за обжалването на присъдата

Уважаеми градски съдии,

След като се запознах най-после с присъдата и мотивите на съдия Петков по
нчхд 15017/11 на 112 състав, НК, СРС добавям към първоначално подадената
жалба следното:

1. Присъдата бе произнесена на заседанието на 27.02.2012 г., но като писан текст
тя ми бе предоставена едва на 12 септември 2012 г.
През месеците март, април, май, юни, юли, август и септември многократно проверявах
в деловодството на 112 състав на СРС, при което не само не получих диспозитива и мотивите,
но и многократно ми бе отказвано да получа протоколите от заседанията по делото, проведени на
17 и 27 февруари.
С всички тези документи се запознах едва на 12 септември.

2. Както на първата страница на ПРИСЪДАТА, така и на втора страница на МОТИВИТЕ
е допусната груба фактическа грешка, като е посочено, че живея на ул.
"Цар Симеон"79, а вярното е, че през последните 14 години 
единствената адресна регистрация, която имам
е София 1111, ул. "Христо Максимов" Nо 6, ап. 14.

3. В протоколите от заседанията, проведени на 17 и 27 февруари, са отразени съвсем
приблизително и много общо моите изказвания, които бяха три пъти по-дълги.
Като подсъдима, произнесла последната дума,
 прочетох предварително написан текст, който би трябвало да е
включен към материалите по делото, тъй като бе депозиран като молба до г-н Петков на
24 февруари.

4. В мотивите на г-н Петков е отбелязана непротиворечивостта или по-точно казано
безпротиворечивостта между тезата на тъжителя
и устните свидетелски показания на поканените от него свидетели, но изобщо не 
става дума за това, че между тезата на тъжителя и тази, която аз обосновавах като подсъдима,
подкрепена от свидетелските показания на проф. дфн Искра Христова-Шомова,
има не просто противоречие, а противоположност.
Правната логика е формалната логика. Във формалната логика противоположността е 
на много по-висока степен от противоречието.

Показанията на свидетелите са не просто противоречиви. Те са противоположни.
Смисълът на казаното от свидетелите на тъжителя е един, а смисълът на казаното
от свидетелката проф. Шомова - противоположен на устно заявеното от тях.

5. В мотивите на г-н Петков не е посочен нито един от документите и публикациите, които
приложих към своето възражение срещу тъжбата, както и в молбите във връзка със заседанията, които 
също свидетелстват в моя полза.

6.В мотивите на г-н Петков напълно е игнорирана нормативната база, която регулира отношенията
между университетските преподаватели - Законът за висшето образование и Правилникът за 
устройството и дейността на СУ, които са основен критерий за законосъобразността на действията
на всеки един от нас. Оттам те са основен критерий и за преценяването на нашите думи и дела
като истинни или неистинни, като справедливи и обосновани, или като несправедливи и
клеветнически. Както съгласно ЗВО, така и според Правилника на университета не съм извършила
нищо нередно. По отношение на основния предмет на нашия спор -
процедурата по атестацията на преподавателите от 2007 г. - това получи подкрепата на 25-те члена
на Факултетния съвет на 3 юли 2007 г., като единствено проф. Каприев се противопостави на тяхната оценка. 

7. Продължавам да настоявам за моето пълно оправдаване и за това на мен да ми бъдат възстановени
направените разноски, тъй като в своите служебни действия в качеството си на ръководител на катедрата
не само по отношение на атестацията през 2007 г., но и в други случаи проф.
Каприев е подавал информация с невярно съдържание за мен и работата ми.
Стигна се даже дотам, че в единствената официална информация, която катедрата по История на философията
представя на английски език на сървъра на Томас Институт към Кьолнския Университет,
аз изобщо не фигурирам като член на тази катедра:
http://www.egsamp.uni-koeln.de/wp/?page_id=28

Продължавам да поддържам твърдението си, че във всичко казано и написано от мен до този момент -
и устно, на катедрени съвети, и писмено, в писма, и във виртуалното пространство 
никога, никъде и по никакъв начин не съм обиждала и клеветила професора.
Напротив. Всеки хабилитиран университетски преподавател, който заема изборна и мандатна
длъжност, и ръководи колективен орган, каквато е длъжността ръководител на катедра в
Софийския университет, има задължения, които строго регламентират дейността му.
Пострадалите от тенденциозното, грубо и клеветническо отношение имат не само правото,
но и задължението да информират за това и преподавателската колегия, и обществото
като цяло, тъй като университетът е публична институция, той е държавен и всичко
ставащо в него е общественозначимо.  

