never ending story

До господин Ректора на СУ “Св. Климент Охридски”

проф. дин Иван Илчев

До господин Декана на ФФ

проф. д-р Димитър Денков

До заместник ректорите по учебната работа

в бакалавърската, магистърската и докторската степен

доц. д-р Милена Стефанова и проф. дфн Анастас Герджиков

До Ръководителя на Катедрата по Реторика във ФФ

Проф. дфн Величко Руменчев 

До заместник декана по магистърските програми във ФФ

проф. дпсн Снежана Илиева

и до студентите, на които съм преподавала в МП Реторика

през учебната 2012/2013 и 2013/2014 г.

Д о к л а д

до господин Ректора на

Софийския университет „Св. Климент Охридски”

проф. дин Иван Илчев

от доц. д-р Димка Гичева-Гочева,

преподавател от ФФ,

за конфликти, проблеми и спорове

в катедрата по Реторика на ФФ

Уважаеми господин Ректор,

Уважаеми колеги,

     В този доклад ще стане дума за няколко конфликта и за няколко проблема в преподаването и изпитването на студентите от МП Реторика във ФФ по дисциплината История на философията, но също така и за запорирането на трудовото ми възнаграждение в началото на 2014 г., и за декласирането на мой изследователски проект заради колективен проект на организиране на научен форум в катедрата по Реторика.

     За повече яснота и прегледност ще представя моето разбиране по тези неприятни теми в десет раздела.

Първо: Заплахи и обвинения срещу мен, изказани от ръководителя на катедрата по Реторика на 28 април 2014 г.

     На 28 април 2014 г. от 11.30 часа в зала 130 на Четвърти блок бе проведено заседание на катедрения съвет на катедрата по Реторика на ФФ, като в точка Разни, без предварително да бъде заявено за обсъждане в дневния ред, ми беше съобщено от проф. дфн Величко Руменчев, че отново ще бъда предложена за дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” по негово предложение и че този път, за разлика от миналата година, той ще удържи на думата си и ще постигне това: да ми бъде наложено най-после исканото и през миналата година наказание. Проф. дфн Величко Руменчев допълни, че ще подсили обвиненията си към мен с писмени показания и подписи на студентите от МП по Реторика, на които съм преподавала през тази година и които ще бъдат поканени да свидетелстват писмено за нередности в моята преподавателска работа и в провеждането на изпитите по дисциплината История на философията. И тъй като става дума и за миналогодишно административно преследване срещу мен, то от само себе си следва:

  

Второ. Заплахите и обвиненията срещу мен, прочетени в доклад от проф. дфн Величко Руменчев на 1 юли 2013 г. на импровизиран катедрен съвет с необявен дневен ред

     Те бяха предизвикани от мои писма и изказвания на катедрен съвет, проведен на 27 юни 2013 г. За провеждане на катедрено заседание на 27 юни м.г., четвъртък, получихме известие от г-жа Весела Кибарова, в което се посочваше време, час и място на провеждането му. В него не беше посочен никакъв дневен ред. Не беше известено за какво се свиква катедреният съвет и какви важни решения ще се обсъждат и вземат на него. Написах на колегите от катедрата писмо с конкретни предложения за развитието и съвместяването на двете, даже на трите магистърски програми, които се оказа, че са разрешени от акредитационната комисия от НАОА и от Факултетния съвет, проведен на 9 април 2013 г. Това писмо, както и всички останали, за които ще стане дума оттук нататък в този доклад, е в електронната ми поща и тъй като те са служебна, а не лична кореспонденция, ще мога да ги предоставя на всеки, който прояви интерес.

     За моя най-голяма изненада, на 1 юли беше проведен нов, импровизиран катедрен съвет, на който проф. Руменчев прочете доклад, адресиран до г-н Ректора чрез Декана на ФФ с предложение: да ми бъде наложено наказание "предупреждение за уволнение". Причината: на катедрения съвет, проведен на 27 юни, четвъртък, без да е обявен предварително дневният ред, беше избран нов ръководител на магистърската програма по Реторика. Бях единствената преподавателка, която гласува "против" този избор и се опитах да аргументирам защо.

     Но също така като много грубо нарушение, заслужаващо дисциплинарна санкция, в доклада на проф. Руменчев от 1 юли миналата година беше изтълкувано това, че съм си позволила да изпратя с писмо няколко дни предварително, за обсъждане на катедрения съвет, който беше свикан без обявен дневен ред, писмени предложения за развитието и усъвършенстването на трите магистърски програми, които са разрешени от акредитационната комисия.

    Текстът, който проф. Руменчев прочете на 1 юли 2013 г., не ми беше предоставен нито преди, нито след импровизирания катедрен съвет, проведен след докторантските минимуми сутринта на същия ден. 

    Моето отрицателно изказване и отрицателен вот при избора на нов ръководител на МП Реторика беше характеризирано като "груба словесна агресия" и "състав на престъпление по Наказателния кодекс".

    Днес, 25 май 2014 г., почти една година след станалото в края на миналата учебна година, можем да видим резултатите от онзи конфликт.

    На катедрения съвет, проведен на 27 юни миналата година, действително с много остър език за пореден път призовах да бъдат коригирани няколко много груби правописни грешки в учебната документация на МП Реторика и МП Реторика и анализ на дискурса.

    Моите думи бяха:
    "Колеги, как може да се надяваме да привлечем студенти и във втората магистърска програма, ако, първо, тя не е обявена като избираема на никакъв университетски или факултетен сайт, и ако само ние знаем за нейното съществуване?  И второ, дори и тази магистърска програма да е включена в книжното тяло на кандидатмагистърския справочник, нека поне там да няма прекалено много правописни грешки!"  

    Това беше квалифицирано от проф. Величко Руменчев в понеделник, на 1 юли 2013 г. като състав на престъпление по Наказателния кодекс, за което би трябвало според него отново да стана подсъдима - отново по наказателно частно дело за клевета и обида, чрез каквото ме преследва няколко години и проф. дфн Георги Каприев.

     Какъв е резултатът от този първи голям конфликт?

     Когато днес, 25 май 2014 г., отворя интранет страницата с официалните документи на ФФ, прочитам последния публикуван в него Протокол от заседание на Факултетния съвет на ФФ от 8 април 2014 г.. Ето, в доклад на проф. дфн Руменчев, представен на заседанието на ФС на 8 април, във връзка с предстоящ конкурс в катедрата, отново виждаме на една страница две грешки – като онези, заради чието посочване миналата година бях обвинена във „вербална агресия” и „състав на престъпление, наказуемо по НК”.

