Friday, May 30, 2014
Friday, October 4, 2013
изказване от семинар
На записа може да се чуе и види как прочитам откъс от превода на колегата Тодор Томов на "Животът на философите" на Диоген Лаерций по време на заключителния разговор от семинара за Интелектуалците през античността през юни миналата година.
Коментирам първо проблема за това какво според мен е интелектуалец и възможно ли е да има интелектуалци в съвременността, където има представителна демокрация в многомилионни държави и тревожна непропорционалност в съотношението на имащите власт и влияние спрямо онези, които нямат.
А после прочитам откъса за Зенон, който е приложен като текст и към клипчето от изказването ми.
Мисля си с горчивина винаги, когато посегна към превода на Тодор Томов.
По-възрастните от нас в колегията знаят.
Той е бил привикван няколко пъти на разпит в мазето на сградата на улица "Шести септември", в Шесто управление на Държавна сигурност.
След един такъв разпит разказал какво се е случило там на родителите си, а те пък обикаляха после години наред в двора на Университета и коридорите на Гълъбарника, за да спират минаващите студенти и преподаватели, и да им разказват какво се е случило със сина им в мазето на онази сграда.
И после той се самоубил.
По онова време нямаше нито блогове, нито сайтове, нито фейсбук, а даже нямаше и персонални компютри. Само едни огромни сандъци, които се наричаха ЕИМ, демек Електронно-изчислителна машина.
Днес има блогове, сайтове, фейсбук и лични преносими компютри, за каквито не съм и сънувала, когато бях студентка.
Ченгетата от Държавна сигурност не могат да ни привикат вече на разпит в мазето на сградата на "Шести септември", но пък разполагат с огромен властови ресурс да смачкат всеки, който им се пречка, по други, много по-префинени и по-софистицирани начини.
За хората в академичните среди това се прави чрез: обявяване на несъществуването на книги и преводи на важни антични мислители; чрез многогодишни проточени процедури по дисертации и хабилитации, надвишаващи няколко пъти законовите срокове, които бяха предвидени по стария мракобесно-сталинистки Закон за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ ); унищожаване на документи от факултетни съвети и защити на дисертации; съдебни процеси с лъжесвидетелстване на именити професори срещу маргинални доцентки-блогърки; чрез приписване на неудобното лице чрез две съдебни инстанции на адресна регистрация на лицето в магазин или склад, където в София никой никога не е живял отпреди Втората световна война, и така нататък.
Но все пак разлика има. На нашите близки няма да им се налага да разказват в двора на Университета какво се е случило с някого, решил да се противопостави на някои ченгета в днешно време.
За това има блогове, сайтове и фейсбук. Затова и аз съм си направила специален тематичен блог.
Нека всичко да се знае. И това е част от историята на нашия 125-годишен Университет в годините на т.нар. "преход от тоталитаризъм към демокрация", който все повече заприличва на преход от тоталитаризъм към неототалитаризъм.
В такава ситуация, както и в други времена и епохи, истинският интелектуалец може само да пише и да говори, да събира документални свидетелства и да се опитва да осмисли ставащото, доколкото може.
Monday, September 30, 2013
протокол и решение на Софийския градски съд
Това е протоколът от заседанието на Софийския Градски Съд, проведено на 4 февруари тази година.
А после могат да бъдат прочетени и мотивите на решението от 21 август, което днес, 30 септември, най-после получих от Софийския районен съд.
Има много неща, които могат да се коментират, но няма смисъл от много.
Вече за всички е ясно за какво става дума.
Искам само да подчертая, че Софийският градски съд не е уважил възражението ми и към предишната инстанция Софийския районен съд и е запазил един от най-необяснимите куриози, а именно:
Никога не съм живяла на улица "Цар Симеон" 79!
Можете да видите, че на трета страница на присъдата отново и Софийският градски съд ми е приписал точно такъв адрес!
Всеки може утре в свободното си време да отиде и да погледне какво има в София на адрес
"Цар Симеон" 79!
Има там един склад, по всяка вероятност строен преди Втората Световна война.
Празен.
На този адрес едва ли някога някой в София е имал адресна регистрация.
Улицата е в изключително западналия район между Халите и Женския пазар.
Не знам как се получава така, че призовките, с които гонителите ми тормозят мен, децата ми и мъжа ми, си ги получавам на действителния ми адрес, който през последните 15 години е все един и същ - "Христо Максимов" 6, а в съдебните актове изведнъж се появява адрес, на който в София никой никога не е живял.
Поуката: пред агентите на Държавна сигурност, които управляват Философския факултет, лазете по колене.
Friday, March 1, 2013
става дума за милиони
Приятели и познати продължават да ме питат и да възклицават: "Как така? Това е невъзможно! Как така университетски преподаватели ще се съдят и влачат по съдилищата?"
Ами, така.
Става дума за мно-о-о-о-го големи пари, за които няколко пъти съм питала и писала публично.
Първо, за бомбастичния проект за византийските ръкописи-коментари на Платон и Аристотел, обявен като финансиран от фондация "Отворено общество" - София.
Второ, за големия проект за периодичните издания по философия и хуманитаристика, който така беше изпълнен от бенефициентите, че във филиалната библиотека на специалност Философия няма нито броеве на "Философски алтернативи", нито един брой от списанието за антична философия и наука Rhizai. А уж този пък проект е бил финансиран от "Александър фон Хумболт" и "Тисен". Две фондации финансират голям проект, а после във филиалната библиотека няма нито един екземпляр от нито един брой на двете най-сериозни и международно признати философски списания, които излизат в България.
Трето, за проекта European Graduate School for Ancient and Medieval Philosophy. И за него няма отчет.
И за трите проекта, както става дума за пореден път на този блог, за пореден път попитах на Общото събрание на ФФ на 19 октомври 2012 г., но до ден-днешен няма отговор на нито един от въпросите за тях.
На този блог, обаче, досега не е ставало дума за няколко десетките милиони лева, които СИБАНК получи като комисионни при издаването на новите документи за самоличност на българските граждани - лични карти и международни паспорти - през 2010 г.
