагане за събиране на кворум, събранието започна с искане за гласуване на протестна декларация, която обаче не беше предварително написана от професорите, които я предложиха.
Имаше даже искане за оставка на Ректора проф. дин Иван Илчев.
Искането за оставка на Ректора не се прие, но се прие ненаписаната декларация против онази конференция. Само като изказване. Беше гласуван текст, който не беше написан от своите вносители.
В цялата тази суматоха имаше преиграване и умишлено драматизиране.
Защо?
За да бъде отнет поне един час от времето на Общото събрание с обсъждане на две нови точки от дневния ред, които не просто да бъдат добавени към вече обявения, а направо да бъдат приети като първа и втора точка.
Така и стана.
Събранието изгуби почти час, за да започне с необходимия кворум, а после още час се обсъждаха двете нововъведени точки от дневния ред, при което бяха изказани и безобразни лъжи.
Един професор мотивира искането за оставката на Ректора и протестната декларация срещу провеждането на онази конференция със следното невярно твърдение: преподавателите от Исторически факултет и лично господин Ректорът преди години били попречили на провеждането на конференцията, организирана от д-р Мартина Балева и проф. Улф Брунбауер за представянето на Баташкото клане в произведенията на
изобразителното изкуство.
Това, разбира се, беше лъжа.
Всички си спомняме, че тази пък конференция беше първоначално планирана за провеждане в Етнографския институт на БАН и беше отменена от организаторите си заради протести на депутати от "АТАКА", и кръга от публично активни интелектуалци около тогавашния президент Първанов.
Впоследствие обаче, една година по-късно, тъкмо колегите от Историческия факултет на Университета станаха домакин на конференцията и тя беше проведена...
И така, с гръмки, но неверни екскламации и бурни, но ненаписани декларации успешно бяха убити два часа от Общото събрание, а след това деканът проф. Денков бавно и монотонно започна да запознава присъстващите с Отчетния доклад на деканското ръководство на ФФ за едногодишния период, изтекъл от избирането им.
И това беше повече от ненужно. Нали докладът беше и все още е достъпен в Интернет?
Но така мина още един час и хората започнаха да се разотиват.
Важното беше присъстващите да намалеят за дискусията и обсъждането на доклада.
Колкото се може по-малко да са онези, които ще чуят критики и неудобни въпроси, изказани от себеотрицателни питащи критикари.
И все пак, аз се изказах и зададох за около петнадесети път моите въпроси за финансирането и отчитането на някои бомбастични проекти, с които парадираха по страниците на вестниците "Култура" и "Сега" професори от катедрата по История на философията.
И понеже не исках да губя времето на присъстващите с обстоятелствени обяснения, на този блог тези въпроси са поставени ето тук:
http://www.blogger.com/blogger.g?blogID=472028015330815311#editor/target=post;postID=3310044360421283085
Всички преподаватели от ФФ бяха уведомени за този тематичен блог, за фарсовия процес срещу мен и за въпросите, заради които се стоварва всичко това върху главата ми, още в края на септември с писмо.
На самото Общо събрание се изказах сравнително кратко и едвам се вместих в определения времеви регламент, но не успях да поставя - отново и за кой ли път - други въпроси, които например, зададох и на празника на ФФ през май тази година, но и на тях не получих никакъв отговор. Въпросите, чийто отговор чакам от 18 май, но едва ли някога ще го дочакам, можете да прочетете тук, на най-общия ми блог: http://dimkasdiary.blogspot.com/2012/05/blog-post_15.html
И така, на Общото събрание на Философския факултет, проведено на 19 октомври 2012 година, в 65 аудитория на Ректората, отново не получих отговор на нито един от всички тези въпроси, а обиди.
Не стана ясно абсолютно нищо за грандиозните проекти, заявени като финансирани от фондациите "Отворено общество", "Александър фон Хумболт" и "Тисен", не стана ясно нищо за участието на Факултета в European graduate school for ancient and medieval philosophy...
