На този тематичен блог, посветен на наказателното дело срещу мен, ще се опитам да дам своите отговори на въпросите: защо, какво, къде, кога и как?
Ще бъда много благодарна и на писма, и на отговори на колеги, които биха се престрашили да коментират тук точно тези въпроси.
Защо е заведено това дело срещу мен?
Въпросът защо е най-важният.
Моят отговор е: защото прекалено много питах.
Опитват се да ми запушат устата и да сплашат чрез това и други колеги и приятели, които биха се осмелили в бъдеще да питат като мен.
Но нека като за начало да започна с нещо хубаво и похвално.
Преди няколко месеца на сайта на Университета на линка за научната дейност се появи
много изчерпателен отчет за ХХІІ Международен конгрес за византийски изследвания,
на който нашият Университет беше домакин през август месец на предишната 2011 г.
Ето тук:
http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/nauchna_dejnost/otcheti_za_dejnostta_na_xxii_mezhdunaroden_kongres_za_vizantijski_izsledvaniya
Всичко е ясно и прегледно, нали?
През последните дванадесет години няколко пъти задавах въпроси около различни аспекти на университетското житие-битие.
Това винаги се наказваше сурово.
Първата разправа с мен беше мъмренето и порицанието, за които бях извикана на заседание на Факултетния съвет на 18 декември 2001 г.
Заради писмо, което бях написала и изпратила на колеги от неформалната група на Асистентския колегиум, която съществуваше тогава, по повод на изказване на тогавашния министър на образованието, направено в Народното събрание по време на петъчния парламентарен контрол.
В писмото си просто препредавах онова, което беше стигнало до медиите, относно един от предишните главни счетоводители на Университета и задавах ред въпроси за финансовото управление, отчетността и прозрачносттта на университетските дела.
Обсъждането беше бурно, но своевременно бе прекратено от няколко членове на Факултетния съвет, които правилно съобразиха, че обсъждането на писма, които си разменят асистентите на Университета не може да бъде точка от дневния ред на един Факултетен съвет.
А, освен всичко останало, е и наказуемо според един от нашите закони.
Втората неприятност се е случила в мое отсъствие на 12 юни 2002 г. на Академичен съвет. Заради моя статия, публикувана на 3 юни 2002 г. във вестник "Дневник" със заглавие "За просешката тояга на Софийския университет".
Макар че според Правилника на Университета би трябвало да мога да се запозная с протокола от това заседание, това никога не ми бе позволено.
Така и не разбрах задочно и в мое отсъствие за какво точно от написаното от мен в статията съм била порицана.
За трети път бях извикана за мъмрене на декански съвет в края на май 2006 г. По искане на предишния ректор проф. Биолчев и на предишния декан проф. Витан Стефанов.
Този път заради едно кратко интервю, което дадох на живо по програма "Хоризонт" на БНР, в предаването "Хоризонт преди всички" по повод на програмната декларация на министрите на образованието от страните-членки на ЕС, приета на редовната годишна среща, приключила няколко дни преди това в град Берген.
Обади ми се по домашния телефон журналистката, водеща предаването и ме попита дали съм чела декларацията и дали бих отговорила на няколко въпроса. И ме включи в ефир, като в изказването си накратко рециклирах за кой ли път моите виждания за учебните планове, първо, и за отчетността в Университета, второ - все неща, които бях вече публикувала в статии в "Литературен вестник", "Дневник", "Демократически преглед", "Критика и хуманизъм" на български език; и на английски език - на специалния сайт по проекта "Ролята на университетите за трансформирането на университетите", по който работех през 2002 г. с подкрепата на Институт "Отворено общество" към ЦЕУ Будапеща.
Ето тук: http://www.policy.hu/gocheva/
След това няколко години подред задавах въпросите си по-скоро устно и непублично, защото видях колко строго се наказва публичното питане за финансирането и отчетността в Университета като цяло, и особено когато става дума за големи проекти на най-големите университетски професори.
Трябваше да отгледам децата си.
И все пак имах нови поводи за питане.
Вече десет години непрекъснато питам за поне една грешка и неточност в първия български превод на "Метафизика", който беше обявен за несъществуващ в чест на 50-годишнината на проф. Цочо Бояджиев в юбилеен брой на списанието "Критика и хуманизъм" с тематика "Философските средновековия".
От водещия броя проф. дфн Георги Каприев.
Вижте книга 10/бр. 1 от 2001 г. , с. 178.
Отговор отникъде няма вече десет години.
Ние с Николай Гочев в продължение на четири години четири пъти редактирахме осемте книги, преведени от него и редактирани от мен.
От няколко години питам за отчет и подробности за проект, с който проф. дфн Георги Каприев шумно се похвали в интервю с Митко Новков във вестник "Култура".