За това писах през пролетта на 2010 г. на блога на Иван Бедров като коментар на негов пост, озаглавен: "Ами, не разбираме"
Ето можете да го прочетете тук:
http://ivanbedrov.com/?p=1944
Към този пост имам два коментара, вторият от които е от 5 май 2010 г., от деня, в който най-после ми дойде ред да подам моите документи.
Там написах:
Ами, така.
Става дума за мно-о-о-о-го големи пари, за които няколко пъти съм питала и писала публично.
Първо, за бомбастичния проект за византийските ръкописи-коментари на Платон и Аристотел, обявен като финансиран от фондация "Отворено общество" - София.
Второ, за големия проект за периодичните издания по философия и хуманитаристика, който така беше изпълнен от бенефициентите, че във филиалната библиотека на специалност Философия няма нито броеве на "Философски алтернативи", нито един брой от списанието за антична философия и наука Rhizai. А уж този пък проект е бил финансиран от "Александър фон Хумболт" и "Тисен". Две фондации финансират голям проект, а после във филиалната библиотека няма нито един екземпляр от нито един брой на двете най-сериозни и международно признати философски списания, които излизат в България.
Трето, за проекта European Graduate School for Ancient and Medieval Philosophy. И за него няма отчет.
И за трите проекта, както става дума за пореден път на този блог, за пореден път попитах на Общото събрание на ФФ на 19 октомври 2012 г., но до ден-днешен няма отговор на нито един от въпросите за тях.
На този блог, обаче, досега не е ставало дума за няколко десетките милиони лева, които СИБАНК получи като комисионни при издаването на новите документи за самоличност на българските граждани - лични карти и международни паспорти - през 2010 г.
За това писах през пролетта на 2010 г. на блога на Иван Бедров като коментар на негов пост, озаглавен: "Ами, не разбираме"
Ето можете да го прочетете тук:
http://ivanbedrov.com/?p=1944
Към този пост имам два коментара, вторият от които е от 5 май 2010 г., от деня, в който най-после ми дойде ред да подам моите документи.
Там написах:
Само искам да се похваля, че днес бях ощастливена да бъда “обработена”.
От 26 април, понеделник, след повече от десет притичвания до “оня списък”, четири от които вчера и стоене на крак днес от 8.30 до 15.30.
От 26 април, понеделник, след повече от десет притичвания до “оня списък”, четири от които вчера и стоене на крак днес от 8.30 до 15.30.
В израз на съчувствие към милионите сънародници, които щат или не щат тази година ще трябва да си издадат нови л.к. и паспорти, се присъединявам към предложението на колегата Бедров за привличане на стажанти-гимназисти и предлагам още:
1. МВР да се осведоми за организацията от 2000 и 2005 г. и да удължи работното време на тези служби най-малко до 19.30.
2. МВР да се осведоми за организацията от споменатите две години с подобни кампании, но и да направи справка с Националния статистически, че огромна част от българските граждани пътуват предимно през летните месеци в чужбина – на гости, по работа, на почивка. Значи, поне през май трябва да има дежурни приемни за документи във всички почивни дни.
3. Ако не им стигат полицаите, с които разполагат, които, както е посочила колегата по-горе, са 63000, да включат в приема на документи – като студентска практика и стаж – студентите от Полицейската академия в Симеоново.
4. Да им се откъсне от сърцето по някоя и друга пейка, която да се сложи пред входовете и във входовете на общините, защото по тези опашки има и бременни жени, болни хора, много възрастни хора и т.н.
5. Да си изметат входовете на паспортните служби и да оберат паяжините от таваните им.
2. МВР да се осведоми за организацията от споменатите две години с подобни кампании, но и да направи справка с Националния статистически, че огромна част от българските граждани пътуват предимно през летните месеци в чужбина – на гости, по работа, на почивка. Значи, поне през май трябва да има дежурни приемни за документи във всички почивни дни.
3. Ако не им стигат полицаите, с които разполагат, които, както е посочила колегата по-горе, са 63000, да включат в приема на документи – като студентска практика и стаж – студентите от Полицейската академия в Симеоново.
4. Да им се откъсне от сърцето по някоя и друга пейка, която да се сложи пред входовете и във входовете на общините, защото по тези опашки има и бременни жени, болни хора, много възрастни хора и т.н.
5. Да си изметат входовете на паспортните служби и да оберат паяжините от таваните им.
Last, but not least, днес научих, че банката, към която се превеждат сумите за банково обслужване на “Процеса”, е, разбира се
СИБАНК!
СИБАНК!
Затова,
6. Да бъдат така добри да коригират табелите със сумите, които са разпечатани на входовете на паспортните служби и да отразят действителната стойност с комисионните към нея:
6. Да бъдат така добри да коригират табелите със сумите, които са разпечатани на входовете на паспортните служби и да отразят действителната стойност с комисионните към нея:
таксата за бърз паспорт е не 80, а 85 лева;
Сиреч комисионната на СИБАНК е 5 лв за паспорт и 4 лв за л.к.
Някои хора влизат за “Процеса” след няколкодневно висене по опашките с точно приготвени пари (от 116 лв) и едва вътре разбират, че трябват още 9 лв за комисионната на СИБАНК извън посоченото на табелата отпред.
( А вие сами сметнете, ако СИБАНК получава по 9 лв комисионна от всеки, а няколко милиона български граждани са принудени да си сменят документите тази година, колко милиона ще капитализират от всичко това.
Да си ги харчат със здраве, а ние няма да питаме за конфликт на интереси.)
Да си ги харчат със здраве, а ние няма да питаме за конфликт на интереси.)
Весели празници!
***
Така де, не може някой да пресмята дали СИБАНК е получила между 50 и 100 милиона лева от комисионни при издаването на новите документи за самоличност през 2010 г., и да се пита какво ли прави г-жа Цветелина Бориславова с всички тези милиончета, да има нахалници, които си позволяват в тесен приятелски кръг да се питат с какви пари преподобният г-н Светослав Божилов щедро меценатства при издаването на културна и виртуално-културна периодика, и после питащите да останат ненаказани.