С уважение: Димка Гочева

молба за заседанието по делото на 27 февруари

До Софийски районен съд

Наказателна колегия

М О Л Б А

От Димка Иванова Гичева-Гочева,

Работеща в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски факултет,

Катедра “История на философията”,

(Научно звание: доцент, научна степен: доктор)

Уважаеми Господин Съдия,

     Пиша Ви във връзка с предстоящото заседание по дело № 15017 в 112 наказателна колегия на СРС, насрочено от Вас за 27 февруари 2012 г.

      Моля Ви да обърнете внимание на документите и публикациите, които днес добавям към материалите по делото:

1.      Копие от корицата и първите няколко страници на книгата ми “Университетът: накъде?”, С., 2002, изд. СОНМ.

2.      Копие от корицата и първите няколко страници на книгата ми “За Европа и Университета”, С., 2005, изд. СОНМ.

3.      Разпечатка от най-видимата част от уеб-страницата по проекта “Ролята на университетите за трансформирането на обществото”, в който участвах с тема за образователното законодателство в Балканските страни и разработих проблема “За необходимостта от нов закон за академичното развитие у нас”.  

      На адрес: http://www.policy.hu/gocheva.

Както двете книги на български език, така и текстовете, написани на английски език и публикувани на тази уеб-страница, представят работата ми по този проект финансиран от Институт “Отворено общество” и ЦЕУ Будапеща през учебната 2002/2003 г.

4.      Ксерокопие от дипломата, която получих за работата си по този проект чак през 2007 г.!

Както стана дума и на миналото заседание, на 17 февруари, тази диплома беше издадена няколко години по-късно по искане на Атестационната комисия на ФФ след скандала около моята атестационна оценка.

Когато получих тази диплома в средата на юли 2007 г., много се изненадах. Бяха минали години от приключването на проекта. По-късно, през есента колеги от факултетната атестационна комисия ми обясниха, че те са изискали от ЦЕУ Будапеща потвърждение за работата ми по този проект още през май поради скандално обидната оценка, дадена на работата ми от ръководителя на катедрата.

Пак те са настоявали и за това да ми бъде изпратена истинска диплома на хартия, удостоверяваща темата и периода на работа.

....................................................................................................................................................................

Същите колеги от Атестационната комисия ме посъветваха да не се успокоявам с това, че мачът между мен и него завърши с 25 на 1 в моя полза на Факултетния съвет, а да сезирам както Университетския омбудсман, така и факултетната и университетската контролна комисия за брутално обидната и несъобразена със Закона (чл. 57 от ЗВО) оценка за моята работа. Многократно цитираната оценка беше направена единствено, “съобразявайки се”, както пише авторът й в деепричастна форма, с количеството на моята преподавателска работа и в пълно пренебрегване на останалите четири показателя, които Законът задължително изисква. Поради това колегите настояваха: “Сезирай омбудсмана и двете контролни комисии за това безобразие!”

Според мен това беше напълно излишно.

Оказа се, че не е така и четири години по-късно, сякаш напълно забравил какво и как се е случило на трите инстанции на атестационната процедура, колегата Каприев реши да заведе наказателно дело срещу мен!

  Като заключение мога да Ви уверя, господин Съдия, че през всички тези години, аз съм била многократно обиждана и клеветена от онези, които сега ме обвиняват в обида и клевета – тъжителят и неговите трима свидетели.

Примерите за тяхното грубо административно отношение са много. Да посоча само един красноречив факт: въпреки, че работя в СУ като хоноруван преподавател от 1988, а като редовен – от 1990 г., и макар че повечето ми часове се провеждат в сградата на Ректората, до този момент, вече почти 24 години от началото на трудовия ми стаж аз нямам административно разрешение да ползвам нито един кабинет в тази сграда!

През този период тъжителят проф. Каприев и неговият свидетел проф. Бояджиев бяха ръководители на катедрата и двамата за по два мандата!

Също така получих служебен компютър чак на 21-вата година от началото на работата ми за Университета, а принтер - на 22-та година.

Въпреки всичко това, доколкото беше възможно, в своите публикации и на български, и на английски език, винаги съм цитирала и реферирала коректно библиографски техните изследвания по един или друг проблем. За една малка, бедна и изостанала страна като нашата, по-добре е да се проявява такава колегиалност.