     Уважаеми колеги,

    Използвам случая, за да споделя, че изпитвам срам, когато в Протокол на ФС намирам груби правописни грешки като тази: „АксЕологически проблеми на аргументацията…”, написано с буква е. На злополучния катедрен съвет, проведен на 27 юни миналата година, достатъчно разпалено обясних, че няма как думата „аксиологически” да се пише с буква е на български, защото в съответната гръцка дума няма ета. Там има йота и поради това правилното изписване на тази дума на български е „аксиологически”, а не „аксеологически”.

    Всички правим грешки и заради това за доброто издаване и публикуване на текстове и книги има и редактори, и коректори. Но когато в учебната документация и в учебния план на една катедра или магистърска програма има груби правописни грешки, които после се възпроизвеждат в протоколите от факултетните съвети, за тяхното отстраняване няма да помогнат нито съставите на престъпления от Наказателния кодекс, нито дисциплинарните наказания, чрез които биват тормозени преподавателките, които ги посочват. Чрез дисциплинарни наказания и нови дела по Наказателния кодекс от Философския факултет на Софийския университет могат да бъдат прогонени неудобни преподавателки като мен и да бъде прекъсната тяхната академична кариера, но грубите правописни грешки остават в документацията. Разбира се, тази документация, която е публикувана в интранет като протоколи на ФС, много бързичко може да бъде коригирана, но за жалост тези груби правописни грешки в изписването на основни изучавани дисциплини остават в дипломите, които получават студентите, завършили МП Реторика. Как ще ги махнем оттам?

 

Трето. За качеството на преподаването ми и за организацията на преподавателската работа и изпита по дисциплината История на философията в МП Реторика.

       Уважаеми колеги,

       Всички Вие знаете, че бях преместена в катедрата по Реторика с допълнително споразумение към трудовия ми договор, подписано с господин Ректора на 6 март 2012 г.

      През учебната 2012/2013 г. лекциите и семинарните занимания със студентите от МП по Реторика се провеждаха в неделя от 11.15 до 15.00 часа в ауд. 130 в Четвърти блок, и в сряда от 18.30 до 20.30 часа в ауд. 83 в Ректората. По шест вместо по четири часа на седмица. Направихме го, за да изпълним съвсем точно предвиденото в учебния план – 30 часа лекции и 30 часа упражнения. Провеждахме по 6, а не по 4 часа на седмица, за да компенсираме пропуснатото: почти целият месец октомври беше пропуснат поради забавяне на записването на студентите и неизбежния първоначален хаос около фиксирането на седмичния разпис. Успяхме действително да проведем всички 60 часа, предвидени в учебния план.

    Студентите, по-точно студентките, защото в миналогодишната група имаше само колеги-жени, многократно ми благодариха за голямото старание и за това, че провеждаме не само лекциите редовно, но и абсолютно всички семинарни занимания.

     През тази вече приключваща учебна година 2013/2014 г., през зимния семестър отново работата ни започна с това: още при първата ни среща убедих колегите, че трябва да имаме не само лекции, но и упражнения, за които те трябва, доколкото им е възможно, въпреки работата и семейните им задължения, също да се подготвят – поне по един от тях за всяка тема. Лекционните и семинарните занимания се провеждаха всяка сряда от 17.30 до 21.00 часа, само с една кратка почивка, в ауд. 130 в Четвърти блок, който за щастие не стана жертва на окупаторите. Не пропуснахме нито един път, въпреки че два пъти бях болна с температура.

    Студентите идваха редовно, почти винаги един или двама от тях се бяха подготвили с прочитане на текста или текстовете, предвидени за обсъждане. Дискусиите бяха интересни, даже много често продължаваха до 21.30 часа. В тази група много често освен студентите от редовната форма на обучение участваха и колегите от задочната форма, които бяха предвидили, че по време на очните занимания през февруари е възможно да бъдат заети със служебни ангажименти. Накъсо: отлична посещаемост и пълноценна, интересна работа. Студентите бяха доволни и няколко пъти ми благодариха за старателната работа. 

     При много лоши условия на работа, обаче, протекоха заниманията през февруари с колегите от задочната форма, които бяха планирани за 14, 15 и 20 февруари. Нашите т.нар. очни занимания преминаха в невъзможни условия: точно срещу 130 аудитория, която е на партера, се правеше ремонт на новия деканат, а точно срещу моя кабинет 325 се правеше ремонт на кабинета на проф. Александър Томов от катедрата по Политология. При ужасен шум и непрекъснато надвикване с машини за къртене на стени и хилти бяха проведени все пак лекциите и през трите дни.

     На 14 февруари поради заетост на 130 аудитория и дублиране в програмата с други лекции на друг преподавател, сутрешните лекции бяха проведени в 325 кабинет. На тях присъства цялата група от задочната форма и тъй като вибрациите и шумът бяха много силни, проведохме един по-скоро общ разговор, прочетохме програмата на лекциите и упражненията, по която работихме в продължение на месеци с колегите им от редовната форма, обсъдихме какво и как се очаква да бъде написано от тях в писмените работи, които се изискват за полагане на изпит. Обясних накратко, че е невъзможно, дори и при огромно желание и отлична организация да обсъдим всички важни мислители от историята на европейската философия и че дори и с колегите им от редовната форма при максимална посещаемост и оптимално стичане на обстоятелствата, успяваме да споменем само най-важното от най-важното от античността до Ренесанса. Философията на Новото време и ХХ век остават изцяло за самостоятелна подготовка.

    Разбира се, курсът, който предлагам през последните две академични години в МП Реторика по дисциплината История на философията е съвсем специализиран и в неговата програма са включени само онези мислители и произведения, които са от несъмнена важност за тях, тъкмо в качеството им на студенти по реторика.

    Сутрешните лекции на 14 февруари приключиха с определяне на дати за изпит: за предварителната, априлска сесия, на 30 април и за редовната, юнска сесия, на 11 юли. След това повечето от тях поискаха извинение и казаха, че няма да могат да посещават лекциите, предвидени за следващите дни. На следобедните лекции на 14 февруари, както и на следващия ден, 15 февруари, събота, както и на сутрешните лекции на 20 февруари присъстваха по двама колеги.

      За тази група от задочната форма, както и миналата година, специално беше поканена и колегата гл. ас. д-р Камелия Спасова от ФСлФ като гост-лектор за следобедната лекция на 20 февруари. Тя, като автор на дисертация и книга за „Федър” на Платон и за „Реторика” на Аристотел, беше подготвила лекция с 80 слайда за презентация. Всеки един от слайдовете беше подробно коментиран в дует – както от нея, така и от мен. Тази двойна лекция протече следобеда на 20 февруари и за пет учебни часа едвам стигнахме до 20-ия слайд на презентацията, подготвена от нея, но за жалост тази така интересна лекция от двама лектори беше посетена само от двама студенти.