Съд, съд трябва да има за такива нахални питащи като мен!
***
post scriptum:
Понеже няколко души ме питаха напоследък, в понеделник, 4 март, става един месец от изслушването в Софийския градски съд, но още няма решение.
Thursday, February 7, 2013
какво се случи в градския съд
В понеделник най-после се състоя така наречената "проверка на присъдата" в Софийския градски съд.
Припомням, че на първата инстанция, в Софийския районен съд делото приключи на 27 февруари миналата година, но тъй като мотивите към присъдата се забавиха повече от половин година, закъсня и придвижването на обжалването.
И така, на 4 февруари 2013 г., най-после обжалване в СГС, насрочено за 11.30.
Процедурата се забави, тъй като тримата съдии гледаха доста дела, които макар и в значително по-ускорени темпове, отколкото на първа инстанция, се удължаваха малко и така около 14.00 часа дойде и моят ред.
Тъжителят проф. Каприев не се яви лично, а беше представляван от адвоката си.
Първо дадоха думата на моя адвокат, който съвсем позитивистично, много кратко и по същество
припомни някои основни факти около предмета на нашия спор.
После дадоха думата на адвоката на тъжителя - господин Донков - който повтори претенциите му и заяви, че искат още по-голяма сума за покриване на разноските по делото, но не разбрах каква точно, защото от притеснение не чух. Когато стане готов протоколът, ще прочета колко пари още искат.
Един от бисерите на адвоката Донков срещу моята жалба против присъдата на Софийския районен съд беше това, че съм нямала била право да се позовавам на Закона за висше образование (който определя на какви пет критерия трябва да се основава една атестационна оценка, дадена от един ръководител на катедра на друг преподавател). Той наблегна на това, че атестацията на преподавателите в Софийския университет се прави не на основата на Закона за висше образование и Правилника на Университета, а на други закони. Но не назова кои са те.
После ми дадоха думата на мен и аз се развълнувах, говорих кратко и емоционално.
Настоях на това, че на първа инстанция съм осъдена (да припомня на читателите тук - да платя 1000 лева глоба за обида + разноските по делото 1500 лв.), заради изречението, написано от мен в писмо до членовете на катедрата по История на философията, изпратено до тях на 15 април 2011 г. по електронната поща, в което за проф. Каприев се казва следното: "Той както обикновено е преиграл и отново много е излъгал".
На тримата градски съдии казах, че няма смисъл да ги занимавам отново с подробностите от моята атестация от 2007 г., защото всъщност много по-важното е, че проф. Каприев на катедрения съвет, проведен на 30 март 2011 г., наистина отново е излъгал.
Става дума за лъжа, която през последните години се повтаря многократно и при тази лъжа не става дума за атестацията на един или друг преподавател, за преводи или публикации, както обикновено, а за фалшифициране на историята на една от най-старите катедри в Софийския университет. Призовах съдиите, ако искат да се уверят в това, да посетят сайта на Университета, където съвсем скоро беше публикуван Законът за преобразуване на Висшето училище в София в Университет "Братя Евлоги и Христо Георгиеви" от 1904 г. От този Закон, както впрочем и от останалите финансови и академични отчети, които бяха сканирани и публикувани на сайта на Университета наскоро, може да се разбере много, но конкретно и това, че
катедрата по История на философията с етика, създадена през 1894 г.,
през 1904 г. е преименувана на катедра по История на философията
и наистина е една от най-старите катедри на Историко-филологическия факултет:
http://uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/nav_rshvat_se_108_godini_ot_priemaneto_na_zakon_za_universiteta
Както вече е ставало поне десет пъти дума и на катедрени заседания, и на Факултетни съвети, и на този блог, в качеството си на ръководител на катедрата по История на философията проф. Каприев премества датата и годината на създаване на катедрата от 1894 на 1949.
Включително и в информацията, която се дава на английски език в Интернет:
http://www.egsamp.uni-koeln.de/wp/?page_id=28
Е, какво са едни 55 години от гледна точка на вечността!?!
Важното е да се бетонира следната легитимационна парадигма пред фондациите и институциите-донори на щедри средства за проекти: Катедрата по История на философията е създадена през 1949 г. в годините на най-върлия и войнстващ сталинизъм, и поради това абсолютно всичко у нас, свързано с изучаването на философията през античността и средновековието, във Византия и Ренесанса, води абсолютното си начало от великите професори тук-и-сега в катедрата по История на философията. Историята започва от тях.
С това моето изказване приключи.
Съдиите разбраха какво им казах, но то никак не им хареса.
Казаха ми, че в определения от закона срок ще бъда известена за това потвърждава ли се или се отхвърля присъдата на първата инстанция. Значи, след около месец ще стане ясно, надявам се.
***
Малко конкретика точно по този спор:
Историята на моите бедствия и на абсолютно безрезултатната ми борба за произнасяне на истината за създаването на катедрата по История на философията започна през пролетта на 1999 г. Тогава написах първия си голям, политически и исторически ангажиран текст, озаглавен "За принципите на хуманитарното висше образование и за неговото управление". Тогава написах и първия вариант на една студия на английски, озаглавена Bulgarian Interpretations in Ancient and Medieval Philosophy, която беше предназначена за тематичен сборник със съставители доц. Александър Гънгов и проф. Дейвид Дърст от Американския университет в Благоевград, на списанието Studies in East European Thought, представящ философската мисъл в България.
В моя текст, както беше редно да направя, според мен, започвах с основаването на катедрата по История на философията с етика през 1894 г., и с изследванията и преподаванията в Софийския Университет през първата половина на ХХ век на Иван Георгов, на Иван Саръилиев, на Цеко Торбов, на Димитър Михалчев - за тях четиримата става дума в първата част. Във втората част на текста става дума за неизбежно-марксисткия период по времето на социализма, а в трета част - за процесите от началото на 1990 г. насам.