А с какви обиди съм била засипвана в отговор, може да се види и от протоколите, които представихме като документи по делото. Така например, в Потокол №3  от заседанието на катедрата по История на философията, от 30 март м. г., може да се прочете клеветническото твърдение на проф. Цочо Бояджиев, че когато съм се хабилитирала през 2004 г., съм била автор само на една публикация, при това некролог за Илия Панчовски! Като това е било казано пред десетина новопостъпили докторанти в мое отсъствие!

Друго клеветническо твърдение, което не отговаря на истината, а е развито и от тримата свидетели на това дело срещу мен, е твърдението, че писмото, което съм изпратила на 15 април м.г. само на някои колеги от катедрата, умишлено не е било адресирано до професорите Бояджиев и Каприев.

      Уважаеми Господин Съдия,

Всеки, който има елементарни познания за електронна поща, може да се увери дори и от разпечатката, представена от тъжителя, че това е писмо-отговор на писмото, изпратено от секретарката г-жа Росинка Тодорова с тема “Съкращаване на Великденската ваканция”. Натиснала съм опцията Reply all, сиреч Отговори на всички (получатели на предишното писмо). Чак когато започна това дело, направих справка в архива на електронната поща и видях, че сред получателите на писмото на г-жа Тодорова не са и двамата професори. Явно тя ги е изключила от общия мейлинг-лист на членовете на катедрата, за да не бъдат безпокоени с нашите дела тук, докато са в Германия за три месеца. В моето писмо адресатите са тези, които г-жа Тодорова е включила като адресати на нейното писмо за съкращаването на Великденската ваканция. Тук няма умисъл.

И последно, но не и по значение. С много голямо огорчение виждам, че една млада колега е била принудена да свидетелства срещу мен. Колегата Гергана Динева стана редовен асистент в катедрата по История на философията през 2010 г. и освен това е зависима от проф. Каприев както за досегашното си, така и за бъдещото си кариерно развитие. Той беше неин научен ръководител на дипломната работа. Защитата на нейната дисертация тепърва предстои след няколко месеца.

Много са абсурдните неща в този грозен наказателен процес срещу мен като това призоваване като свидетел на една млада жена, която даже няма преки впечатления от нито едно от процедурните стъпала на атестацията на преподавателите от 2007 г.  и още не е защитила дисертацията си.

Надявам се, Господин Съдия, че заседанието по делото, насрочено за 27 февруари, понеделник, ще бъде последно, че ще бъда оправдана от Вас и че ще ми бъдат възстановени разноските по делото.

С уважение: Димка Гочева

София, 24 февруари 2012 г.

   

     

молба за заседанието по делото на 17 февруари

До Софийски районен съд

Наказателна колегия

М О Л Б А

От Димка Иванова Гичева-Гочева,

Живееща на адрес: София 1111, ул. “Христо Максимов” № 6, ап. 4,

Работеща в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски факултет,

Катедра “История на философията”,

(Научно звание: доцент, научна степен: доктор)

Уважаеми Господин Съдия,

     Пиша Ви във връзка с предстоящото заседание по дело № 15017 в 112 наказателна колегия на СРС, насрочено от Вас за 17 февруари 2012 г.

      Моля Ви да обърнете внимание на документите и публикациите, които днес добавям към материалите по делото:

1. Изданието “Аристотел. За небето. За възникването и загиването”, С., СОНМ, 2006 г., редактор Владимир Маринов, преводач на “За възникването и загиването” д-р Димитър Илиев. Автор на послеслова за Платоновите многостени Мария Николова.

    За превода на “За небето” и научния апарат, изготвен от мен към него, до този момент не съм получила нито една аргументирана критика и посочване на поне една грешка в превода, индекса на понятията, встъпителната студия или библиографията към този изключително труден космологичен текст, за който, според мен, заслужавах положителна оценка по критерия за научно-изследователска работа на атестацията през 2007 г.

2. Справка от Националния център за информация и документация, който поддържа регистъра на академичните длъжности и дисертации след влизането в сила на Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС) и закриването на ВАК.     На адрес: http://mail.nacid.bg/newdesign/bg/index.php?id=7&rid=2987

    От справката се вижда, че рецензенти на дисертацията на Андрей Захариев са били проф. Георги Каприев и аз, доц. Димка Гочева.