    Обобщение: и трите лекционни дни от очните занимания на 14, 15 и 20 февруари, бяха много слабо посетени от не повече от една трета от студентите от първи курс на задочната форма. Някои от тях, обаче, предвидливо участваха много активно в лекциите на колегите си от редовната форма през целия есенно-зимен семестър.

Четвърто: за определянето на датите и формата на изпит, направено на 14 февруари 2014 г.

     Нашите лекции със студентите от задочната форма приключиха на 20 февруари. Както беше написано и по-горе, като дати за изпит бяха определени: 30 април за предварителната априлска сесия и 11 юли за редовната юнско/юлска сесия. Веднага след определянето на датите за изпит, на 14 февруари на обяд, в кабинет 325, по-голямата част от колегите си отидоха - всеки по своите си работи.

     Всичко това напълно съответства на академичния календар за учебната 2013/2014 година, официално публикуван на страницата на Университета със Заповед на господин Ректора на Софийския университет за учебната година 2013/2014, издадена на основание чл. 39, ал. 2 от Закона за висше образование

     ЗАПОВЕД № РД 19-218 / 19.06.2013 г.

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/studenti/akademichen_kalendar

Пето: за качеството на изпитването

     Изискванията, според мен, за полагане на изпит по такъв огромен материал, какъвто включва дисциплината История на философията в МП Реторика, са минимализирани и изпълними:

     Никога студентите, на които съм преподавала – по нито една дисциплина и в нито една бакалавърска специалност или магистърска програма - не са били изпитвани по “огромен конспект”. От  всички тях се е изисквало да представят своя собствена писмена работа, която студентите от магистърските програми, които са сравнително малобройни, прочитат на глас пред всички присъстващи колеги в деня на изпита и всички заедно коментираме написаното. Изпитът протича като мини-конференция. Справка може да се направи с всички информационни пакети по всички дисциплини, по които съм преподавала през последните 15 години.

     Аз имам вече 26 години трудов стаж, от които 24 години в катедрата по История на философията, а от тях пък - 12 години преподаване на студенти по философия по дисциплината Антична философия в задочната форма на обучение на бакалавърска степен, която е двусеместриална. Но също така съм преподавала и на задочниците по дисциплината Академично писане, която е едносеместриална. Преподавала съм и на други студенти от магистърски програми във ФФ - в МП Философия за неспециалисти и в МП История на философията. 

      Доколкото можах да разбера от гневните обвинения на проф. Руменчев, изказани срещу мен на 28 април 2014 г., моите конкретни много тежки нарушения, заради които ще бъда отново предложена за дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” и заради които този път, за разлика от миналата година, той се зарече, че  ще постигне налагането му, са:

1. Прекомерно големи изисквания към студентите; и

2. Неопределяне на дата на изпит за априлската и юнската сесия.

    Уважаеми колеги,

    Това ли е прекомерно и необосновано изискване за студентите от една магистърска програма по реторика, която се осъществява във Философски факултет? При това те са неспециалисти, при това става дума за задължителна дисциплина, която според концепцията на МП Реторика, заедно с останалите философски дисциплини само за един семестър трябва да даде съвсем повърхностен минимум от общи познания? Това ли е непосилно: за да се получи оценка на изпита по История на философията да се напише една-единствена писмена работа по само една-единствена част от едно-единствено произведение на един-единствен мислител, при това по напълно свободно избрана тема и автор от самите студенти?

    Ако това са максималистични изисквания, тогава нека да ги минимизирам и да поставям на студентите оценки в протоколите от януарските сесии, още преди да са минали февруарските лекции и без изобщо да съм ги изпитвала! Нищо, че Законът за висше образование изрично забранява поставянето на оценки на студенти, без да е бил проведен изпит и даже за това се предвижда дисциплинарно уволнение.

     Очевидно е, че за някои неудобни преподавателки във ФФ точно спазването на ЗВО е повод за нескончаем административен тормоз.
      Навсякъде, по света и у нас има клиенти на магистърски програми, които желаят бързо, лесно и безпроблемно дипломиране – срещу минимални такси, при симулирано преподаване и фиктивни изпити чрез тестове. За това съществува понятието “мелница на дипломи”. Моите впечатления от студентите, на които съм преподавала през миналата и тази година в МП Реторика е обратното – почти всички те искат да получат не само диплома, но и знания. Поради това заявявам, че няма да се поддам на по-нататъшен натиск и никога няма да съдействам за превръщането на Магистърската програма по Реторика в diploma-mill. По-добре ще бъде да напусна тази катедра.

Шесто: За комуникацията ми със студентите от МП Реторика през академичните 2012/2013 г. и 2013/2014 г.

    И през двете академични години на преподаването ми в МП Реторика съм общувала със студентите чрез техния общ, групов имейл-адрес. За академичната 2012/2013 г. той беше: "Магистри, Реторика Редовно" <rhetoric.13@abv.bg>, а за предишната година:
 retorika retorika <retorika2012@abv.bg>

    Колеги, когато направя справка в пощата си, виждам, че на имейл адрес <rhetoric.13@abv.bg, който през тази академична година беше общ както за редовната, така и за задочната форма на обучение, от края на октомври 2013 до края на април 2014 г. съм написала и изпратила 27 писма, повечето от които са по стриктно академични поводи и са свързани с преподаването и самостоятелното им четене. Разбира се, някои са и препратени покани за културни прояви, лекции и дискусии в Университета.

    Изпратила съм на студентите около 1000 страници за самостоятелно четене, но за продължаващо четене и продължаващо самостоятелно занимание, защото, както почти всеки път им казвах: изпитът ще мине и ще замине, магистърското следване ще свърши, диплома ще получат, но е хубаво да имат в електронните си пощи „Метафизика”, „Реторика” и „За небето” на Аристотел, както и сканирани и обработени в pdf формат всички диалози на Платон от четиритомното издание на „Наука и изкуство”, както и някои мои текстове, като евентуална компенсация на някои пропуснати лекции.

    

     Уважаеми колеги,

     Аз нямам нито един пропуснат час - при това не само лекционен, но и семинарен  - през академичните 2012/2013 г и 2013/2014 г.

     Написала съм на студентите от МП Реторика през тази учебна година 27 писма, повечето от които са във връзка с учебната работа.

