В понеделник най-после се състоя така наречената "проверка на присъдата" в Софийския градски съд.
Припомням, че на първата инстанция, в Софийския районен съд делото приключи на 27 февруари миналата година, но тъй като мотивите към присъдата се забавиха повече от половин година, закъсня и придвижването на обжалването.
И така, на 4 февруари 2013 г., най-после обжалване в СГС, насрочено за 11.30.
Процедурата се забави, тъй като тримата съдии гледаха доста дела, които макар и в значително по-ускорени темпове, отколкото на първа инстанция, се удължаваха малко и така около 14.00 часа дойде и моят ред.
Тъжителят проф. Каприев не се яви лично, а беше представляван от адвоката си.
Първо дадоха думата на моя адвокат, който съвсем позитивистично, много кратко и по същество
припомни някои основни факти около предмета на нашия спор.
После дадоха думата на адвоката на тъжителя - господин Донков - който повтори претенциите му и заяви, че искат още по-голяма сума за покриване на разноските по делото, но не разбрах каква точно, защото от притеснение не чух. Когато стане готов протоколът, ще прочета колко пари още искат.
Един от бисерите на адвоката Донков срещу моята жалба против присъдата на Софийския районен съд беше това, че съм нямала била право да се позовавам на Закона за висше образование (който определя на какви пет критерия трябва да се основава една атестационна оценка, дадена от един ръководител на катедра на друг преподавател). Той наблегна на това, че атестацията на преподавателите в Софийския университет се прави не на основата на Закона за висше образование и Правилника на Университета, а на други закони. Но не назова кои са те.
После ми дадоха думата на мен и аз се развълнувах, говорих кратко и емоционално.
Настоях на това, че на първа инстанция съм осъдена (да припомня на читателите тук - да платя 1000 лева глоба за обида + разноските по делото 1500 лв.), заради изречението, написано от мен в писмо до членовете на катедрата по История на философията, изпратено до тях на 15 април 2011 г. по електронната поща, в което за проф. Каприев се казва следното: "Той както обикновено е преиграл и отново много е излъгал".
На тримата градски съдии казах, че няма смисъл да ги занимавам отново с подробностите от моята атестация от 2007 г., защото всъщност много по-важното е, че проф. Каприев на катедрения съвет, проведен на 30 март 2011 г., наистина отново е излъгал.
Става дума за лъжа, която през последните години се повтаря многократно и при тази лъжа не става дума за атестацията на един или друг преподавател, за преводи или публикации, както обикновено, а за фалшифициране на историята на една от най-старите катедри в Софийския университет. Призовах съдиите, ако искат да се уверят в това, да посетят сайта на Университета, където съвсем скоро беше публикуван Законът за преобразуване на Висшето училище в София в Университет "Братя Евлоги и Христо Георгиеви" от 1904 г. От този Закон, както впрочем и от останалите финансови и академични отчети, които бяха сканирани и публикувани на сайта на Университета наскоро, може да се разбере много, но конкретно и това, че
катедрата по История на философията с етика, създадена през 1894 г.,
през 1904 г. е преименувана на катедра по История на философията
и наистина е една от най-старите катедри на Историко-филологическия факултет:
http://uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/nav_rshvat_se_108_godini_ot_priemaneto_na_zakon_za_universiteta
Както вече е ставало поне десет пъти дума и на катедрени заседания, и на Факултетни съвети, и на този блог, в качеството си на ръководител на катедрата по История на философията проф. Каприев премества датата и годината на създаване на катедрата от 1894 на 1949.
Включително и в информацията, която се дава на английски език в Интернет:
http://www.egsamp.uni-koeln.de/wp/?page_id=28
Е, какво са едни 55 години от гледна точка на вечността!?!
Важното е да се бетонира следната легитимационна парадигма пред фондациите и институциите-донори на щедри средства за проекти: Катедрата по История на философията е създадена през 1949 г. в годините на най-върлия и войнстващ сталинизъм, и поради това абсолютно всичко у нас, свързано с изучаването на философията през античността и средновековието, във Византия и Ренесанса, води абсолютното си начало от великите професори тук-и-сега в катедрата по История на философията. Историята започва от тях.