Също така от електронния регистър се вижда, че дипломата за докторска степен на колегата Захариев е издадена през 2008 г., но както е отбелязано и там, дисертацията е защитена през 2007 г. При сроковете на процедурите по стария и вече отменен Закон за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) от апробирането на дисертациите в първичните научни структури до публичната им защита в СНС, а после обсъждането и повторното им гласуване в научните комисии към ВАК (в спорни случаи - разглеждане и на трета инстанция в Президиума на ВАК)  до получаването на дипломата за докторска степен, понякога минаваха не 9 месеца, както предвиждаше ЗНСНЗ, а години.  

     Дисертацията на тема “Ейдос и усия между Платон и Аристотел” на колегата Захариев беше обсъдена в катедрата по История на философията на 11 януари 2007 г. и бях препоръчана за рецензент, но два месеца по-късно в оценката на ръководителя на катедрата това беше отречено с твърдението, че до този момент нито веднъж не съм била привличана за рецензент на докторски дисертации.

     Същото се отнася и за дисертацията на Моника Георгиева Портокалска, но във верността на това твърдение, предполагам, че сте се уверили на предишното заседание по делото, когато моят адвокат г-н Георги Минчев Ви е представил автореферата на дисертацията, на който ясно е отбелязано кога и къде е била апробирана тя. Пак в катедрата по История на философията и пак по време на втория мандат на проф. Каприев. На 15 юни 2006 г.

3. Ксерокопие от първа страница на вестник “Култура”, брой 19 от 18 май 2001 г., където издателите на вестника в рубриката “Изборът на “Култура”” в редакционна информация отбелязват, че като съставител на сп. “Критика и хуманизъм”, и по-специално на тематичния брой “Философските средновековия”, посветен на 50-годишнината на проф. Цочо Бояджиев, проф. Каприев отказва да приеме българския превод на “Метафизика” на Аристотел.

    Оттогава минаха вече 11 години, но проф. Каприев до този момент не е успял да намери поне една грешка в превода, или в индексите, встъпителните студии или библиографията към това образцово академично издание на най-трудния текст на най-трудния за превеждане и тълкуване гръцки философ.

     А финалният акорд на сп. “Критика и хуманизъм”, кн. 10, бр. 1/2001 г., на тема “Философските средновековия”, на с. 178 гласеше:

      “Концептуалните несъгласия на “екипа”, “превел” Метафизика, може би имат своята филологическа стойност. Читателят обаче никак не е длъжен да се интересува от тях. Това, което може да се заключи по този казус е, че ние продължаваме да не притежаваме превод на Аристотеловия текст, каквото и да мислят по този въпрос авторите на настоящия ескиз”.

4. Моята статия “За битието се говори в множество значения...”, или за 50-годишния юбилей на Иван Христов, публикувана в брой 10 на “Литературен вестник”, 23-29 март 2011 г., в която става дума за многобройните му преводачески подвизи – като преводач на български на най-важни съчинения на Аристотел и на Светите Отци на християнството.

5. Моят превод на Книга Епсилон на “Никомахова етика” на Аристотел и коментарът към него, публикувани в сп. “Философски алтернативи”, брой 6 от 2011 г., с. 5-30. Освен непосредствената връзка с делото срещу мен, се надявам, че този текст ще привлече Вашето любопитство и с разсъжденията, които Философът представя там за справедливостта, правораздаването и съдебното справедливо.

6. Научният отчет на проекта “Познавателни възможности на статистическите инструменти за управленски цели: вторичен анализ на данните на атестацията на преподавателите във Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, изготвен от гл.ас. д-р Калоян Харалампиев и д-р Теодора Ангелова и приет без никакви въпроси и възражения от Общото събрание на ФФ през 2009 г.

                Моля Ви, господин Съдия да обърнете внимание на 4 страница от този документ, където е посочено, че хабилитираните преподаватели от факултета, които са получили незадоволителна оценка при атестацията са 1,5 процента, задоволителна – 8,8%, а с положителна оценка са били оценени 89,7%.

7. Копие от страници 70-74 от Правилника за устройството и дейността на СУ “Св. Климент Охридски”, където на с. 72 може да се прочете какви са последиците от трите различни оценки на атестацията на преподавателите.

     За съжаление, въпреки положения от мен огромен труд за максимално прецизното превеждане и коментиране на толкова труден текст от космологията и философия на природата, какъвто е “За небето” на Аристотел, в оценката на тогавашния ръководител на катедрата се казваше:

“Признавам, че заявените от колежката данни за последните пет години няма как да бъдат задоволителни за мен като ръководител на катедра, заложила на сериозни амбиции, поставила си мощни академични цели и дала иначе високи научни резултати.”

