става дума за милиони

Приятели и познати продължават да ме питат и да възклицават: "Как така? Това е невъзможно! Как така университетски преподаватели ще се съдят и влачат по съдилищата?"

Ами, така.

Става дума за мно-о-о-о-го големи пари, за които няколко пъти съм питала и писала публично.

Първо, за бомбастичния проект за византийските ръкописи-коментари на Платон и Аристотел, обявен като финансиран от фондация "Отворено общество" - София.
Второ, за големия проект за периодичните издания по философия и хуманитаристика, който така беше изпълнен от бенефициентите, че във филиалната библиотека на специалност Философия няма нито броеве на "Философски алтернативи", нито един брой от списанието за антична философия и наука Rhizai. А уж този пък проект е бил финансиран от "Александър фон Хумболт" и "Тисен". Две фондации финансират голям проект, а после във филиалната библиотека няма нито един екземпляр от нито един брой на двете най-сериозни и международно признати философски списания, които излизат в България.
Трето, за проекта European Graduate School for Ancient and Medieval Philosophy. И за него няма отчет.

И за трите проекта, както става дума за пореден път на този блог, за пореден път попитах на Общото събрание на ФФ на 19 октомври 2012 г., но до ден-днешен няма отговор на нито един от въпросите за тях.

На този блог, обаче, досега не е ставало дума за няколко десетките милиони лева, които СИБАНК получи като комисионни при издаването на новите документи за самоличност на българските граждани - лични карти и международни паспорти - през 2010 г.

За това писах през пролетта на 2010 г. на блога на Иван Бедров като коментар на негов пост, озаглавен: "Ами, не разбираме"

Ето можете да го прочетете тук:
http://ivanbedrov.com/?p=1944

Към този пост имам два коментара, вторият от които е от 5 май 2010 г., от деня, в който най-после ми дойде ред да подам моите документи.

Там написах:

Само искам да се похваля, че днес бях ощастливена да бъда “обработена”.
От 26 април, понеделник, след повече от десет притичвания до “оня списък”, четири от които вчера и стоене на крак днес от 8.30 до 15.30.

В израз на съчувствие към милионите сънародници, които щат или не щат тази година ще трябва да си издадат нови л.к. и паспорти, се присъединявам към предложението на колегата Бедров за привличане на стажанти-гимназисти и предлагам още:

1. МВР да се осведоми за организацията от 2000 и 2005 г. и да удължи работното време на тези служби най-малко до 19.30.
2. МВР да се осведоми за организацията от споменатите две години с подобни кампании, но и да направи справка с Националния статистически, че огромна част от българските граждани пътуват предимно през летните месеци в чужбина – на гости, по работа, на почивка. Значи, поне през май трябва да има дежурни приемни за документи във всички почивни дни.
3. Ако не им стигат полицаите, с които разполагат, които, както е посочила колегата по-горе, са 63000, да включат в приема на документи – като студентска практика и стаж – студентите от Полицейската академия в Симеоново.
4. Да им се откъсне от сърцето по някоя и друга пейка, която да се сложи пред входовете и във входовете на общините, защото по тези опашки има и бременни жени, болни хора, много възрастни хора и т.н.
5. Да си изметат входовете на паспортните служби и да оберат паяжините от таваните им.

Last, but not least, днес научих, че банката, към която се превеждат сумите за банково обслужване на “Процеса”, е, разбира се
СИБАНК!

Затова,
6. Да бъдат така добри да коригират табелите със сумите, които са разпечатани на входовете на паспортните служби и да отразят действителната стойност с комисионните към нея:

таксата за бърз паспорт е не 80, а 85 лева;

Сиреч комисионната на СИБАНК е 5 лв за паспорт и 4 лв за л.к.

Някои хора влизат за “Процеса” след няколкодневно висене по опашките с точно приготвени пари (от 116 лв) и едва вътре разбират, че трябват още 9 лв за комисионната на СИБАНК извън посоченото на табелата отпред.

