На записа може да се чуе и види как прочитам откъс от превода на колегата Тодор Томов на "Животът на философите" на Диоген Лаерций по време на заключителния разговор от семинара за Интелектуалците през античността през юни миналата година.
Коментирам първо проблема за това какво според мен е интелектуалец и възможно ли е да има интелектуалци в съвременността, където има представителна демокрация в многомилионни държави и тревожна непропорционалност в съотношението на имащите власт и влияние спрямо онези, които нямат.
А после прочитам откъса за Зенон, който е приложен като текст и към клипчето от изказването ми.
Мисля си с горчивина винаги, когато посегна към превода на Тодор Томов.
По-възрастните от нас в колегията знаят.
Той е бил привикван няколко пъти на разпит в мазето на сградата на улица "Шести септември", в Шесто управление на Държавна сигурност.
След един такъв разпит разказал какво се е случило там на родителите си, а те пък обикаляха после години наред в двора на Университета и коридорите на Гълъбарника, за да спират минаващите студенти и преподаватели, и да им разказват какво се е случило със сина им в мазето на онази сграда.
И после той се самоубил.
По онова време нямаше нито блогове, нито сайтове, нито фейсбук, а даже нямаше и персонални компютри. Само едни огромни сандъци, които се наричаха ЕИМ, демек Електронно-изчислителна машина.
Днес има блогове, сайтове, фейсбук и лични преносими компютри, за каквито не съм и сънувала, когато бях студентка.
Ченгетата от Държавна сигурност не могат да ни привикат вече на разпит в мазето на сградата на "Шести септември", но пък разполагат с огромен властови ресурс да смачкат всеки, който им се пречка, по други, много по-префинени и по-софистицирани начини.
За хората в академичните среди това се прави чрез: обявяване на несъществуването на книги и преводи на важни антични мислители; чрез многогодишни проточени процедури по дисертации и хабилитации, надвишаващи няколко пъти законовите срокове, които бяха предвидени по стария мракобесно-сталинистки Закон за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ ); унищожаване на документи от факултетни съвети и защити на дисертации; съдебни процеси с лъжесвидетелстване на именити професори срещу маргинални доцентки-блогърки; чрез приписване на неудобното лице чрез две съдебни инстанции на адресна регистрация на лицето в магазин или склад, където в София никой никога не е живял отпреди Втората световна война, и така нататък.
Но все пак разлика има. На нашите близки няма да им се налага да разказват в двора на Университета какво се е случило с някого, решил да се противопостави на някои ченгета в днешно време.
За това има блогове, сайтове и фейсбук. Затова и аз съм си направила специален тематичен блог.
Нека всичко да се знае. И това е част от историята на нашия 125-годишен Университет в годините на т.нар. "преход от тоталитаризъм към демокрация", който все повече заприличва на преход от тоталитаризъм към неототалитаризъм.
В такава ситуация, както и в други времена и епохи, истинският интелектуалец може само да пише и да говори, да събира документални свидетелства и да се опитва да осмисли ставащото, доколкото може.