С това моето изказване приключи.
Съдиите разбраха какво им казах, но то никак не им хареса.
Казаха ми, че в определения от закона срок ще бъда известена за това потвърждава ли се или се отхвърля присъдата на първата инстанция. Значи, след около месец ще стане ясно, надявам се.
***
Малко конкретика точно по този спор:
Историята на моите бедствия и на абсолютно безрезултатната ми борба за произнасяне на истината за създаването на катедрата по История на философията започна през пролетта на 1999 г. Тогава написах първия си голям, политически и исторически ангажиран текст, озаглавен "За принципите на хуманитарното висше образование и за неговото управление". Тогава написах и първия вариант на една студия на английски, озаглавена Bulgarian Interpretations in Ancient and Medieval Philosophy, която беше предназначена за тематичен сборник със съставители доц. Александър Гънгов и проф. Дейвид Дърст от Американския университет в Благоевград, на списанието Studies in East European Thought, представящ философската мисъл в България.
В моя текст, както беше редно да направя, според мен, започвах с основаването на катедрата по История на философията с етика през 1894 г., и с изследванията и преподаванията в Софийския Университет през първата половина на ХХ век на Иван Георгов, на Иван Саръилиев, на Цеко Торбов, на Димитър Михалчев - за тях четиримата става дума в първата част. Във втората част на текста става дума за неизбежно-марксисткия период по времето на социализма, а в трета част - за процесите от началото на 1990 г. насам.
Веднъж през пролетта на 2000 г. доц. Каприев (тогава беше още доцент) пред 41 аудитория ми вдигна скандал за това как така занимавам чужденците с такива смехотворни фигури като Иван Георгов, а пиша толкова накратко за техните изключителни постижения... Но Александър Гънгов и Дейвид Дърст като съставители на списанието в крайна сметка се съгласиха с моите настоявания на автор на студията: историческият обзор да започне именно със създаването на катедрата по История на философията с етика през 1894 г. и с изследванията и публикациите на проф. Иван Георгов. Студията ми в списанието излезе така, както я бях написала. Не фалшифицирах историята, за да угодя на силните професори на прехода.
В последствие, когато ме викаха на мъмрене на Факултетен съвет на 18 декември 2001 г., заради писмо, което бях написала на колегите от Асистентския колегиум по повод на обсъждания на финансовите дела на Университета по време на парламентарен контрол в Народното събрание, проф. Витан Стефанов, тогава декан на факултета ми се разкрещя:
"- На кого си изпратила това писмо? Кажи им имената! Имената им кажи веднага!"
Няколко души от членовете на ФС му направиха забележка да не ми крещи и да не ми говори на "ти" по време на факултетен съвет.
Но аз пред всички заявих, че не мога да изброя имената на 50 колеги от различни факултети, а те вместо да ме разпитват, по-добре да коригират годината на създаване на катедрата по История на философията, която на сайта на факултета беше посочена като 1949.
Имам протокол от този факултетен съвет от 18 декември 2001 г.
***
Заключения и поуки historiae calamitatum mearum:
1. Присъдата - отменителна или потвърдителна - както и мотивите към нея на СГС ще станат ясни скоро.
2. Както присъдата, така и мотивите на съдиите от СГС ще бъдат сканирани и публикувани тук, както и онези от СРС.
3. Ако присъдата е отменителна - добре, ако е потвърдителна, ще я обжалвам във Върховния касационен съд.
4. Историята на Софийския Университет и от периода, когато е бил Висше училище, и от периода, когато е бил Университет на името на братята Евлоги и Христо Георгиеви, ако бъде внимателно изучавана, рано или късно ще вкара изследователя си в съдебната зала.
5. Историята на катедрата по История на философията трябва да остане за поколенията такава, каквато днес я пренаписват, че е била онези, които чрез нейното фалшифициране легитимират огромните суми по грандиозни проекти, които имат привилегията да получават, а още повече - и да не отчитат.
6. Който на силните пита за келепира, накрая опира пешкира.