( А вие сами сметнете, ако СИБАНК получава по 9 лв комисионна от всеки, а няколко милиона български граждани са принудени да си сменят документите тази година, колко милиона ще капитализират от всичко това.
Да си ги харчат със здраве, а ние няма да питаме за конфликт на интереси.)

Весели празници!

***

Така де, не може някой да пресмята дали СИБАНК е получила между 50 и 100 милиона лева от комисионни при издаването на новите документи за самоличност през 2010 г., и да се пита какво ли прави г-жа Цветелина Бориславова с всички тези милиончета, да има нахалници, които си позволяват в тесен приятелски кръг да се питат с какви пари преподобният г-н Светослав Божилов щедро меценатства при издаването на културна и виртуално-културна периодика, и после питащите да останат ненаказани.

Съд, съд трябва да има за такива нахални питащи като мен!

***

post scriptum:

Понеже няколко души ме питаха напоследък, в понеделник, 4 март, става един месец от изслушването в Софийския градски съд, но още няма решение.

делото продължава утре

Делото срещу мен продължава утре в Софийския градски съд от 11.30 часа.
Тъй като обжалвам присъдата и мотивите на Софийския районен съд, делото е трансформирано във въззивно наказателно дело с частен характер и е с номер 4928 от 2012 г.
То ще бъде гледано в Наказателно отделение Х въззивен състав № 2.
***
Има една малка добра новина: в петък получих Препис-извлечение от Протокола от Общото събрание на Философски факултет, проведено на 19 октомври 2012 година.
Протоколът трябваше да се появи в срок от две седмици на сайта на факултета, понеже така пише в Правилника на Университета, но... в Правилника на Университета може да пише едно за общите събрания като върховен ръководен орган на факултетите, а в реалността да става друго.
Както и да е, няма протокол от Общото събрание на ФФ от 19 октомври 2012 г. на сайта, но поне на мен ми дадоха препис-извлечение от моето изказване с въпросите, които зададох на този ден за около 25 път в зала 65 на Ректората пред най-малко 150 души относно проектите, с които се хвалят някои хора по вестниците, без после да представят минимален отчет за извършената работа по тях.
В отгововор получих едни обиди, които са почти изцяло протоколирани.
***
Да видим как ще се развият нещата утре и какво ще отсъдят съдиите от СГС.

няма никакъв протокол

В последния календарен ден на 2012 ще напиша за Общото събрание на Философския факултет, проведено на 19 октомври тази година - нещо, което се канех да направя отдавна.

Според Правилника на нашия Университет най-важният управленски орган за колективно ръководене на всеки факултет е Общото събрание, което се свиква редовно най-малко веднъж годишно и в което участват всички преподаватели, както и представители на студентите, докторантите и служителите на съответния факултет. Вижте член 43 и 44 от Правилника на Университета, публикуван на сайта му.

Редовното годишно Общо събрание на Философския факултет за 2012 година се проведе на 19 октомври и премина бурно и драматично.
Дневният ред беше драстично променен заради една конференция, организирана от други преподаватели от друг факултет, чието случване в Университета не се хареса на някои преподаватели от Философски факултет.

След час отлагане за събиране на кворум, събранието започна с искане за гласуване на протестна декларация, която обаче не беше предварително написана от професорите, които я предложиха.

Имаше даже искане за оставка на Ректора проф. дин Иван Илчев.

Искането за оставка на Ректора не се прие, но се прие ненаписаната декларация против онази конференция. Само като изказване. Беше гласуван текст, който не беше написан от своите вносители.

В цялата тази суматоха имаше преиграване и умишлено драматизиране.

Защо?

За да бъде отнет поне един час от времето на Общото събрание с обсъждане на две нови точки от дневния ред, които не просто да бъдат добавени към вече обявения, а направо да бъдат приети като първа и втора точка.

Така и стана.