Веднъж през пролетта на 2000 г. доц. Каприев (тогава беше още доцент) пред 41 аудитория ми вдигна скандал за това как така занимавам чужденците с такива смехотворни фигури като Иван Георгов, а пиша толкова накратко за техните изключителни постижения... Но Александър Гънгов и Дейвид Дърст като съставители на списанието в крайна сметка се съгласиха с моите настоявания на автор на студията: историческият обзор да започне именно със създаването на катедрата по История на философията с етика през 1894 г. и с изследванията и публикациите на проф. Иван Георгов. Студията ми в списанието излезе така, както я бях написала. Не фалшифицирах историята, за да угодя на силните професори на прехода.
В последствие, когато ме викаха на мъмрене на Факултетен съвет на 18 декември 2001 г., заради писмо, което бях написала на колегите от Асистентския колегиум по повод на обсъждания на финансовите дела на Университета по време на парламентарен контрол в Народното събрание, проф. Витан Стефанов, тогава декан на факултета ми се разкрещя:
"- На кого си изпратила това писмо? Кажи им имената! Имената им кажи веднага!"
Няколко души от членовете на ФС му направиха забележка да не ми крещи и да не ми говори на "ти" по време на факултетен съвет.
Но аз пред всички заявих, че не мога да изброя имената на 50 колеги от различни факултети, а те вместо да ме разпитват, по-добре да коригират годината на създаване на катедрата по История на философията, която на сайта на факултета беше посочена като 1949.
Имам протокол от този факултетен съвет от 18 декември 2001 г.
***
Заключения и поуки historiae calamitatum mearum:
1. Присъдата - отменителна или потвърдителна - както и мотивите към нея на СГС ще станат ясни скоро.
2. Както присъдата, така и мотивите на съдиите от СГС ще бъдат сканирани и публикувани тук, както и онези от СРС.
3. Ако присъдата е отменителна - добре, ако е потвърдителна, ще я обжалвам във Върховния касационен съд.
4. Историята на Софийския Университет и от периода, когато е бил Висше училище, и от периода, когато е бил Университет на името на братята Евлоги и Христо Георгиеви, ако бъде внимателно изучавана, рано или късно ще вкара изследователя си в съдебната зала.
5. Историята на катедрата по История на философията трябва да остане за поколенията такава, каквато днес я пренаписват, че е била онези, които чрез нейното фалшифициране легитимират огромните суми по грандиозни проекти, които имат привилегията да получават, а още повече - и да не отчитат.
6. Който на силните пита за келепира, накрая опира пешкира.
7. Ченгетата винаги имат право.
Припомням, че на първата инстанция, в Софийския районен съд делото приключи на 27 февруари миналата година, но тъй като мотивите към присъдата се забавиха повече от половин година, закъсня и придвижването на обжалването.
И така, на 4 февруари 2013 г., най-после обжалване в СГС, насрочено за 11.30.
Процедурата се забави, тъй като тримата съдии гледаха доста дела, които макар и в значително по-ускорени темпове, отколкото на първа инстанция, се удължаваха малко и така около 14.00 часа дойде и моят ред.
Тъжителят проф. Каприев не се яви лично, а беше представляван от адвоката си.
Първо дадоха думата на моя адвокат, който съвсем позитивистично, много кратко и по същество
припомни някои основни факти около предмета на нашия спор.
После дадоха думата на адвоката на тъжителя - господин Донков - който повтори претенциите му и заяви, че искат още по-голяма сума за покриване на разноските по делото, но не разбрах каква точно, защото от притеснение не чух. Когато стане готов протоколът, ще прочета колко пари още искат.
Един от бисерите на адвоката Донков срещу моята жалба против присъдата на Софийския районен съд беше това, че съм нямала била право да се позовавам на Закона за висше образование (който определя на какви пет критерия трябва да се основава една атестационна оценка, дадена от един ръководител на катедра на друг преподавател). Той наблегна на това, че атестацията на преподавателите в Софийския университет се прави не на основата на Закона за висше образование и Правилника на Университета, а на други закони. Но не назова кои са те.
После ми дадоха думата на мен и аз се развълнувах, говорих кратко и емоционално.
Настоях на това, че на първа инстанция съм осъдена (да припомня на читателите тук - да платя 1000 лева глоба за обида + разноските по делото 1500 лв.), заради изречението, написано от мен в писмо до членовете на катедрата по История на философията, изпратено до тях на 15 април 2011 г. по електронната поща, в което за проф. Каприев се казва следното: "Той както обикновено е преиграл и отново много е излъгал".
На тримата градски съдии казах, че няма смисъл да ги занимавам отново с подробностите от моята атестация от 2007 г., защото всъщност много по-важното е, че проф. Каприев на катедрения съвет, проведен на 30 март 2011 г., наистина отново е излъгал.
Става дума за лъжа, която през последните години се повтаря многократно и при тази лъжа не става дума за атестацията на един или друг преподавател, за преводи или публикации, както обикновено, а за фалшифициране на историята на една от най-старите катедри в Софийския университет. Призовах съдиите, ако искат да се уверят в това, да посетят сайта на Университета, където съвсем скоро беше публикуван Законът за преобразуване на Висшето училище в София в Университет "Братя Евлоги и Христо Георгиеви" от 1904 г. От този Закон, както впрочем и от останалите финансови и академични отчети, които бяха сканирани и публикувани на сайта на Университета наскоро, може да се разбере много, но конкретно и това, че
катедрата по История на философията с етика, създадена през 1894 г.,
през 1904 г. е преименувана на катедра по История на философията
и наистина е една от най-старите катедри на Историко-филологическия факултет:
http://uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/nav_rshvat_se_108_godini_ot_priemaneto_na_zakon_za_universiteta
Както вече е ставало поне десет пъти дума и на катедрени заседания, и на Факултетни съвети, и на този блог, в качеството си на ръководител на катедрата по История на философията проф. Каприев премества датата и годината на създаване на катедрата от 1894 на 1949.
Включително и в информацията, която се дава на английски език в Интернет:
http://www.egsamp.uni-koeln.de/wp/?page_id=28
Е, какво са едни 55 години от гледна точка на вечността!?!