7. Ченгетата винаги имат право.
Припомням, че на първата инстанция, в Софийския районен съд делото приключи на 27 февруари миналата година, но тъй като мотивите към присъдата се забавиха повече от половин година, закъсня и придвижването на обжалването.
И така, на 4 февруари 2013 г., най-после обжалване в СГС, насрочено за 11.30.
Процедурата се забави, тъй като тримата съдии гледаха доста дела, които макар и в значително по-ускорени темпове, отколкото на първа инстанция, се удължаваха малко и така около 14.00 часа дойде и моят ред.
Тъжителят проф. Каприев не се яви лично, а беше представляван от адвоката си.
Първо дадоха думата на моя адвокат, който съвсем позитивистично, много кратко и по същество
припомни някои основни факти около предмета на нашия спор.
После дадоха думата на адвоката на тъжителя - господин Донков - който повтори претенциите му и заяви, че искат още по-голяма сума за покриване на разноските по делото, но не разбрах каква точно, защото от притеснение не чух. Когато стане готов протоколът, ще прочета колко пари още искат.
Един от бисерите на адвоката Донков срещу моята жалба против присъдата на Софийския районен съд беше това, че съм нямала била право да се позовавам на Закона за висше образование (който определя на какви пет критерия трябва да се основава една атестационна оценка, дадена от един ръководител на катедра на друг преподавател). Той наблегна на това, че атестацията на преподавателите в Софийския университет се прави не на основата на Закона за висше образование и Правилника на Университета, а на други закони. Но не назова кои са те.
После ми дадоха думата на мен и аз се развълнувах, говорих кратко и емоционално.
Настоях на това, че на първа инстанция съм осъдена (да припомня на читателите тук - да платя 1000 лева глоба за обида + разноските по делото 1500 лв.), заради изречението, написано от мен в писмо до членовете на катедрата по История на философията, изпратено до тях на 15 април 2011 г. по електронната поща, в което за проф. Каприев се казва следното: "Той както обикновено е преиграл и отново много е излъгал".
На тримата градски съдии казах, че няма смисъл да ги занимавам отново с подробностите от моята атестация от 2007 г., защото всъщност много по-важното е, че проф. Каприев на катедрения съвет, проведен на 30 март 2011 г., наистина отново е излъгал.
Става дума за лъжа, която през последните години се повтаря многократно и при тази лъжа не става дума за атестацията на един или друг преподавател, за преводи или публикации, както обикновено, а за фалшифициране на историята на една от най-старите катедри в Софийския университет. Призовах съдиите, ако искат да се уверят в това, да посетят сайта на Университета, където съвсем скоро беше публикуван Законът за преобразуване на Висшето училище в София в Университет "Братя Евлоги и Христо Георгиеви" от 1904 г. От този Закон, както впрочем и от останалите финансови и академични отчети, които бяха сканирани и публикувани на сайта на Университета наскоро, може да се разбере много, но конкретно и това, че
катедрата по История на философията с етика, създадена през 1894 г.,
през 1904 г. е преименувана на катедра по История на философията
и наистина е една от най-старите катедри на Историко-филологическия факултет:
http://uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/nav_rshvat_se_108_godini_ot_priemaneto_na_zakon_za_universiteta
Както вече е ставало поне десет пъти дума и на катедрени заседания, и на Факултетни съвети, и на този блог, в качеството си на ръководител на катедрата по История на философията проф. Каприев премества датата и годината на създаване на катедрата от 1894 на 1949.
Включително и в информацията, която се дава на английски език в Интернет:
http://www.egsamp.uni-koeln.de/wp/?page_id=28
Е, какво са едни 55 години от гледна точка на вечността!?!
Важното е да се бетонира следната легитимационна парадигма пред фондациите и институциите-донори на щедри средства за проекти: Катедрата по История на философията е създадена през 1949 г. в годините на най-върлия и войнстващ сталинизъм, и поради това абсолютно всичко у нас, свързано с изучаването на философията през античността и средновековието, във Византия и Ренесанса, води абсолютното си начало от великите професори тук-и-сега в катедрата по История на философията. Историята започва от тях.