Събранието изгуби почти час, за да започне с необходимия кворум, а после още час се обсъждаха двете нововъведени точки от дневния ред, при което бяха изказани и безобразни лъжи.
Един професор мотивира искането за оставката на Ректора и протестната декларация срещу провеждането на онази конференция със следното невярно твърдение: преподавателите от Исторически факултет и лично господин Ректорът преди години били попречили на провеждането на конференцията, организирана от д-р Мартина Балева и проф. Улф Брунбауер за представянето на Баташкото клане в произведенията на
изобразителното изкуство.

Това, разбира се, беше лъжа.

Всички си спомняме, че тази пък конференция беше първоначално планирана за провеждане в Етнографския институт на БАН и беше отменена от организаторите си заради протести на депутати от "АТАКА", и кръга от публично активни интелектуалци около тогавашния президент Първанов.
Впоследствие обаче, една година по-късно, тъкмо колегите от Историческия факултет на Университета станаха домакин на конференцията и тя беше проведена...

И така, с гръмки, но неверни екскламации и бурни, но ненаписани декларации успешно бяха убити два часа от Общото събрание, а след това деканът проф. Денков бавно и монотонно започна да запознава присъстващите с Отчетния доклад на деканското ръководство на ФФ за едногодишния период, изтекъл от избирането им.
И това беше повече от ненужно. Нали докладът беше и все още е достъпен в Интернет?

Но така мина още един час и хората започнаха да се разотиват.  

Важното беше присъстващите да намалеят за дискусията и обсъждането на доклада.
Колкото се може по-малко да са онези, които ще чуят критики и неудобни въпроси, изказани от себеотрицателни питащи критикари.

И все пак, аз се изказах и зададох за около петнадесети път моите въпроси за финансирането и отчитането на някои бомбастични проекти, с които парадираха по страниците на вестниците "Култура" и "Сега" професори от катедрата по История на философията.

 И понеже не исках да губя времето на присъстващите с обстоятелствени обяснения, на този блог тези въпроси са поставени ето тук:
http://www.blogger.com/blogger.g?blogID=472028015330815311#editor/target=post;postID=3310044360421283085
Всички преподаватели от ФФ бяха уведомени за този тематичен блог, за фарсовия процес срещу мен и за въпросите, заради които се стоварва всичко това върху главата ми, още в края на септември с писмо.

На самото Общо събрание се изказах сравнително кратко и едвам се вместих в определения времеви регламент, но не успях да поставя - отново и за кой ли път - други въпроси, които например, зададох и на празника на ФФ през май тази година, но и на тях не получих никакъв отговор. Въпросите, чийто отговор чакам от 18 май, но едва ли някога ще го дочакам, можете да прочетете тук, на най-общия ми блог: http://dimkasdiary.blogspot.com/2012/05/blog-post_15.html

И така, на Общото събрание на Философския факултет, проведено на 19 октомври 2012 година, в 65 аудитория на Ректората, отново не получих отговор на нито един от всички тези въпроси, а обиди.

Не стана ясно абсолютно нищо за грандиозните проекти, заявени като финансирани от фондациите "Отворено общество", "Александър фон Хумболт" и "Тисен", не стана ясно нищо за участието на Факултета в European graduate school for ancient and medieval philosophy...

Не стана ясно абсолютно нищо за това: защо във Философския факултет няма документация за дисертации, защитени през 2007 година във философските му катедри? Попитах за това ясно и отчетливо от микрофона и катедрата в аудитория 65, но отговор и до ден-днешен няма.

Не ми стигна времето отново и за кой ли път да поставя въпросите за изчезването на папката и компактдиска с текстовете и преводите, които бях направила по вътрешноуниверситетския проект през 2010 година, които би трябвало да отидат в библиотеката на специалността, но не отидоха там, а изчезнаха в нечие чекмедже и нечие бюро...

Бях прекъсната от водещия събранието поради изтичане на трите минути, позволени за изказване по регламент, точно когато щях да питам: поради какво се бави вече няколко години издаването на книгата, която съм представила в Университетското издателство още през 2009 г. и чието издаване е включено в графика за издателска дейност за 2010 година, приет с решение на Факултетния съвет на 19 януари 2010. Вижте тук:
http://phls.uni-sofia.bg/downloads/F23_RESHENIA.pdf
Други книги от този график бяха издадени още преди година-две, но не и моята.