             Надявам се, господин Съдия, че с тези документи и публикации, както и с още няколко, които ще представя на самото заседание по делото на 17 февруари, ще съдействам за установяването на обективната истина, а също така се надявам, че с решението си за изхода на делото Вие ще олицетворите онова, което казва Аристотел в книга Епсилон на “Никомахова етика”:

Съдията одушевява справедливостта.

Съдията е одушевеното справедливо.

С уважение:

Димка Гочева,

София, 9 февруари 2012 г.

Възражение по дело 15017 от 2011 г. в СРС

 До Софийски районен съд

Наказателна колегия

В Ъ З Р А Ж Е Н И Е

От Димка Иванова Гичева-Гочева,

Живееща на адрес: София, ...

Работеща в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски факултет,

Катедра “История на философията”,

(Научно звание: доцент, научна степен: доктор)

Срещу ТЪЖБА

От Георги Теологов Каприев,

Живеещ на адрес: София,...

Работеща в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски факултет,

Катедра “История на философията”

(научно звание: професор, научна степен: доктор на науките)

Уважаеми Господин Съдия,

        В петък, 25 ноември, денят на Свети Климент Охридски,

 в сградата на Софийския районен съд лично взех призовката си за заседанието, насрочено за 27 януари 2012 г. и получих препис от тъжбата на проф. Каприев
по заведеното заради нея дело срещу мен в 112 наказателна колегия на СРС.
Дело № 15017, в което проф. Каприев е частен тъжител.

 Обвинението е по чл.148, ал. 2 и чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс.

       За това дело, но с известна несигурност и със споменаване на Софийски градски съд, а не СРС, ми бе съобщено следобеда на 7 ноември след заседание на катедрата по История на философията, буквално минути преди първото заседание, определено от Вас. 

       Това ми бе съобщено на коридора на Ректората, след приключване на катедрения съвет от доц. д-р Димитър Денков, който в момента е както ръководител на катедрата, така и декан на ФФ. Със сигурност и несъмнено научих номера на делото и повече информация за характера му пак от доц. Денков на 8 ноември сутринта в писмо, изпратено от него.

       Пропуснах първото заседание, за което моля за извинение,
тъй като съпругът ми Николай Гочев не беше ме уведомил за получаването на призовката. Надявал се е, че отлагането на делото с едно заседание може да благоприятства за вразумлението на тъжителя.

       За съжаление, започналият съдебен спор между проф. Каприев и мен не е нито спор между съседи за дяловете на стълбищното отопление, нито е спор между роднини за наследство.

      Това е спор, възникнал в катедрата по История на философията с етика, която съществува от 1894 г. и е една от най-старите катедри на Софийския Университет. Този спор възникна поради дългогодишни изключително влошени и неколегиални отношения между нас.

 Ако позволите, Господин Съдия, малко хронология:

*От 1982 до 1987 г. с колегата Каприев бяхме състуденти в един и същи курс на специалност философия, но никога не сме били нито близки приятели, нито конкуренти. Бяхме в двете различни групи – както институционално, за воденето на семинарните занятия, така и неформално. Моят приятелски кръг беше друг; не сме имали никакви допирни точки и поради това, никакви конфликти.

*През 1987 година и двамата защитихме с пълно отличие дипломни работи в катедрата по научна дисциплина, която тогава беше единна и се изучаваше в първи курс – по антична и средновековна философия.

*През декември 1987 година и двамата се явихме на тежък и оспорван аспирантски конкурс, за две места, в конкуренция с още двама колеги. Колегата Каприев спечели мястото за редовната аспирантура, което по онова време означаваше и ангажимент за последстваща работа в институцията-възложител, а аз спечелих конкурса, обявен по постановление № 25 на МС в чест на 100-годишнината на СУ за допълнителни места за аспирантури по научни направления, по които не е имало конкурси много дълго време.

*През учебните 1988/89 и 1989/90 година и двамата бяхме редовни аспиранти и също така и двамата водехме на хонорар упражненията по история на античната и средновековна философия;

*През 1990 г., на 10 и 11 май се проведе конкурс с писмен и устен изпит
 за редовен асистент по антична и средновековна философия, в който участваха четирима кандидати.  Конкурсът бе спечелен от мен, а колегата остана втори и може би тогава у него се е породило желанието за реванш, на което ставам жертва многократно след това, както и за пореден път с това дело.