Важното е да се бетонира следната легитимационна парадигма пред фондациите и институциите-донори на щедри средства за проекти: Катедрата по История на философията е създадена през 1949 г. в годините на най-върлия и войнстващ сталинизъм, и поради това абсолютно всичко у нас, свързано с изучаването на философията през античността и средновековието, във Византия и Ренесанса, води абсолютното си начало от великите професори тук-и-сега в катедрата по История на философията. Историята започва от тях.
С това моето изказване приключи.
Съдиите разбраха какво им казах, но то никак не им хареса.
Казаха ми, че в определения от закона срок ще бъда известена за това потвърждава ли се или се отхвърля присъдата на първата инстанция. Значи, след около месец ще стане ясно, надявам се.
***
Малко конкретика точно по този спор:
Историята на моите бедствия и на абсолютно безрезултатната ми борба за произнасяне на истината за създаването на катедрата по История на философията започна през пролетта на 1999 г. Тогава написах първия си голям, политически и исторически ангажиран текст, озаглавен "За принципите на хуманитарното висше образование и за неговото управление". Тогава написах и първия вариант на една студия на английски, озаглавена Bulgarian Interpretations in Ancient and Medieval Philosophy, която беше предназначена за тематичен сборник със съставители доц. Александър Гънгов и проф. Дейвид Дърст от Американския университет в Благоевград, на списанието Studies in East European Thought, представящ философската мисъл в България.
В моя текст, както беше редно да направя, според мен, започвах с основаването на катедрата по История на философията с етика през 1894 г., и с изследванията и преподаванията в Софийския Университет през първата половина на ХХ век на Иван Георгов, на Иван Саръилиев, на Цеко Торбов, на Димитър Михалчев - за тях четиримата става дума в първата част. Във втората част на текста става дума за неизбежно-марксисткия период по времето на социализма, а в трета част - за процесите от началото на 1990 г. насам.
Веднъж през пролетта на 2000 г. доц. Каприев (тогава беше още доцент) пред 41 аудитория ми вдигна скандал за това как така занимавам чужденците с такива смехотворни фигури като Иван Георгов, а пиша толкова накратко за техните изключителни постижения... Но Александър Гънгов и Дейвид Дърст като съставители на списанието в крайна сметка се съгласиха с моите настоявания на автор на студията: историческият обзор да започне именно със създаването на катедрата по История на философията с етика през 1894 г. и с изследванията и публикациите на проф. Иван Георгов. Студията ми в списанието излезе така, както я бях написала. Не фалшифицирах историята, за да угодя на силните професори на прехода.
В последствие, когато ме викаха на мъмрене на Факултетен съвет на 18 декември 2001 г., заради писмо, което бях написала на колегите от Асистентския колегиум по повод на обсъждания на финансовите дела на Университета по време на парламентарен контрол в Народното събрание, проф. Витан Стефанов, тогава декан на факултета ми се разкрещя:
"- На кого си изпратила това писмо? Кажи им имената! Имената им кажи веднага!"
Няколко души от членовете на ФС му направиха забележка да не ми крещи и да не ми говори на "ти" по време на факултетен съвет.
Но аз пред всички заявих, че не мога да изброя имената на 50 колеги от различни факултети, а те вместо да ме разпитват, по-добре да коригират годината на създаване на катедрата по История на философията, която на сайта на факултета беше посочена като 1949.
Имам протокол от този факултетен съвет от 18 декември 2001 г.
***
Заключения и поуки historiae calamitatum mearum:
1. Присъдата - отменителна или потвърдителна - както и мотивите към нея на СГС ще станат ясни скоро.
2. Както присъдата, така и мотивите на съдиите от СГС ще бъдат сканирани и публикувани тук, както и онези от СРС.
3. Ако присъдата е отменителна - добре, ако е потвърдителна, ще я обжалвам във Върховния касационен съд.
4. Историята на Софийския Университет и от периода, когато е бил Висше училище, и от периода, когато е бил Университет на името на братята Евлоги и Христо Георгиеви, ако бъде внимателно изучавана, рано или късно ще вкара изследователя си в съдебната зала.
5. Историята на катедрата по История на философията трябва да остане за поколенията такава, каквато днес я пренаписват, че е била онези, които чрез нейното фалшифициране легитимират огромните суми по грандиозни проекти, които имат привилегията да получават, а още повече - и да не отчитат.
6. Който на силните пита за келепира, накрая опира пешкира.
7. Ченгетата винаги имат право.
Sunday, February 3, 2013
делото продължава утре
Делото срещу мен продължава утре в Софийския градски съд от 11.30 часа.
Тъй като обжалвам присъдата и мотивите на Софийския районен съд, делото е трансформирано във въззивно наказателно дело с частен характер и е с номер 4928 от 2012 г.
То ще бъде гледано в Наказателно отделение Х въззивен състав № 2.
***
Има една малка добра новина: в петък получих Препис-извлечение от Протокола от Общото събрание на Философски факултет, проведено на 19 октомври 2012 година.
Протоколът трябваше да се появи в срок от две седмици на сайта на факултета, понеже така пише в Правилника на Университета, но... в Правилника на Университета може да пише едно за общите събрания като върховен ръководен орган на факултетите, а в реалността да става друго.
Както и да е, няма протокол от Общото събрание на ФФ от 19 октомври 2012 г. на сайта, но поне на мен ми дадоха препис-извлечение от моето изказване с въпросите, които зададох на този ден за около 25 път в зала 65 на Ректората пред най-малко 150 души относно проектите, с които се хвалят някои хора по вестниците, без после да представят минимален отчет за извършената работа по тях.
В отгововор получих едни обиди, които са почти изцяло протоколирани.
***
Да видим как ще се развият нещата утре и какво ще отсъдят съдиите от СГС.
Тъй като обжалвам присъдата и мотивите на Софийския районен съд, делото е трансформирано във въззивно наказателно дело с частен характер и е с номер 4928 от 2012 г.
То ще бъде гледано в Наказателно отделение Х въззивен състав № 2.
***
Има една малка добра новина: в петък получих Препис-извлечение от Протокола от Общото събрание на Философски факултет, проведено на 19 октомври 2012 година.