      Ако някой от студентите случайно не е бил разбрал кои дати са определени за предварителната априлска и за редовната юнско/юлска сесия, защо не ми е написал писмо на мен? Впрочем, за тези дати те бяха подсетени с писмо на 3 април, в което написах:

Колеги, 

Доколкото си спомням, този адрес се използва и от онези от вас,

които са в задочната форма на обучение.

Напомняне:

Датата за изпит по история на философията за студентите

от задочната форма е

 30 април, сряда, от

10 часа в каб. 325 в Четвърти блок.

Всичко, които желаят да се явят тогава, нека да ми изпратят

писмените си работи един ден предварително.

Като друга дата можем отсега да определим последната

възможна дата от юнско-юлската сесия

11 юли, петък, 10 часа, пак там, каб.325.

Всичко хубаво!

      Ако някой от студентите не беше разбрал, защо не ме е попитал чрез писмо по електронната поща?

      Ако някой от студентите е имал някакви оплаквания от мен, защо за това не ми е написано писмо от самите студенти?

      Защо проф. дфн Величко Руменчев на 28 април ме заплаши, че този път, за разлика от миналата година, ще постигне да ми бъде наложено  дисциплинарно наказание и ще извика студентите да се подпишат под оплакване срещу мен за неопределяне на дати на изпит и непосилни изисквания за неговото полагане?

Седмо: традициите на задочното висше образование в нашия Университет

      Уважаеми колеги,

     Както всички знаем, историята на задочното висше образование в нашия Университет има вече 65 години традиция, защото започва през учебната 1949/1950 година. Това са вече 65 години със следния ред: очни лекции през септември и след тях предварителна сесия през ноември, и редовна - през януари; респективно -
очни занимания през януари или февруари, след тях предварителна сесия през март/април и после редовна изпитна сесия през юни/ юли. Поправителната сесия е през септември. По времето, когато имаше задължителни комсомолски бригади през лятото и есента по един месец, съществуваше и т.нар. ликвидационна сесия през октомври, като на нея имаха право само онези, които бяха участвали и в двете бригади, лятната и есенната. Тази 65-годишна традиция се пази и досега, като единствената промяна в нея е отпадането на ликвидационната октомврийска сесия, защото вече и комсомолски бригади няма.

       На 28 април на катедрения съвет на катедрата по Реторика научих, че задочното обучение в МП Реторика няма нищо общо с 65-годишната традиция на задочното обучение в СУ “Св. Климент Охридски”, а се осъществява по някакъв уникално-автономен катедрен порядък.

Осмо: недопустими нередности в учебната документация на системата СУСИ с протоколи на студентите от МП Реторика – задочно обучение

      На 30 април от 10 часа проведох изпит по История на философията със студентите от задочната форма на МП Реторика в 325 кабинет. Явиха се две студентки от включените в общия протокол и двама студенти с индивидуални протоколи. След събеседването с колегите и посочването на някои недостатъци в техните работи, поставих и на четиримата оценка много добър 5, и веднага отидох в Отдел студенти при г-жа Росица Тончева, като предадох общия и двата индивидуални протоколи, нанесох оценките им в главните книги и седнах на компютъра на г-жа Тончева, (тъй като за 26 години трудов стаж в СУ не съм удостоена с честта да имам служебен компютър в кабинет) и се опитах да нанеса четирите оценки на четиримата студенти в системата СУСИ, но електронната система не позволи това.

     Когато направихме справка през цялата система СУСИ с г-жа Тончева, се разбра каква е причината:

на всички студенти от МП Реторика от задочната форма на обучение по дисциплината История на философията е бил издаден общ протокол за явяване на предварителен изпит през ноември! И съответно - издаден е протокол за явяване на редовен изпит през януари!

     Колеги, как може да се издава протокол за явяване на предварителен изпит през ноември и за редовен изпит през януари, при положение, че лекциите, т.нар. очни занимания се провеждат през февруари?

Не може изпитването на студентите да предшества лекциите с тях! Това е порочна практика, по която безпогрешно се разпознават университетите и магистърските програми по света, в които просто се мелят дипломи, а на качеството на образованието му е казано "много ти здраве".
 

     Много е лошо, ако това е еднократен гаф и грешка, допусната по невнимание само по тази дисциплина и само за тази академична година, но ако това е системна практика по отношение на философските дисциплини, изучавани през първия семестър в МП Реторика? Защо върху мен беше оказван натиск да проведа изпит със студентите от задочното обучение незабавно, още на следващия ден след приключване на лекциите, на 21 февруари, като им предложа елементарен тест?

     Да, наистина, студентите биха могли да бъдат изпитвани и чрез елементарни тестове с въпроси за обща култура и спомени от изучаваното от тях по дисциплините от философския цикъл в средното училище, но защо за средношколски знания Университетът ще дава магистърски дипломи?

    По този раздел от моя доклад приключвам с надеждата, че на студентите от задочната форма на МП Реторика ще им бъде дадена възможността да се явят на изпит през юнско/юлската редовна изпитна сесия. Това е едно от основните им студентски права: никой няма право да ги лишава от право на изпит през редовната изпитна лятна сесия, защото това е традицията на нашия Университет през последните 65 години.

    Всички, които не се явиха на предварителната дата 30 април, са в правото си – според мен - да се явят на лятната сесия, защото тя им се полага според Закона за висше образование. За онези студенти от задочната форма, които са имали т.нар. очни лекции през февруари, лятната сесия е редовната.

     Съществуването на две сесии за задочниците - една предварителна и една редовна - много добре е било решено даже още преди 65 години и у нас, точно защото студентите от задочната форма много често както работят на пълен работен ден (впрочем, по времето на социализма това беше абсолютно задължително условие за следване задочно: работа на пълен работен ден), но също така задочниците много често са и хора със семейства и деца.

      Това беше основната тема на моя доклад, но ще използвам случая и ще спомена за още два случая, с които през тази календарна година ми беше показано, че оставането ми във Философския факултет е нежелано и невъзможно. Те са:

Девето: Налагането на пълен запор на цялото ми трудово възнаграждение на 31 януари 2014 г.

      За наказателното дело с частен характер, което води проф. Георги Каприев срещу мен от есента на 2011 г. са осведомени почти всички, а онези, които не са осведомени, могат да го направят, като посетят специално създадения за това блог, на който има достатъчно информация, пояснения, сканирани документи и пр.: http://anoigw.blogspot.com/

      За три години не намерих отговор на въпроса: как така административният произвол на един ръководител на катедра от ФФ при процедурата по атестирането на преподавателите през 2007 г. в най-големия и най-стария български Университет се преценява като частен, личен спор от някои декани и ръководители на катедри?