С това моето изказване приключи.
Съдиите разбраха какво им казах, но то никак не им хареса.
Казаха ми, че в определения от закона срок ще бъда известена за това потвърждава ли се или се отхвърля присъдата на първата инстанция. Значи, след около месец ще стане ясно, надявам се.
***
Малко конкретика точно по този спор:
Историята на моите бедствия и на абсолютно безрезултатната ми борба за произнасяне на истината за създаването на катедрата по История на философията започна през пролетта на 1999 г. Тогава написах първия си голям, политически и исторически ангажиран текст, озаглавен "За принципите на хуманитарното висше образование и за неговото управление". Тогава написах и първия вариант на една студия на английски, озаглавена Bulgarian Interpretations in Ancient and Medieval Philosophy, която беше предназначена за тематичен сборник със съставители доц. Александър Гънгов и проф. Дейвид Дърст от Американския университет в Благоевград, на списанието Studies in East European Thought, представящ философската мисъл в България.
В моя текст, както беше редно да направя, според мен, започвах с основаването на катедрата по История на философията с етика през 1894 г., и с изследванията и преподаванията в Софийския Университет през първата половина на ХХ век на Иван Георгов, на Иван Саръилиев, на Цеко Торбов, на Димитър Михалчев - за тях четиримата става дума в първата част. Във втората част на текста става дума за неизбежно-марксисткия период по времето на социализма, а в трета част - за процесите от началото на 1990 г. насам.
Веднъж през пролетта на 2000 г. доц. Каприев (тогава беше още доцент) пред 41 аудитория ми вдигна скандал за това как така занимавам чужденците с такива смехотворни фигури като Иван Георгов, а пиша толкова накратко за техните изключителни постижения... Но Александър Гънгов и Дейвид Дърст като съставители на списанието в крайна сметка се съгласиха с моите настоявания на автор на студията: историческият обзор да започне именно със създаването на катедрата по История на философията с етика през 1894 г. и с изследванията и публикациите на проф. Иван Георгов. Студията ми в списанието излезе така, както я бях написала. Не фалшифицирах историята, за да угодя на силните професори на прехода.
В последствие, когато ме викаха на мъмрене на Факултетен съвет на 18 декември 2001 г., заради писмо, което бях написала на колегите от Асистентския колегиум по повод на обсъждания на финансовите дела на Университета по време на парламентарен контрол в Народното събрание, проф. Витан Стефанов, тогава декан на факултета ми се разкрещя:
"- На кого си изпратила това писмо? Кажи им имената! Имената им кажи веднага!"
Няколко души от членовете на ФС му направиха забележка да не ми крещи и да не ми говори на "ти" по време на факултетен съвет.
Но аз пред всички заявих, че не мога да изброя имената на 50 колеги от различни факултети, а те вместо да ме разпитват, по-добре да коригират годината на създаване на катедрата по История на философията, която на сайта на факултета беше посочена като 1949.
Имам протокол от този факултетен съвет от 18 декември 2001 г.
***
Заключения и поуки historiae calamitatum mearum:
1. Присъдата - отменителна или потвърдителна - както и мотивите към нея на СГС ще станат ясни скоро.
2. Както присъдата, така и мотивите на съдиите от СГС ще бъдат сканирани и публикувани тук, както и онези от СРС.
3. Ако присъдата е отменителна - добре, ако е потвърдителна, ще я обжалвам във Върховния касационен съд.
4. Историята на Софийския Университет и от периода, когато е бил Висше училище, и от периода, когато е бил Университет на името на братята Евлоги и Христо Георгиеви, ако бъде внимателно изучавана, рано или късно ще вкара изследователя си в съдебната зала.
5. Историята на катедрата по История на философията трябва да остане за поколенията такава, каквато днес я пренаписват, че е била онези, които чрез нейното фалшифициране легитимират огромните суми по грандиозни проекти, които имат привилегията да получават, а още повече - и да не отчитат.
6. Който на силните пита за келепира, накрая опира пешкира.
7. Ченгетата винаги имат право.