Протоколът трябваше да се появи в срок от две седмици на сайта на факултета, понеже така пише в Правилника на Университета, но... в Правилника на Университета може да пише едно за общите събрания като върховен ръководен орган на факултетите, а в реалността да става друго.
Както и да е, няма протокол от Общото събрание на ФФ от 19 октомври 2012 г. на сайта, но поне на мен ми дадоха препис-извлечение от моето изказване с въпросите, които зададох на този ден за около 25 път в зала 65 на Ректората пред най-малко 150 души относно проектите, с които се хвалят някои хора по вестниците, без после да представят минимален отчет за извършената работа по тях.
В отгововор получих едни обиди, които са почти изцяло протоколирани.
***
Да видим как ще се развият нещата утре и какво ще отсъдят съдиите от СГС.
Sunday, December 9, 2012
няма никакъв протокол
В последния календарен ден на 2012 ще напиша за Общото събрание на Философския факултет, проведено на 19 октомври тази година - нещо, което се канех да направя отдавна.
Според Правилника на нашия Университет най-важният управленски орган за колективно ръководене на всеки факултет е Общото събрание, което се свиква редовно най-малко веднъж годишно и в което участват всички преподаватели, както и представители на студентите, докторантите и служителите на съответния факултет. Вижте член 43 и 44 от Правилника на Университета, публикуван на сайта му.
Редовното годишно Общо събрание на Философския факултет за 2012 година се проведе на 19 октомври и премина бурно и драматично.
Дневният ред беше драстично променен заради една конференция, организирана от други преподаватели от друг факултет, чието случване в Университета не се хареса на някои преподаватели от Философски факултет.
След час отлагане за събиране на кворум, събранието започна с искане за гласуване на протестна декларация, която обаче не беше предварително написана от професорите, които я предложиха.
Имаше даже искане за оставка на Ректора проф. дин Иван Илчев.
Искането за оставка на Ректора не се прие, но се прие ненаписаната декларация против онази конференция. Само като изказване. Беше гласуван текст, който не беше написан от своите вносители.
В цялата тази суматоха имаше преиграване и умишлено драматизиране.
Защо?
За да бъде отнет поне един час от времето на Общото събрание с обсъждане на две нови точки от дневния ред, които не просто да бъдат добавени към вече обявения, а направо да бъдат приети като първа и втора точка.
Така и стана.
Събранието изгуби почти час, за да започне с необходимия кворум, а после още час се обсъждаха двете нововъведени точки от дневния ред, при което бяха изказани и безобразни лъжи.
Един професор мотивира искането за оставката на Ректора и протестната декларация срещу провеждането на онази конференция със следното невярно твърдение: преподавателите от Исторически факултет и лично господин Ректорът преди години били попречили на провеждането на конференцията, организирана от д-р Мартина Балева и проф. Улф Брунбауер за представянето на Баташкото клане в произведенията на
изобразителното изкуство.
Това, разбира се, беше лъжа.
Всички си спомняме, че тази пък конференция беше първоначално планирана за провеждане в Етнографския институт на БАН и беше отменена от организаторите си заради протести на депутати от "АТАКА", и кръга от публично активни интелектуалци около тогавашния президент Първанов.
Впоследствие обаче, една година по-късно, тъкмо колегите от Историческия факултет на Университета станаха домакин на конференцията и тя беше проведена...
И така, с гръмки, но неверни екскламации и бурни, но ненаписани декларации успешно бяха убити два часа от Общото събрание, а след това деканът проф. Денков бавно и монотонно започна да запознава присъстващите с Отчетния доклад на деканското ръководство на ФФ за едногодишния период, изтекъл от избирането им.
И това беше повече от ненужно. Нали докладът беше и все още е достъпен в Интернет?
Но така мина още един час и хората започнаха да се разотиват.
Важното беше присъстващите да намалеят за дискусията и обсъждането на доклада.
Колкото се може по-малко да са онези, които ще чуят критики и неудобни въпроси, изказани от себеотрицателни питащи критикари.
И все пак, аз се изказах и зададох за около петнадесети път моите въпроси за финансирането и отчитането на някои бомбастични проекти, с които парадираха по страниците на вестниците "Култура" и "Сега" професори от катедрата по История на философията.
И понеже не исках да губя времето на присъстващите с обстоятелствени обяснения, на този блог тези въпроси са поставени ето тук:
http://www.blogger.com/blogger.g?blogID=472028015330815311#editor/target=post;postID=3310044360421283085
Всички преподаватели от ФФ бяха уведомени за този тематичен блог, за фарсовия процес срещу мен и за въпросите, заради които се стоварва всичко това върху главата ми, още в края на септември с писмо.
На самото Общо събрание се изказах сравнително кратко и едвам се вместих в определения времеви регламент, но не успях да поставя - отново и за кой ли път - други въпроси, които например, зададох и на празника на ФФ през май тази година, но и на тях не получих никакъв отговор. Въпросите, чийто отговор чакам от 18 май, но едва ли някога ще го дочакам, можете да прочетете тук, на най-общия ми блог: http://dimkasdiary.blogspot.com/2012/05/blog-post_15.html
И така, на Общото събрание на Философския факултет, проведено на 19 октомври 2012 година, в 65 аудитория на Ректората, отново не получих отговор на нито един от всички тези въпроси, а обиди.
Не стана ясно абсолютно нищо за грандиозните проекти, заявени като финансирани от фондациите "Отворено общество", "Александър фон Хумболт" и "Тисен", не стана ясно нищо за участието на Факултета в European graduate school for ancient and medieval philosophy...
Не стана ясно абсолютно нищо за това: защо във Философския факултет няма документация за дисертации, защитени през 2007 година във философските му катедри? Попитах за това ясно и отчетливо от микрофона и катедрата в аудитория 65, но отговор и до ден-днешен няма.
Не ми стигна времето отново и за кой ли път да поставя въпросите за изчезването на папката и компактдиска с текстовете и преводите, които бях направила по вътрешноуниверситетския проект през 2010 година, които би трябвало да отидат в библиотеката на специалността, но не отидоха там, а изчезнаха в нечие чекмедже и нечие бюро...