*Колегата Каприев спечели своя асистентски конкурс през 1991 г., когато вече и дисциплината се раздели на две, и се обособи в учебния план: преподаването на антична философия - в първи курс; преподаването на средновековна и ренесансова философия – във втори курс;

*През 1994 г. се омъжих за Николай Гочев и родих дъщеря ни Леда (на 3 юни), като на същия ден излезе от печат и първата ми книга

“В лабиринта на Платон и Аристотел”, издадена от Университетското издателство.

*През 1996 г. получих Наградата на философска фондация “МИНЕРВА” за тази книга, а на патронния празник университета – пак за същата книга получих наградата и на Фондация “Св. Климент Охридски” за най-добър млад учен на СУ за 1996 г. Носител на наградата за тази година бе и колегата Кристиян Таков от ЮФ.

Няколко дни по-късно се роди второто ми дете Теодор.

*През 2000 г. издателство “СОНМ” публикува първият български превод на най-трудното и важно съчинение на най-трудния за превод и разбиране гръцки философ – Аристотеловата “Метафизика”. Осем от книгите са в превод на Николай Гочев и са редактирани от мен, а шест книги са преведени от Иван Христов, като книгата е снабдена с перфектен академичен апарат: с отличен и много обилен индекс на понятията; подробни коментарни бележки; сто страници встъпителни студии от Иван Христов и мен.

*През май 2002 г. излезе брой на сп. “Критика и хуманизъм”, кн. 10, бр. 1/ 2001 г., посветен на 50-годишнината на проф. Цочо Бояджиев, на който водещ редактор беше колегата Каприев, и този брой завърши с тържественото провъзгласяване на несъществуването на български превод на “Метафизика”! На с. 178 от този юбилеен празничен брой! Също там има и три подигравки с “екипа”, “превел” книгата, квалифициран като “автори на ескиз”, а сама книга е наречена “казус”.

*От тогава до ден-днешен колегата Каприев не е посочил нито едно място, в което да е успял да намери поне една грешка в превода на “Метафизика”.

*През март 2007 г. по време на атестирането на моята изследователска и преподавателска работа получих от него в качеството му на ръководител на катедрата две страници с брутални обиди, лъжи и подигравки като награда за огромния труд, който положих за превеждането на космологичния текст на Аристотел “За небето”. Прилагам копие от този документ.

*През май 2007 г. атестацинната комисия ми даде положителна оценка, а през юли 2007 г. на заседание на Факултетния съвет, на което присъствах лично, колегите приеха моето възражение срещу грубостите и лъжите в неговата атестация. Всички присъстващи гласуваха “за” това и за положителна оценка за моята работа, а само самият проф. Каприев гласува “против” – за пореден път без аргументи, без факти.

 И още, и още.

    Господин Съдия,
    Тъжбата на проф. Каприев отново ми поднася букет от лъжи:
1. В тъжбата си проф. Каприев твърди, че аз лъжа в написаното от мен във Фейсбук по отношение на Атестационната процедура от пролетта на 2007 г.
Става дума за дълга двудневна дискусия, която се проведе на 24 и 25 февруари между мен и бивши, но и настоящи колеги по повод на негова публикация в "Култура".
Мястото е тук:
http://www.facebook.com/#!/permalink.php?story_fbid=193352157353933&id=1476266691

Към неговата тъжба са прикрепени 2 страници избрани извадки от цялата дискусия там, а тя е над 20 стандартни страници като разпечатка.

     Също така като приложения към тъжбата е представено мое писмо до членовете на катедрата по История на философията, изпратено до тях
 след драматично заседание, проведено на 30 март тази година, на което не можах да присъствам, тъй като по същото време преподавах в съседна аудитория.

    Също така там е приложено копие от целия протокол № 4 от заседание на катедрата по История на философията от 3 май тази година, проведено от 16 часа в кабинет 63, заверено от г-жа Росинка Тодорова.

   Според написаното от проф. Каприев, в това, което съм казала на това катедрено заседание, също всичко е лъжа. Кое по-точно???