      Имам още няколко въпроса, които съм задавала вече два пъти на деканското ръководство на ФФ пред Общото събрание на Философския факултет – както на 19 октомври 2012 г., така и на 25 октомври 2013 г.:

http://anoigw.blogspot.com/2012/09/blog-post.html

      Не съм удостоена с честта да получа отговор на тези въпроси от деканското ръководство на ФФ от 19 октомври 2012 г. до днес, 26 май 2014 г.

      Съдебното преследване на една преподавателка, която пита: “Какво стана с онези огромни проекти?” не е ли прегазване на академичната автономия? Спорове и конфликти, които могат и трябва да бъдат решавани вътре в Университета от колективните органи на управление и/или от омбудсмана, защо се пренасят в съдебните зали? А какво да кажем за лъжесвидетелстването на проф. дфн Цочо Бояджиев, направено в СРС, че не съм била рецензент на дисертацията на Андрей Захариев? Или за фалшифицирания протокол от заседание на ФС от началото на юли 2007 г., от който бяха изтрити както докладът на проф. Александър Андонов, така и моето изказване?

       Подробностите за методите, чрез които беше постигната несправедливата съдебна присъда - налагане на глоба от 1000 лева в полза на НАП и изплащане на разноските на тъжителя, са много и всеки, който желае да се запознае с тях, ако има нерви, нека да посети посочения по-горе тематичен блог.

       С този доклад искам да попитам още: как така и от чие име Работодателят наложи запор на цялото ми трудово възнаграждение през януари тази година? Нали според законите на нашата страна има несеквестируем доход, който е минималната работна заплата, а освен това, на мен като майка на дете, което още не е навършило 18 години, би трябвало да ми бъде оставена несеквестирана не само сумата, равна на минималната работна заплата, а и горницата над 800 лева?

      Кой успя да постигне да ми бъде наложен запор на цялото трудово възнаграждение от името на Работодателя?

      Ше бъда много благодарна, ако получа отговор поне на този въпрос.

    

      Последно, десето: дисквалифициране на проект, с който кандидатствах за подкрепа в конкурса на ФНИ, поради мним конфликт с колективен проект на катедрата по Реторика

   

      За отхвърлянето на моя проект бях уведомена на 9 април със следното писмо от г-жа Нина Иванова:

      Уважаема доц. Гочева,

       Съгласно решение на факултетната комисия по НИД проектът Ви Стобеевите херметически фрагменти:философско Съдържание и диалогично-реторическа форма не е подкрепен за финансиране. 

Основанията на комисията са следните: проектът е индивидуален и получава по-малко точки в сравнение с катедрения проект на катедра "Реторика". 

Подпис: Нина Иванова

         Колеги, от току-що приключилата сесия по ФНИ и от списъка на одобрените проекти, който беше публикуван на сайта на Университета, се виждаше,

че има катедри, в които не един, а три индивидуални проекта получават одобрение.

         Ще си позволя също така да цитирам от нарочния

Правилник, който е публикуван също така на официалния сайт на Университета:

П Р А В И Л Н И К 

за условията и реда на финансиране на научноизследователската дейност на 

Софийския университет “Св. Климент Охридски”със средства, отпуснати целево от държавния бюджет 

Раздел ІІ 

УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗРАЗХОДВАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ СРЕДСТВА ЗА 

НАУЧНА ИЛИ ХУДОЖЕСТВЕНО-ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ 

3. (1) Предоставените средства се изразходват по предложение от ректора и ежегодно 

утвърждавани от министъра на образованието и науката приоритетни направления и 

Стратегията за развитие на научните изследвания в СУ „Св. Климент Охридски”. 

(2) Средствата се разпределят за провеждането на конкурси по факултети, от тях се 

отделя процент за провеждането на конкурси на департаментите и други звена от университета в които се осъществява научна и художествено-творческа дейност. 

Проектите на департаментите и другите звена се оценяват и рецензират от факултетните научни комисии. 

(3) Средствата, които са разпределени по факултети, се разпределят в три направления - основните средства са за тематичен конкурс; средства за подкрепа на докторантите от факултета (след първа година), като в проекта участват докторантът и неговият научен ръководител (или друго хабилитирано лице от факултета), който е 

на основен трудов договор към СУ и е ръководител на проекта; средства за частично финансиране на научни форуми, в които организатор или съорганизатор е факултетът. 

(4) Един преподавател може да е ръководител на не повече от един проект във всяко едно от трите направления по чл.3 (3). 

4. (1) В конкурсите могат да участват преподаватели на основен трудов договор, колективи с ръководител хабилитиран преподавател или отделни звена на Университета, докторанти или студенти. 

    Това е.

    Ще приключа този доклад с неизбежното заключение: тъй като съм първата и единствена жена в света, която до този момент е превела изключително трудния космологичен трактат на Аристотел “За небето”, и тъй като винаги съм изпълнявала и изпълнявам съвсем добросъвестно преподавателските си задължения, но имах упоритостта в продължение на години да питам какво беше направено по огромни проекти, финансирани от фондациите  “Отворено общество”, “Александър фон Хумболт” и “Фриц Тисен”, шумно медийно разгласени от изтъкнати професори от катедрата по История на философията, но останали неотчетени и и до днес, моята работа - както в катедрата по История на философията, така и в катедрата по Реторика - получи не подкрепа и похвала, а непрекъсат и методичен административен тормоз. През последните три години това ескалира до съдебно преследване, запор на трудовото ми възнаграждение, неубедително обосновано отхвърляне на изследователски проект, и все нови и нови обиди, заплахи и закани от ръководителя на катедрата по Реторика през последните две години. За всичко и във всяко едно отношение.

   

      Поради това, уважаеми господин Ректор, подновявам молбата си да бъде намерен начин за преместването ми в друг факултет с моето щатно място. Предполагам, че това ще е трудно в административно отношение и ще изисква време, като предлагам като палиативен изход от ситуацията следното: да ми бъде разрешено да използвам платен едногодишен творчески отпуск, а през това време да бъде потърсено дългосрочно решение.

С уважение: доц. д-р Димка Гочева

София, 26 май, 2014 г.

връщам лентата назад

Много са личните, приятелските и биографичните срасналости в моя живот, които ме направиха свръхчувствителна към проблема за ролята на Държавна сигурност - и в годините на късния, западащ социализъм, и при метаморфозирането на властта на службите от всеопределяща тогава в малко по-подмолна и завоалирана след това: административна, икономическа и академична, през двете десетилетия на т.нар. "преход".

Следването и аспирантурата ми (както се казваше тогава на докторантурата) бяха изцяло доминирани от възхищението ми и мъчителната работа с проф. дфн Ради Радев.
Миналата година брой четвърти на списание "Философия" беше посветен на неговата академична и преподавателска работа, на респектиращите му книги и антологии в чест на неговия 80-годишен юбилей.