Бях прекъсната от водещия събранието поради изтичане на трите минути, позволени за изказване по регламент, точно когато щях да питам: поради какво се бави вече няколко години издаването на книгата, която съм представила в Университетското издателство още през 2009 г. и чието издаване е включено в графика за издателска дейност за 2010 година, приет с решение на Факултетния съвет на 19 януари 2010. Вижте тук:
http://phls.uni-sofia.bg/downloads/F23_RESHENIA.pdf
Други книги от този график бяха издадени още преди година-две, но не и моята.
Не ми стигна времето отново да поставя въпросите за привилегиите и предимствата, които ползват бившите агенти на Държавна сигурност, управляващи Философския факултет през последните 20 години, при издаването на техните книги в Университетското издателство.
Не знам как става така, но Университетското издателство винаги намира пари и начин да публикува - при това луксозно и на хубава хартия, и с твърди корици - книгите на преподавателите от факултета, които са сътрудничила на Държавна сигурност, а останалите чакаме и чакаме с години, и никога може да не дочакаме.
***
Всичко, което се случи на 19 октомври в 65 аудитория, би трябвало да е дословно протоколирано.
Само че протоколът от Общото събрание, който според Правилника на Университета трябваше да е готов след 14 дни и вече от два месеца да е публикуван в Интернет, все още не се е появил.
Протоколът от Общото събрание на ФФ би трябвало да се появи още преди два месеца тук:
http://phls.uni-sofia.bg/display.php?page=of_d
***
Междувременно, от любопитна публикация в "Капитал" научих, че съдията г-н Петко Петков, който на първа инстанция ме осъди да платя 1000 лева глоба за обида на проф. Каприев, съвсем не е просто един от многото страшно претоварени от работа съдии на Софийския районен съд, а е един от четиримата съдии в СРС, които са много ангажирани и с МВР
като оторизирани за издаване на разрешения за контролиране на трафични данни. Ето вижте тук:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/10/26/1933732_ne_e_podslushvane_ne_e_v_internet_i_ne_e_bezkontrolno/
***
Това е.
Дори и в Университета, който според идеята си е институция на разума, знанието и свободата, няма правила и върховенство на закона.
Има силни на деня, които имат предимства, привилегии и права, и те могат да правят каквото си искат, с когото поискат и както поискат.
А после се чудим на безобразията, беззаконието и произвола в страната.
На непокорните и питащите ще им бъдат устройвани фарсови съдебни дела.
***
Тогава? Какво остава като възможност за една жена, която от вече 30 години се интересува и занимава с история на философията?
Философите по различен начин са обяснявали света, някои са се опитвали и да го променят.
На хора като мен им остава поне да опишат онова, което се е случвало в техния малък свят.
И от това може да се научи нещо за духа на времето.
Да е честита Новата 2013 година и на всички, които посещават и четат този невесел блог!
Дано през следващата година изпитанията да понамалеят и да имам по-малко лични съдебни неволи за описване и повече време за осмисляне на вечните проблеми на философията.
Силните на деня, които се преструват на философи във Философския факултет през последните десетилетия, получиха достатъчно внимание тук и през всички тези десетилетия убиха много от личното ми време, от човешката ми енергия и от желанието ми да се занимавам със смислени неща.
Те навредиха много и на семейството ми. Много.
На тях им пожелавам най-после през 2013 година да осмислят следните три думи:
Господ вижда всичко.
Бъдещето е неясно, но дано с Божията помощ всички станем по-добри!
Според Правилника на нашия Университет най-важният управленски орган за колективно ръководене на всеки факултет е Общото събрание, което се свиква редовно най-малко веднъж годишно и в което участват всички преподаватели, както и представители на студентите, докторантите и служителите на съответния факултет. Вижте член 43 и 44 от Правилника на Университета, публикуван на сайта му.
Редовното годишно Общо събрание на Философския факултет за 2012 година се проведе на 19 октомври и премина бурно и драматично.
Дневният ред беше драстично променен заради една конференция, организирана от други преподаватели от друг факултет, чието случване в Университета не се хареса на някои преподаватели от Философски факултет.
След час отлагане за събиране на кворум, събранието започна с искане за гласуване на протестна декларация, която обаче не беше предварително написана от професорите, които я предложиха.
Имаше даже искане за оставка на Ректора проф. дин Иван Илчев.
Искането за оставка на Ректора не се прие, но се прие ненаписаната декларация против онази конференция. Само като изказване. Беше гласуван текст, който не беше написан от своите вносители.
В цялата тази суматоха имаше преиграване и умишлено драматизиране.
Защо?
За да бъде отнет поне един час от времето на Общото събрание с обсъждане на две нови точки от дневния ред, които не просто да бъдат добавени към вече обявения, а направо да бъдат приети като първа и втора точка.
Така и стана.
Събранието изгуби почти час, за да започне с необходимия кворум, а после още час се обсъждаха двете нововъведени точки от дневния ред, при което бяха изказани и безобразни лъжи.
Един професор мотивира искането за оставката на Ректора и протестната декларация срещу провеждането на онази конференция със следното невярно твърдение: преподавателите от Исторически факултет и лично господин Ректорът преди години били попречили на провеждането на конференцията, организирана от д-р Мартина Балева и проф. Улф Брунбауер за представянето на Баташкото клане в произведенията на
изобразителното изкуство.
Това, разбира се, беше лъжа.
Всички си спомняме, че тази пък конференция беше първоначално планирана за провеждане в Етнографския институт на БАН и беше отменена от организаторите си заради протести на депутати от "АТАКА", и кръга от публично активни интелектуалци около тогавашния президент Първанов.
Впоследствие обаче, една година по-късно, тъкмо колегите от Историческия факултет на Университета станаха домакин на конференцията и тя беше проведена...
И така, с гръмки, но неверни екскламации и бурни, но ненаписани декларации успешно бяха убити два часа от Общото събрание, а след това деканът проф. Денков бавно и монотонно започна да запознава присъстващите с Отчетния доклад на деканското ръководство на ФФ за едногодишния период, изтекъл от избирането им.