   Той обаче пропуска да спомене в тъжбата си:
   1. Че цялата документация по атестационната процедура
от 2007 г. е налице и че моята атестация тогава завърши с приемане на възражението ми срещу неговата оценка на Факултетен съвет през юли 2007 г.
   2. Също така в тъжбата никъде не е отбелязано, че на мен ми е била дадена думата на катедрения съвет на 3 май тази година, не просто така, а точно защото на предишния катедрен съвет съм била обиждана и злепоставяна от него
не само пред колегите, които са редовни преподаватели в катедрата, но и пред всички докторанти, някои от които са новоприети, присъствали са за първи път на катедрен съвет и изобщо не ме познават.

    Към възражението ми прилагам копия от следните документи:

1. Атестационен лист от Атестационната комисия на ФФ от 2007 г.
2. Оценката на ръководителя на катедрата проф. дфн Георги Каприев, представено на катедрен съвет на 20 март 2007 г.
3. Възражението ми до Факултетния съвет, прието на заседание на ФС от 4 юли 2007 г.
4. Копие от финалната 178 страница на сп. “Критика и хуманизъм” кн. 10, бр. 1/ 2001 г., посветен на 50-годишнината на проф. Цочо Бояджиев, завършващ с триумфалното провъзгласяване на несъществуването на книга “Метафизика” на български език.

  

 Господин Съдия,

    Много Ви моля да обърнете внимание особено на следните безогледни лъжи, които са написани от колегата Каприев в неговата Оценка от 19 март 2007 г. за работата ми в отчетния период 2001-2006 г.

1. Лъжа, при това двойна е, че през отчетния период не съм била рецензент на нито една докторска дисертация.

Напротив: бях рецензент на две докторски дисертации, при това на дисертации обсъдени в катедрата! На дисертацията на Моника Портокалска и Андрей Захариев.

2. Лъжа е, че през онзи период съм имала “научно-изследователска бездейност и липса на публикации”.

      Напротив: ако някога колегата Каприев все пак успее да понаучи малко старогръцки език и се опита да прочете нещичко от космологичния текст на Аристотел “За небето” в оригинал, сам ще разбере колко бездейно и мързеливо съм прекарала две години от живота си в старание да направя колкото се може по-точен, но и четивен превод на български, с колкото се може по-добър индекс, встъпителна студия, коментарни бележки и библиография.

3. Лъжа е, че през отчетния период 2001-2006 г. не съм работила по никакви международни проекти.

Напротив, работих по два – един индивидуален и един колективен и те са представени ето тук, на специална уеб-страница: http://www.policy.hu/gocheva/

4. Лъжа е също така, че през този период съм се дисквалифицирала в своята специализирана професионална сфера и съм се квалифицирала в други области, които са извън компетенциите на катедрата по История на философията.

      Напротив, към катедрата по История на философията години наред съществуваше Център по философия на образованието с директор проф. Цочо Бояджиев, който организираше семинари, конференции и изобщо предметът на неговата дейност беше точно образованието. Моите две книги със статии, публикувани през отчетния период, са за образованието, за висшето образование. “Университетът: накъде”(С., изд. СОНМ, 2002) и “За Европа и Университета” (изд. СОНМ, 2005) .
 

      Обида и клевета е, че актуалността и нивото на водените от мен курсове е тревожно.

      Напротив: точно по това време бях спечелила конкурс и бях станала ръководител на проект, в който участваха колеги от катедрата по Класическа филология във ФКНФ и от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, както и докторанти. Проектът беше подкрепен от страна на ФФ от тогавашния му декан доц. д-р Александър Димчев и беше осъществен с подкрепата на ЦЕУ Будапеща: двусеместриален интердисциплинарен курс “Актуалната античност. Политическата мисъл на античния свят”. Курсът беше проведен през следващата академична  година. Някои от текстовете, които студентите, докторантите и преподавателите представиха за първи път на този курс, по-късно бяха издадени от УИ “Св. Климент Охридски” в сборник.

      Господин Съдия,

      Всички тези клевети и обиди бяха отхвърлени както от Атестационната комисия, така и от Факултетния съвет на ФФ, съответно - през май и юли 2007.

     Недоумявам на какво разчита колегата Каприев с тази тъжба до Съда, чрез която се опитва  не само да обвини, но и да осъди мен  за лъжи и клевети в публикации и документи, написани от самия него!

     Надявам се на това, което Аристотел казва в книга Епсилон на “Никомахова етика”: Съдията е одушевено справедливо. Съдията одушевява справедливостта.

    

С уважение: Димка Гочева

30 ноември, 2011 г.

ден на Свети Андрей Първозвани