Не ми стигна времето отново да поставя въпросите за привилегиите и предимствата, които ползват бившите агенти на Държавна сигурност,  управляващи Философския факултет през последните 20 години, при издаването на техните книги в Университетското издателство.

Не знам как става така, но Университетското издателство винаги намира пари и начин да публикува - при това луксозно и на хубава хартия, и с твърди корици - книгите на преподавателите от факултета, които са сътрудничила на Държавна сигурност, а останалите чакаме и чакаме с години, и никога може да не дочакаме.

***

Всичко, което се случи на 19 октомври в 65 аудитория, би трябвало да е дословно протоколирано.

Само че протоколът от Общото събрание, който според Правилника на Университета трябваше да е готов след 14 дни и вече от два месеца да е публикуван в Интернет, все още не се е появил.

Протоколът от Общото събрание на ФФ би трябвало да се появи още преди два месеца тук:
http://phls.uni-sofia.bg/display.php?page=of_d


 ***

Междувременно, от любопитна публикация в "Капитал" научих, че съдията г-н Петко Петков, който на първа инстанция ме осъди да платя 1000 лева глоба за обида на проф. Каприев, съвсем не е просто един от многото страшно претоварени от работа съдии на Софийския районен съд, а е един от четиримата съдии в СРС, които са много ангажирани и с МВР
като оторизирани за издаване на разрешения за контролиране на трафични данни. Ето вижте тук:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/10/26/1933732_ne_e_podslushvane_ne_e_v_internet_i_ne_e_bezkontrolno/

***

Това е.

Дори и в Университета, който според идеята си е институция на разума, знанието и свободата, няма правила и върховенство на закона.
Има силни на деня, които имат предимства, привилегии и права, и те могат да правят каквото си искат, с когото поискат и както поискат.

А после се чудим на безобразията, беззаконието и произвола в страната. 


На непокорните и питащите ще им бъдат устройвани фарсови съдебни дела.

***

Тогава? Какво остава като възможност за една жена, която от вече 30 години се интересува и занимава с история на философията?

Философите по различен начин са обяснявали света, някои са се опитвали и да го променят.
На хора като мен им остава поне да опишат онова, което се е случвало в техния малък свят.
И от това може да се научи нещо за духа на времето.

Да е честита Новата 2013 година и на всички, които посещават и четат този невесел блог!
Дано през следващата година изпитанията да понамалеят и да имам по-малко лични съдебни неволи за описване и повече време за осмисляне на вечните проблеми на философията.

Силните на деня, които се преструват на философи във Философския факултет през последните десетилетия, получиха достатъчно внимание тук и през всички тези десетилетия убиха много от личното ми време, от човешката ми енергия и от желанието ми да се занимавам със смислени неща.
Те навредиха много и на семейството ми. Много.

На тях им пожелавам най-после през 2013 година да осмислят следните три думи:  
  Господ вижда всичко.

Бъдещето е неясно, но дано с Божията помощ всички станем по-добри!

наистина е така

Понеже десет години питах как така се обявява за несъществуващ един превод, без в него да бъде посочена нито една грешка, накрая започнах да получавам не отговори и примери за грешки, а призовки за наказателно дело, а една призовка изглежда така: 

присъдата и мотивите на съдията

Необходимият коментар

Известно е, че най-натовареното съдилище у нас е Софийският районен съд.

