Това е протоколът от заседанието на Софийския Градски Съд, проведено на 4 февруари тази година.
А после могат да бъдат прочетени и мотивите на решението от 21 август, което днес, 30 септември, най-после получих от Софийския районен съд.
Има много неща, които могат да се коментират, но няма смисъл от много.
Вече за всички е ясно за какво става дума.
Искам само да подчертая, че Софийският градски съд не е уважил възражението ми и към предишната инстанция Софийския районен съд и е запазил един от най-необяснимите куриози, а именно:
Никога не съм живяла на улица "Цар Симеон" 79!
Можете да видите, че на трета страница на присъдата отново и Софийският градски съд ми е приписал точно такъв адрес!
Всеки може утре в свободното си време да отиде и да погледне какво има в София на адрес
"Цар Симеон" 79!
Има там един склад, по всяка вероятност строен преди Втората Световна война.
Празен.
На този адрес едва ли някога някой в София е имал адресна регистрация.
Улицата е в изключително западналия район между Халите и Женския пазар.
Не знам как се получава така, че призовките, с които гонителите ми тормозят мен, децата ми и мъжа ми, си ги получавам на действителния ми адрес, който през последните 15 години е все един и същ - "Христо Максимов" 6, а в съдебните актове изведнъж се появява адрес, на който в София никой никога не е живял.
Поуката: пред агентите на Държавна сигурност, които управляват Философския факултет, лазете по колене.