Там беше публикуван текстът "Спомени и размисли за проф. Ради Радев" на с. 18-25.

На моя най-общ блог също го публикувах ето тук:
http://dimkasdiary.blogspot.com/2011/11/80.html


Но понеже става дума за събития и процеси, които са основен проблем и на този тематичен блог, ето текста и тук:

за 80-годишнината на проф. Ради Радев

Спомени и размисли за проф. Ради Радев

Малко студентски спомени


През лятото на 1981 г., в горещ юлски ден попаднах в една от големите двуетажни софийски книжарници. Беше книжарницата на издателство “Наука и изкуство”, която отдавна вече не съществува. В книжарницата ме привлече една книга – “История на античната философия. Част І” от непознатия за мен проф. Ради Радев, която току-що бе издадена.

Вече бях прочела някои диалози на Платон, включени в І том на поредицата “Философско наследство”. Бях чела и някои места от “Държавата”, бях прочела и почти всички есета в тритомника на Монтен. Прочитането на тази първа част на “История на античната философия”, която се занимава с ранната гръцка философия от нейното възникване до трите Сократически школи – Мегарската, Киренската и Киническата, беше едно от най-важните непреки влияния за решението ми да следвам философия. Преките бяха упражнени от учители, съученици и приятели.


И така, на следващата 1982 г. бях щастлива да бъда приета за студентка в най-желаната от мен специалност. Професор Радев стана още в началото на следването ми и остана за дълго след него най-любим сред многото харесвани от мен университетски преподаватели.

Тогава историкофилософският цикъл започваше с един огромен курс по антична, средновековна и ренесансова философия, който даже стартираше с няколко теми и за най-важните философски школи в Индия и Китай. Огромен период, огромно разтежение и във времето, и в пространството. През първия семестър имаше два пъти седмично лекции и веднъж седмично упражнения, а през втория – обратно.

От случилото се в първи курс съдбоносно за мен остана едно събитие. Запомних го завинаги. На 1 март 1983 г. трябваше след приключване на лекцията по антична и средновековна философия, да си изберем тема, по която да подготвим писмена работа и с нея да се явим на изпит по този невероятен с обема си период.

Бях една от последните, които заявяваха своите теми и предложих заглавие за Сократ, но проф. Радев възрази, че вече няколко колеги преди мен са се ангажирали да пишат за Сократ.

“Колега, вземете нещо по-трудно. Напишете кратък конспект и тълкуване на книга VІІ и VІІІ от “Метафизика” на Аристотел.”

Така каза проф. Радев... а аз се разплаках, защото на упражненията вече бяхме индоктринирани, че гениалността на Платон е безгранична, а Аристотел е сух, скучен и отблъскващ философ.

Все пак започнах старателно да чета “Метафизика”-та на руски и английски, да си правя едни много подробни конспекти, да си мисля колко ли ще е по-различно, ако някога понауча малко гръцки и сама започна да разбирам какво пише в тази толкова интересна книга. Как е казано всичко това всъщност?

На изпита сюрпризирах проф. Радев с писмена работа от около 70 страници при положение, че не трябваше да надхвърля 10 стандартни...

Е, неизбежно беше, след толкова много усилия, хвърлени за осмисляне на най-трудните за разбиране книги от най-трудния текст на най-трудния гръцки мислител, да не ми стигне времето за преговор на всичко. Доста се затрудних да си припомня нещо конкретно за Киренската школа, но пък смаях професора с познания за Аристотеловата онтология като основа на “Сума на теологията” на Тома Аквински. Разбира се, за упражненията бях прочела всички текстове на български от философите, които изучавахме, а за изпита бях прочела вече втория том на “История на античната философия. Том ІІ. От Платон до Карнеад”, който излезе броени дни преди това. От много важните книги на проф. Радев бях прочела и “Критика на неотомизма” и “Латинският Аристотел”, който най-добрата ми приятелка-колега Дора ми подари за първия студентски празник. Бях чела и книгите му за Сократ и Епикур, но не си бях преговорила по-ранната гръцка философия и така не успях да си спомня нито едно име на нито един представител на Киренската школа...

“Колега, Вие имате необикновено задълбочени познания за аристотелизма и томизма. Струва ми се, че за първи път на изпит при мен се явява човек, който вече е прочел цялата “Метафизика”, а същевременно не се сещате за имената на мислителите, които са провъзгласили удоволствието за най-важното нещо в живота!”

Поради това се явих на изпит още веднъж през септември, когато вече получих напълно заслужената отлична оценка, но през цялото лято на 1983 г., докато се готвех за този изпит и препрочетох отново и трите тома с диалозите на Платон, публикувани до този момент, разбрах, че искам оттук нататък да се занимавам предимно и изключително с изучаване на античността, и то както с Платон, така и с Аристотел.

Бях намерила вече един път, който ми беше интересен и в продължение на години вървях по него. Професор Радев стана първо научен ръководител на дипломната ми работа, а после и на дисертацията ми за телеологизма във философията на Аристотел.


Около дисертацията и преподаването – сътрудничество и конфликти в сянката на страха и подозрението


Моята работа под научното ръководство на проф. Радев беше успешна и резултатна. Направих една огромна дипломна работа, защото в нея имаше над 100 страници интерпретация и около сто страници приложения с текстове на гръцки и латински, написани от мен на ръка. После дълги години писах и огромната си дисертация. Бях своенравна и самостоятелна авторка – и като дипломантка, и като аспирантка, и като асистентка.

Това неизбежно породи закономерни конфликти и все по-задълбочаващо се неразбирателство между нас. За съжаление, проф. Радев погрешно тълкуваше моята интерпретаторска, изследователска и преподавателска самостоятелност като липса на уважение към него.

Напротив, него уважавах и до днес продължавам да го уважавам най-много от всички преподаватели в катедрата и затова именно го помолих да ме ръководи толкова дълго време. Но не исках да преповтарям казаното от него, а да се опитам да обоснова едно малко по-различно виждане на аристотелизма, както и да въведа промяна в провеждането на упражненията, съобразно аудиторията – сред първокурсниците вече имаше много възпитаници на НГДЕК, на Априловската гимназия в Габрово, на Хуманитарната гимназия във Велико Търново, и на СМГ и НПМГ в София. Все училища, в които изучаването на история на философията, и особено на античната, стана обичайно от началото на 90-те години.