Често се споменава, че на един съдия в него се падат по над 1000 дела годишно!
Умопомрачителна цифра.
Дори и да предположим, че понякога едно дело продължава две или три години, това означава, че един съдия приключва на година поне 300 дела и съответно трябва да напише мотиви за 300 свои присъди.
Много често съдиите се бавят с месеци и години с писането на мотивите, защото това е най-сложната страна на отсъждането: аргументативната.
За никого не е тайна, че съществува определена матрица за писането на мотиви и тя даже се преподава в юридическите факултети - от фактическа страна, от правна страна, от гледна точка на свидетелските показания, веществените доказателства и прочие.
В мотивите на моята присъда на последната страница се появява фамилията Генчев и фразата признат за виновна... На още няколко места за мен се говори в мъжки род :-)))

Също така, както в присъдата, така и в мотивите ми се приписва адрес, какъвто никога не съм имала, което улеснява заключението: за да си помогне с писането на мотивите по нашето абсурдно дело, съдията е използвал мотиви за друго дело за клевета и обида, което е било наказателно с частен характер.
Подсъдимият се е казвал Генчев и адресът му е бил такъв, какъвто е посочен и в присъдата, и в мотивите.
В използването на един юридически акт като образец за писане на друг само по себе си няма нищо лошо. Знаем, че в много страни по света се практикува точно правото на прецедента.
Само че в делото срещу подсъдимия Генчев е ставало дума за спор наистина между физически лица във фирма с различен предмет на дейност.
В делото "Каприев срещу Гочева" предмет на спора беше атестацията на преподавателите във ФФ на Софийския университет.
Тук не става дума за скандал, при който са се разменяли устни обиди, за да се отсъжда за вината и невинността ми като подсъдима според устните свидетелства на трима свидетели.
Софийският университет не е фирма с материално-производствен предмет на дейност, а е най-големият и най-старият наш университет, който в много отношения е и най-добрият у нас, както показаха вече две последователни рейтингови проучвания.
В мотивите няма позоваване нито на Закона за висше образование, нито на Правилника на Университета.
 ***
Мисията на университета е да препредава вече постигнатото знание и да създава ново знание.
Когато трима професори от една от най-старите катедри на университета твърдят в съда противното на истината за дисертации, защитени в нея през 2006 и 2007 година, един от изводите, които могат да се направят е, че във Философския факултет на Университета не се пази никаква документация за обучението на докторантите и техните рецензенти, за вътрешните и официалните им защити дори пет години назад.

за културата на клана

За разлика от Мишо Шамара не съчинявам рапърски произведения със стандартно-банален като за този жанр текст и мелодия.

Също така, за разлика от ексцентричните мацки от Pussy Riot, когато вляза в църква, а това правя почти всяка неделя през последните 15 години, се държа що-годе прилично.

И въпреки това се оказах подсъдима по Наказателния кодекс на Република България.

И както вече написах в краткото резюме на събитията, на 7 ноември миналата година, след заседанието на катедрата по История на философията бях подиграна и предупредена от доц. д-р Димитър Денков, че ако не се осведомя надлежно за започналото наказателно дело срещу мен и не отида и на следващото заседание по делото, ще бъда арестувана и закарана с белезници в съдебната зала като братя Галеви.

Не знам какъв точно е бил предметът на дейност на братя Галеви и не съм осведомена за подробностите около наказателното дело за техните деяния.

След 7 ноември миналата година издевателствата над мен продължиха, братя Галеви се приютиха на неизвестно сигурно място някъде по света със средства в огромен размер, придобити от неясно какъв предмет на дейност, а доц. д-р Денков освен декан на ФФ стана и професор. 

През изминалите две десетилетия, в които бях преподавател във ФФ, имах глупостта да мисля, че човек може да си позволи да работи старателно, честно и почтено, без да бъде част от един всевластен академичен клан, познат на всички преподаватели и изследователи у нас, политически хиперпротежиран и оглушително медийно рекламиран.

Сбърках. 

И все пак, съществуването на свободни блогърски платформи и свободно виртуално пространство ще ми позволи да споделя някои от епизодите на неравната ми борба с клана.

Ето например откъс от една много критична рецензия, която си позволих да напиша в началото на 2010 г. за една докторантска студия.

 Разбира се, името на докторанта и заглавието на неговата студия няма да бъдат посочени тук.