Не стана ясно абсолютно нищо за това: защо във Философския факултет няма документация за дисертации, защитени през 2007 година във философските му катедри? Попитах за това ясно и отчетливо от микрофона и катедрата в аудитория 65, но отговор и до ден-днешен няма.
Не ми стигна времето отново и за кой ли път да поставя въпросите за изчезването на папката и компактдиска с текстовете и преводите, които бях направила по вътрешноуниверситетския проект през 2010 година, които би трябвало да отидат в библиотеката на специалността, но не отидоха там, а изчезнаха в нечие чекмедже и нечие бюро...
Бях прекъсната от водещия събранието поради изтичане на трите минути, позволени за изказване по регламент, точно когато щях да питам: поради какво се бави вече няколко години издаването на книгата, която съм представила в Университетското издателство още през 2009 г. и чието издаване е включено в графика за издателска дейност за 2010 година, приет с решение на Факултетния съвет на 19 януари 2010. Вижте тук:
http://phls.uni-sofia.bg/downloads/F23_RESHENIA.pdf
Други книги от този график бяха издадени още преди година-две, но не и моята.
Не ми стигна времето отново да поставя въпросите за привилегиите и предимствата, които ползват бившите агенти на Държавна сигурност, управляващи Философския факултет през последните 20 години, при издаването на техните книги в Университетското издателство.
Не знам как става така, но Университетското издателство винаги намира пари и начин да публикува - при това луксозно и на хубава хартия, и с твърди корици - книгите на преподавателите от факултета, които са сътрудничила на Държавна сигурност, а останалите чакаме и чакаме с години, и никога може да не дочакаме.
***
Всичко, което се случи на 19 октомври в 65 аудитория, би трябвало да е дословно протоколирано.
Само че протоколът от Общото събрание, който според Правилника на Университета трябваше да е готов след 14 дни и вече от два месеца да е публикуван в Интернет, все още не се е появил.
Протоколът от Общото събрание на ФФ би трябвало да се появи още преди два месеца тук:
http://phls.uni-sofia.bg/display.php?page=of_d
***
Междувременно, от любопитна публикация в "Капитал" научих, че съдията г-н Петко Петков, който на първа инстанция ме осъди да платя 1000 лева глоба за обида на проф. Каприев, съвсем не е просто един от многото страшно претоварени от работа съдии на Софийския районен съд, а е един от четиримата съдии в СРС, които са много ангажирани и с МВР
като оторизирани за издаване на разрешения за контролиране на трафични данни. Ето вижте тук:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/10/26/1933732_ne_e_podslushvane_ne_e_v_internet_i_ne_e_bezkontrolno/
***
Това е.
Дори и в Университета, който според идеята си е институция на разума, знанието и свободата, няма правила и върховенство на закона.
Има силни на деня, които имат предимства, привилегии и права, и те могат да правят каквото си искат, с когото поискат и както поискат.
А после се чудим на безобразията, беззаконието и произвола в страната.
На непокорните и питащите ще им бъдат устройвани фарсови съдебни дела.
***
Тогава? Какво остава като възможност за една жена, която от вече 30 години се интересува и занимава с история на философията?
Философите по различен начин са обяснявали света, някои са се опитвали и да го променят.
На хора като мен им остава поне да опишат онова, което се е случвало в техния малък свят.
И от това може да се научи нещо за духа на времето.
Да е честита Новата 2013 година и на всички, които посещават и четат този невесел блог!
Дано през следващата година изпитанията да понамалеят и да имам по-малко лични съдебни неволи за описване и повече време за осмисляне на вечните проблеми на философията.
Силните на деня, които се преструват на философи във Философския факултет през последните десетилетия, получиха достатъчно внимание тук и през всички тези десетилетия убиха много от личното ми време, от човешката ми енергия и от желанието ми да се занимавам със смислени неща.
Те навредиха много и на семейството ми. Много.
На тях им пожелавам най-после през 2013 година да осмислят следните три думи:
Господ вижда всичко.
Бъдещето е неясно, но дано с Божията помощ всички станем по-добри!