Колкото повече минава времето на живота ми в академичните среди, толкова повече се убеждавам, че не само у нас, а и в целия свят сътрудничеството между научен ръководител и дипломант, а още повече между научен ръководител и докторант зависи по-скоро от човешкото разбирателство между тях, от по-непосредствения контакт, а в някои случаи и от безропотното следване на насоките на ръководещия. Понякога, когато чета написаното в една дисертация и автореферат, виждам не авторовото мнение на младия изследовател, който е длъжен да го заяви, за да защити претенцията си да бъде учен, а стопроцентово повторение не само на тезите, но и на стила, лексиката и синтактичните обрати, които са характерни за научния му или научния й ръководител.

При нас не беше така. За разлика от много други преподаватели и от специалността, и от катедрата, проф. Радев изключително аристократично държеше на дистанцията.

Ние с него никога не сме си говорили на “ти” и не сме засягали почти никакви извънслужебни теми.

Не сме си ходили никога на гости.

Нито веднъж не сме пили заедно даже кафе в кафене! Да не говорим за съвместно ядене и пиене по някакъв повод, за празнуване на каквото и да било, или фамилиарнечене... Проф. Радев не дойде даже на малката почерпка след защитата на дисертацията ми.

Не. Строго, дистанцирано и много предпазливо беше нашето общуване.

И все пак, имаше и няколко много откровени разговори, които проведохме в неговия кабинет и в които и двамата споделихме най-големите си страхове.

Пак ще напиша, че станах студентка през 1982 г. Годината, в която от книжарниците и от библиотеките се изземаше книгата на Желю Желев “Фашизмът”, Философският факултет закипя, а проф.Добрин Спасов беше отстранен от поста на главен редактор на “Философска мисъл” за назидание и наказание.

Още в първите дни на златната есен на учебната 1982/83 година на мен, току-що влязлата в Университета първокурсничка, ми беше предложено да стана член на БКП, но аз отказах.

Четири години по-късно, през декември 1986 г., още в първия ни разговор по повод на предстоящата ми дипломна работа, през 1986 г. проф. Радев сподели с мен, че няколко пъти е бил предупреждаван, че за него се пишат доноси в съответните служби. А в първия ни разговор за предстоящата дисертация, който проведохме през януари 1988 г. бях изненадана да науча, че същият по-информиран колега, който доброжелателно го предупреждава от кои от “колегите” от специалността на всяка цена да се пази и с кого да не разговаря, го е предупредил, че и аз съм героиня на подобни описания.

Впоследствие, това беше тема на всеки наш разговор:

“Димка, на всяко заседание на партийното бюро ме питат и ме тормозят защо още не подавате молба за приемане в БКП!”

И за това останах непреклонна, но след ноември 1989 г. тази тема от само себе си отпадна от нашите и без друго мъчителни разговори.

Как тълкувам всичко това днес?

Първо тълкувание: напълно е възможно и двамата с професор Радев да сме си внушавали прекалено много и да сме били жертва на страховете си от всесилността на “службите”.

Второ тълкувание: Напълно е възможно и двамата с професор Радев да сме били старателно описвани от “описващите” колеги сред преподавателите и състудентите ни, но това ще се разбере само при една цялостна проверка на Комисията по досиетата. Вече има както законова уредба, така и държавна институция, която работи за това. Ако съответните “описания” не са унищожени още през 1990 г., рано или късно истината ще излезе...

Независимо от това дали сме се самозаблуждавали или не, и двамата бяхме обсебени от чувството за страх и безпомощност пред тайните служби и неприятното усещане, че сме следени и донасяни. Това беше по времето на соца, а неразкриването на досиетата на агентите в продължение на цяло десетилетие след това, отрови още повече душите ни с подозрения, че всесилието на службите продължава...

Недоверчивостта ни както един към друг, така и към останалите колеги в катедрата, в крайна сметка доведе до тежък разрив току преди пенсионирането на проф. Радев през есента на 1999 г.

Днес, 12 години след конфликта между нас във Факултетния съвет разбирам, че може би по-голямата част от вината за този конфликт е била в моята неотстъпчивост и рязкост. Постепенно с годините се научих да бъда по-внимателна в подбора на думите и да омекотявам сблъсъците с хората, без ни най-малко да отстъпвам от позициите си. Но преди време не умеех това и нямах опит и сетива за много от подводните камъни в житейската и академичната навигация...


Приносът на проф. Радев за преподаването и изследването на античната и средновековната философия у нас


Няколко думи за маниера и стила на проф. Радев като преподавател. Той четеше старателно написани и обмислени лекции, но доста често се впускаше и в пространни разяснителни коментари, а понякога накъсваше лекцията със сентенции, които често бяха както философски уместни, така и житейски горчиви.

По отношение на изучаването на античната философия: изключително ценни остават както неговите учебници, така и неговите изследователски монографии, хронологично-тематичните антологии по антична и средновековна философия, и малките портретни студии с текстове, посветени на няколко важни мислители от европейската класика.

Ние, студентите по философия в средата на 80-те години на ХХ век, бяхме улеснени от отличното учебно помагало-антология “Антична философия”. С встъпителна студия, биографии за отделните мислители или най-важни хронологични бележки за една или друга школа и с внимателна подборка на фрагменти и откъси от текстове. И до днес я препоръчвам на студентите, на които преподавам, като най-първоосновно учебно четиво. Не случайно тя претърпя няколко издания и преиздания. Почти всички откъси и фрагменти в нея са преведени от проф. Христо Данов.

Както стана дума и преди, една година преди старта на нашето следване излезе първата част на настолния учебник “История на античната философия”, а в края на май 1983 – втората част “История на античната философия. От Платон до Карнеад”. Точно навреме за изпита през юни.

Още по време на нашето следване, още в първи курс, докато четяхме портретните книги за Сократ, Пиер Абелар и Епикур, се убедихме и в своеобразната му интерпретаторска скромност – в тези книги наред с авторовото тълкуване, има и солидни антологийни приложения. Благодарение на тях още в края на 80-те години имахме откъси от важни философски текстове, преведени на български от различни преводачи.

Така например, в приложението към “Латинският Аристотел”, текстовете от Пиер Абелар са преведени от Лидия Денкова, Румен Даскалов и Маргарита Кискинова, а в тома, издаден по-късно от “Наука и изкуство” преводачите са други. А в приложенията към книгата на проф. Радев “Сократ”, откъсите от Сократическите съчинения на Ксенофонт, и от Платоновите “Апология на Сократ” и “Федон”, са преведени от проф. Христо Данов.