Прочетете внимателно какво написах в нея като забележки и препоръки, и си направете изводите, уважаеми читатели и любопитни посетители на  блога за онова академично поведение, за което един университетски преподавател може да се окаже подсъдим по Наказателния кодекс на Република България.

Начало на цитата:

...  

Забележки и препоръки:

Най-големият недостатък на текста е, че той е предимно компилативно-преразказвателен и разчита изцяло и безрезервно на някои съвременни интерпретатори на важните автори от средновековието, с които се занимава, без може би да познава оригиналните текстове на някои от тях.

Например, когато става дума за ислямски мистицизъм, колегата XYZ цитира само Анри Корбен и няма нито един цитат от нито един средновековен арабски автор.

Ами ако Анри Корбен не е прав, а Ради Радев е прав? Особено като се има предвид изповяданата теософска позиция на Корбен, която се прояснява на няколко места и най-вече в края на цитираната от него книга? Когато един теософ пише за мистицизма, трябва да се даде поне един цитат от произведение на тълкуван средновековен автор и поне още едно интерпретаторско мнение на модерен тълкувател. 

Освен това, образцовите автори на ислямската традиция са издадени вече на много и различни съвременни европейски езици, и са достъпни и в Мрежата. Би трябвало да има поне един цитат от поне едно произведение на поне един ислямски мислител, за да бъде убеден читателят в това, което твърди авторът чрез безусловно приетия Корбен.

Още по-лошо впечатление в това отношение прави почти пълното отсъствие на цитати и позовавания на произведения от християнските гръкоезични автори, много от които вече са представени на български в образцови преводи от гръцки, издадени през последните години.

Например, когато читателят прочита изумителното изречение, че според свети Василий Велики не може да бъде позната същността даже на сътворените неща и със затаен дъх потърси бележката, за да види къде точно е написано такова нещо, намира бележката и вижда препратка не към текст на свети Василий Велики, а... на проф. Каприев!

Ами ако Каприев не е прав, а са прави в преводите и коментарите си преводачите и интерпретатори на свети Василий на български доц. д-р Иван Христов (на «Писмо до своя брат Григорий...» ), Владимир Атанасов (на «За светия дух»), проф. д-р Иван Желев и Росен Тенев (в изданието на «Шестоднев» и деветте най-значими проповеди в него), или проф. Цоневски (в неговата «Патрология», която многократно е преиздавана) или 

проф. Иван Снегаров - в неговата 

«Кратка история на православните църкви» - издадена през 1944 г. от Университетската печатница и съвсем некратка, тъй като е почти 700 страници!?

И още един подобен пример. Когато става дума за тълкуването на любовта от свети Григорий Нисийски, пак препратката е ... към проф. Каприев.

Само че коментарът на Свети Григорий към «Песен на Песните Соломонови» е чудесно преведен на български от Лидия Денкова и има вече две издания.

Но може би най-фрапантният пример е следният: на няколко страници в текста става дума за Григорий Палама, разказва се неговата биография и забавни епизоди от нея, като отвличането му в плен от пирати и освобождаването му чрез откуп, но пак няма нито един цитат, нито споменаване в библиографията на съчинения от него!

Негови съчинения, преведени на български, също има.

 

Най-важното от тях  - с оглед на темата, по която е писал колегата XYZ - е:

 Св. Григорий Палама. Разговор между православния Теофан и отвърналия се от варлаамитите Теотим. В: “Архив за средновековна философия и култура”, св. ІV, С., 1997, “ЛИК”, превод Стоян Терзийски и Александър Кашъмов.

Но също така и “Слова”. С., НИ, 1987, превод Николай Цв. Кочев.

За съжаление, цялостното впечатление от текста е, че възпроизвежда най-лошото от необратимо устойчивите и абсолютно неакадемични тенденции в «затвореното общество» на медиевистиката във ФФ:

1. Култивиране на умението за компилативно преразказване и пренебрегване на четенето на книгите на самите мислители от миналото.
2. Тотално отрицание, пълно пренебрежение, невключване в библиографията и абсолютно неспоменаване на изданията и преводите, на преводачите и интерпретаторите извън «професорското каре» – особено, ако става дума за богослови и/или класически филолози.