И това беше повече от ненужно. Нали докладът беше и все още е достъпен в Интернет?
Но така мина още един час и хората започнаха да се разотиват.
Важното беше присъстващите да намалеят за дискусията и обсъждането на доклада.
Колкото се може по-малко да са онези, които ще чуят критики и неудобни въпроси, изказани от себеотрицателни питащи критикари.
И все пак, аз се изказах и зададох за около петнадесети път моите въпроси за финансирането и отчитането на някои бомбастични проекти, с които парадираха по страниците на вестниците "Култура" и "Сега" професори от катедрата по История на философията.
И понеже не исках да губя времето на присъстващите с обстоятелствени обяснения, на този блог тези въпроси са поставени ето тук:
http://www.blogger.com/blogger.g?blogID=472028015330815311#editor/target=post;postID=3310044360421283085
Всички преподаватели от ФФ бяха уведомени за този тематичен блог, за фарсовия процес срещу мен и за въпросите, заради които се стоварва всичко това върху главата ми, още в края на септември с писмо.
На самото Общо събрание се изказах сравнително кратко и едвам се вместих в определения времеви регламент, но не успях да поставя - отново и за кой ли път - други въпроси, които например, зададох и на празника на ФФ през май тази година, но и на тях не получих никакъв отговор. Въпросите, чийто отговор чакам от 18 май, но едва ли някога ще го дочакам, можете да прочетете тук, на най-общия ми блог: http://dimkasdiary.blogspot.com/2012/05/blog-post_15.html
И така, на Общото събрание на Философския факултет, проведено на 19 октомври 2012 година, в 65 аудитория на Ректората, отново не получих отговор на нито един от всички тези въпроси, а обиди.
Не стана ясно абсолютно нищо за грандиозните проекти, заявени като финансирани от фондациите "Отворено общество", "Александър фон Хумболт" и "Тисен", не стана ясно нищо за участието на Факултета в European graduate school for ancient and medieval philosophy...
Не стана ясно абсолютно нищо за това: защо във Философския факултет няма документация за дисертации, защитени през 2007 година във философските му катедри? Попитах за това ясно и отчетливо от микрофона и катедрата в аудитория 65, но отговор и до ден-днешен няма.
Не ми стигна времето отново и за кой ли път да поставя въпросите за изчезването на папката и компактдиска с текстовете и преводите, които бях направила по вътрешноуниверситетския проект през 2010 година, които би трябвало да отидат в библиотеката на специалността, но не отидоха там, а изчезнаха в нечие чекмедже и нечие бюро...
Бях прекъсната от водещия събранието поради изтичане на трите минути, позволени за изказване по регламент, точно когато щях да питам: поради какво се бави вече няколко години издаването на книгата, която съм представила в Университетското издателство още през 2009 г. и чието издаване е включено в графика за издателска дейност за 2010 година, приет с решение на Факултетния съвет на 19 януари 2010. Вижте тук:
http://phls.uni-sofia.bg/downloads/F23_RESHENIA.pdf
Други книги от този график бяха издадени още преди година-две, но не и моята.
Не ми стигна времето отново да поставя въпросите за привилегиите и предимствата, които ползват бившите агенти на Държавна сигурност, управляващи Философския факултет през последните 20 години, при издаването на техните книги в Университетското издателство.
Не знам как става така, но Университетското издателство винаги намира пари и начин да публикува - при това луксозно и на хубава хартия, и с твърди корици - книгите на преподавателите от факултета, които са сътрудничила на Държавна сигурност, а останалите чакаме и чакаме с години, и никога може да не дочакаме.
***
Всичко, което се случи на 19 октомври в 65 аудитория, би трябвало да е дословно протоколирано.
Само че протоколът от Общото събрание, който според Правилника на Университета трябваше да е готов след 14 дни и вече от два месеца да е публикуван в Интернет, все още не се е появил.
Протоколът от Общото събрание на ФФ би трябвало да се появи още преди два месеца тук:
http://phls.uni-sofia.bg/display.php?page=of_d
***
Междувременно, от любопитна публикация в "Капитал" научих, че съдията г-н Петко Петков, който на първа инстанция ме осъди да платя 1000 лева глоба за обида на проф. Каприев, съвсем не е просто един от многото страшно претоварени от работа съдии на Софийския районен съд, а е един от четиримата съдии в СРС, които са много ангажирани и с МВР
като оторизирани за издаване на разрешения за контролиране на трафични данни. Ето вижте тук:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/10/26/1933732_ne_e_podslushvane_ne_e_v_internet_i_ne_e_bezkontrolno/
***
Това е.
Дори и в Университета, който според идеята си е институция на разума, знанието и свободата, няма правила и върховенство на закона.
Има силни на деня, които имат предимства, привилегии и права, и те могат да правят каквото си искат, с когото поискат и както поискат.
А после се чудим на безобразията, беззаконието и произвола в страната.
На непокорните и питащите ще им бъдат устройвани фарсови съдебни дела.
***
Тогава? Какво остава като възможност за една жена, която от вече 30 години се интересува и занимава с история на философията?
Философите по различен начин са обяснявали света, някои са се опитвали и да го променят.
На хора като мен им остава поне да опишат онова, което се е случвало в техния малък свят.
И от това може да се научи нещо за духа на времето.
Да е честита Новата 2013 година и на всички, които посещават и четат този невесел блог!
Дано през следващата година изпитанията да понамалеят и да имам по-малко лични съдебни неволи за описване и повече време за осмисляне на вечните проблеми на философията.
Силните на деня, които се преструват на философи във Философския факултет през последните десетилетия, получиха достатъчно внимание тук и през всички тези десетилетия убиха много от личното ми време, от човешката ми енергия и от желанието ми да се занимавам със смислени неща.
Те навредиха много и на семейството ми. Много.
На тях им пожелавам най-после през 2013 година да осмислят следните три думи:
Господ вижда всичко.
Бъдещето е неясно, но дано с Божията помощ всички станем по-добри!
Subscribe to:
Posts (Atom)