Малко по-късно се появиха и антологията, и учебникът “Средновековна философия”, като антологията излезе за първи път още в края на 80-те години и пак стана настолно учебно четиво заради встъпителната си студия, биографично-коментарните представяния на философите, подборката на текстовете и добрия им превод, осъществен отново от проф. Христо Данов и Теменуга Михайлова. Не случайно и тази антология има преиздания.

Също в края на 80-те години излезе и популярната книга-портрет на Аристотел с антологийно приложение на откъси от “За душата”, “Никомахова етика”, “Физика” и “Метафизика” в превод на Марко Марков.

Има още една книга-портрет на велик философ, на която професор Радев е не само автор и съставител на подборката от фрагменти и откъси, но и преводач. Всъщност това е единственото издание, в което проф. Радев е поместил свои преводи. Това е книгата “Хераклит. Живот и дело”, която продължава да бъде единственото издание, съдържащо български превод на всички фрагменти на Хераклит от изданието на Дийлс-Кранц, както и откъси от важни тълкувания на големия мислител от Ефес, направени от известни по-късни мислители.

Изданията на няколко много важни философски текста на български са съпроводени с негови встъпителни или послесловни студии: “Държавата” на Платон, в превод на проф. Александър Милев; “За душата” на Аристотел, в превод на д-р Марко Марков и “Никомахова етика” на Аристотел, в превод на Теменуга Ангелова под редакцията на Искра Генчева. Особено в това отношение е мястото на “Никомахова етика” с изключително богатите си коментари (над 70 с.), без които фундаментът на европейската етическа мисъл би бил много по-трудно разбираем.

Безспорно е обаче, че голямата заслуга на проф. Радев като философ и учен, изследващ не само античната и средновековната, но и цялата история на философията, е изследването и представянето на български език на перипатетизма – от появата му в Ликейона чрез гигантския размах на Аристотеловата мисъл до неговия богословски апогей в неотомизма.

Аристотел и многобройните възраждания на неговата мисловност през вековете са били винаги в центъра на изследователските интереси на учения Ради Радев – и в първата му “кандидатска” дисертация, както се наричаше тогава, и в хабилитационните му трудове, и в “голямата докторска”. Впоследствие всички тези изследвания са издадени като книгите: “Материалистически положения в гносеологията на Аристотел” (1961); “Из историята на арабската философия” (1966); “Критика на неотомизма” (1970) и “Аристотел. Историческата съдба на неговата философия” (1989). Аристотеловата енциклопедична философска мисловност и нейното все ново и ново преоткриване в двехилядолетна традиция на Европа и Близкия Изток са представени във всички тези книги много ерудирано и много убедително – от зараждането им в Ликейона; през метаморфозите им в елинистическия период; в римската философия и късната античност; в арабската философия; в еврейския перипатетизъм; във Византия и Западна Европа; в схоластиката и после в хуманизма на Ренесанса – та чак до Новото време и възникването на неотомизма, когато се провъзгласява неувяхващата новост на учението на Свети Тома и на неговия философски патрон – Аристотел.

Разбира се, в книгите на проф. Радев има места и цитати, от които се вижда ясно в какво време са писани и без какво не е можело да се мине тогава. В страна, в която е имало тотален идеологически диктат, все пак написаното от него е органично чуждо на някои от цитатите и етикетите, които са волю-неволю пришити тук и там.

Органиката на интерпретациите на проф. Радев е силно повлияна от Хегел, Лосев, от Жилсон и Маритен, от Щеенбергер и Андре фон Иванка.

Но сред всички негови книги според мен най-добрата е “Философията на елинизма”, издадена през 1973 г. Голямата ерудираност на автора за културата, науката, изкуството и политическите превратности на времето; всеобхватността на погледа на философа, синоптично осмислящ всичко това; яснотата на концепцията за фокусирането на всяка една школа върху определена мисловна доминанта; многообразието на интерпретациите, които се представят винаги в неговите изследвания, за да може чрез опонирането на някои от тях и чрез приемането на други читателят по-диалогично да бъде приближен към авторовата теза - всичките тези характерни черти на философа и историк на философията Ради Радев са най-видими във “Философията на елинизма”.

Точно поради това, той се ползваше със заслуженото признание на колегията и й служеше и с такива организационни задължения като поста на главен редактор на сп. “Философия” и ръководството на СНС по философия в продължение на два мандата през 90-те години.

Пожелавам му от все сърце спокоен живот и здраве!

Споровете и пререканията между нас никога не накърниха и няма да променят моето уважение към него – преподавателят по антична и средновековна философия, и професорът от катедра История на философията, от когото съм научила най-много и на когото дължа най-много.

На многая лета!

Димка Гочева, 10 октомври 2011 г.


***


Цитирани издания:

Аристотел. Никомахова етика. С., 1993, изд. ГАЛ-ИКО. Превод Теменуга Ангелова, ред. Искра Генчева. Научна редакция, предговор и коментар Ради Радев.

Аристотел. За душата. “Наука и изкуство”, С., 1979. Превод: д-р Марко Марков. Всъпителна студия Ради Радев.

Платон. Диалози. Том ІІІ: Държавата. 1979, 1981. Превод: Александър Милев. Послеслов: Ради Радев.

Ради Радев. Материалистически положения в гносеологията на Аристотел. С., 1961, “Наука и изкуство”.

Ради Радев. Из историята на арабската философия. С., 1966, “Наука и изкуство”.

Ради Радев. Критика на неотомизма. С., 1970. “Наука и изкуство”.

Ради Радев (съст. и встъпителна студия) Антична философия. Антология. С., “Наука и изкуство”, 1977, 1988. Стара Загора, “Идея”, 1994. Превод: Христо Данов.

Ради Радев. Сократ. Живот и дело. С., 1980, Партиздат. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Христо Данов.

Ради Радев. История на античната философия. С., “Наука и изкуство”, част І, 1981; част ІІ, 1983.

Ради Радев. Латинският Аристотел. С., 1982, Партиздат. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Лидия Денкова, Румен Даскалов, Маргарита Кискинова.

Ради Радев. Хераклит. Живот и дело. С., 1986, Партиздат. В приложението: фрагменти от и за Хераклит. Съставителство и превод Ради Радев.

Ради Радев. Аристотел. С., 1988, изд. “Народна просвета”. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Марко Марков и Теменуга Ангелова.

Ради Радев. Аристотел. Историческата съдба на неговата философия. УИ “Климент Охридски”, С., 1989.

Ради Радев. Велики философи. Част І. С., 1990, “Народна просвета”.

Ради Радев (съст. и встъпителна студия) Средновековна философия. Антология. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”. Превод: Христо Данов, Теменуга Михайлова.

Ради Радев. Антична философия. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”.

Ради Радев. Средновековна философия. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”.