 Този текст ще стане малко по-академичен, ако поне библиографията му се разшири с произведения от и произведения за средновековните мислители, които споменава, издадени на български, освен написаните от научния ръководител и предполагаемия рецензент на дисертацията.

  Умберто Еко в «Как се пише дипломна работа» посочва това задължение към библиографията на всяка академична работа, която е дипломна работа за магистърска и по-висока степен. Всички важни произведения от авторите, издадени и преведени на съответния език, трябва да са библиографски описани и прочетени, дори и да не са цитирани пряко в текста. Това информиране понякога е от по-полезно за читателите от авторовите разсъждения.

 

  Лошо е докторантите на ФФ да усвояват и продължават най-лошото, а не най-доброто от своите научни ръководители.

Дата: 20 януари 2010                                                                      подпис: Димка Гочева

Край на цитирането на рецензията на докторантската студия. 

Както вече стана дума тук, основният предмет на съдебния спор, по който съм подсъдима, е оценката на ръководителя на катедрата по История на философията проф. Каприев за работата ми, получена при процедурата по атестацията на преподавателите през 2007 г.

В съда се опитвам да докажа, че съм била рецензент на дисертациите на Моника Портокалска-Леви и на Андрей Захариев.

Обсъждането на докторските работи на докторантите, обучавани в една катедра, е важна част от научната работа в нея.

През предишните години имах глупостта да се осмеля да възразявам и на други много големи неточности, които според мен не биваше да бъдат отминати с мълчание.

Като следната.

В хвалебствената рецензия за дисертацията на д-р Анна Бошнакова проф. Каприев допусна една груба грешка, която после се появи и на страниците на вестник "Култура" в още по-хвалебствена рецензия за книгата "Авлос и лира", в която се превърна дисертацията.

Ето вижте тук:

Вестник "Култура", бр.34, 19 септември 2003 г.

http://www.kultura.bg/media/my_html/2289/lira.htm

Според проф. Каприев, митът за Ер е разказан от Платон в диалога "Федър"!

Това, разбира се, не е вярно.

Огромният, смислово завършващ и поучителен разказ на Ер за това какво става с душите, когато се отделят при смъртта на човека от тялото му, е композиционният есхатологично-митологичен финал на "Държавата" - на най-важния, най-четения и най-коментиран Платонов диалог през последните 150 години в целия свят.

Диалогът, в който става дума за справедливото и справедливостта.

Във "Федър" има няколко други мита, тъй като в него се философства за любовта и лудостта.

Поуката:

За да преуспее човек по света и у нас, за да стане медийна звезда и партиен строител на най-демократичните нашенски политически партии, най-добре е да не е чел нито диалозите на Платон, нито записки от лекциите на Аристотел в Ликейона. А ако ги е чел, да ги забрави.

На обсъждане на дисертации в катедрата да се отива с тапи за уши и да не се спори за това 

кой мит на Платон в кой диалог е разказан или да не се издребнява за това, че книгите на "Метафизика"-та все пак са четиринадесет, а не седемнадесет.

Още по-наказуемо е престъплението някой да се осмели да твърди, че катедрата

 по История на философията с етика е създадена през 1894 г., че е преименувана на История на философията през 1904 г., и че в областта на античната и средновековна философия у нас през първата половина на ХХ век са работили големи учени като проф. Иван Георгов, проф. Иван Саръилиев, проф. Гаврил Кацаров, проф. Иван Снегаров - особено внимавайте да не кажете-покажете някъде и пред някого, че сте виждали и чели стотиците страници за християнската философия като основа на християнската църква, написани в книгите на проф. Иван Снегаров.

Това хвърля сянка върху официално лансираната история, че историята на катедрата по История на философията във ФФ започва през 1949 г. - в годините на най-мрачния сталинизъм, а историята на изследванията върху средновековието и християнството започва от правилните професори-герои на нашето време.