В брой 11 от 12 март 2004 г. На две огромни вътрешни страници.
На страници 10 и 11.
Интервюто беше озаглавено "Кентаври в академията" и в него с необикновено самозадоволство професорът обяви началото на два огромни проекта, по които са започнали работа - медиевистичната група, ръководена от двамата изтъкнати професори.
Ето вижте тук: http://www.kultura.bg/media/my_html/2313/kentavri.htm
Единият от тези проекти е за създаване на мрежа за популяризирането на философските списания, издавани в балканските страни, спонсориран от фондациите "Тисен" и "Александър фон Хумболт". В интервюто се посочва, че проектът публично ще се отчита на нарочен сайт на адрес: www.seephj.cit.bg
Този проект не ми беше особено интересен и не знам как, кога и каква информация е била публикувана за него на обявения адрес.
Другият проект, обаче, е по тема, която напълно съвпада с академичната ми профилираност и заниманията ми с антична и средновековна философия още от студентските години.
Да прочетем внимателно какво казва проф.дфн Каприев в края на интервюто си:
Вторият проект е иницииран от комисията "Византийска философия" в Международното общество, на която съм президент, по предложение на Стен Ебезен от Копенхаген. Стартовият етап на проекта е финансиран от Фондация "Отворено общество" - София. Проект с най-малко 30-годишен срок за цялостна реализация (това е оптимистичният срок), който иска да каталогизира коментарите върху Платон и Аристотел във византийския културен регион. Този регион обхваща не само доста хлъзгавите държавни граници на Византия, а всичко де що е Балкан, Кавказ, Мала Азия, Близък изток и т.н., там, където византийското е оказало своето влияние.
- От Колхида до Равена. А Русия?
- Включително. Проектът е с много ясна форма, по която ще се действа стъпка по стъпка, набелязаха се приблизително хората, които ще работят, библиотеките, с които ще започнем. Западноевропейските са по-лесни, те са готови, за седмица може да се обработи Френската национална библиотека. Анкарската и може би нашата са доста по-трудни. Това е една чисто научна работа, тя не може да бъде шумен медиен факт. Дори сама по себе си не е кой знае колко фрапантно въздействаща върху културата. Обаче: за да се реализира такъв проект, нужни са огромни екипи. Става дума за привличане на много мощен потенциал от различни страни и региони. Ето това е важното - координацията между различни специалисти, дето понякога не са и чували един за друг, която ще им даде възможности и за по-нататъшна съвместна работа. В този проект ние сме много внимателни, макар вече да има адрес (www.bycopa.zwap.to), самият проект още е в производство, международният борд се консултира с експерти от цял свят. Искаме да работим бавно и темелно, защото това е огромна по обем работа и искаме да я свършим както трябва.
Край на цитата. Можете да си го прочетете и препрочетете отново и отново.
В този анонс имаше най-малко две куриозни изявления, които веднага станаха повод за вицове в някои малки и затворени академични общности у нас.
Първо. Как така за една седмица може да се обработи манускриптният отдел на Френската национална библиотека? В София и Стара Загора съм имала честта на гостувам в частни домове, в които за една седмица не може да се направи каталог на книгите, речниците, списанията, албумите, атласите и справочниците, които се съдържат в личните библиотеки на техните обитатели.
Второ. Каква е тази авангардна стъпка публичното отчитане на работата по един толкова мащабен проект да се прави на сайт, който е регистриран в тихоокеанското кралство Тонга?
Защото посоченият Интернет адрес завършва на окончанието .to, което ще рече че сайтът се поддържа и администрира в кралство Тонга.
Както и да е, дори и от кралство Тонга да се поддържа, важното е все пак направеното по проекта да се сподели и да стане публично достъпно.
Все пак в академичния свят, дори и хора, които са завършили класически гимназии и класическа филология, които са правили дисертации по византийска палеография, специализират най-малко три години след докторска дисертация, когато се залавят с каталогизирането на византийски ръкописи-коментари върху Платон и Аристотел.
Кои са тези специалисти-палеографи-византолози-и-философи?
Какви каталози направиха те за осемте години от тържественото обявяване на проекта на страниците на вестник "Култура" досега?
Защо даже и сайт, па макар и базиран в кралство Тонга, не беше направен по този проект?
Няколко пъти задавах въпроси за този проект на доц. д-р Димитър Денков, от 2007 до 2011 г., когато той беше ръководител на Катедрата по История на философията и заместник-декан на ФФ по научно-изследователската дейност, но в отговор получавах само неговата иронична усмивка.
Няколко пъти гледах и на сайта с годишните отчети на фондация "Отворено общество", но засега не успях да открия много информация. Ето тук:
http://www.osf.bg/?cy=29
Няколко пъти гледах и на сайта с годишните отчети на фондация "Отворено общество" на английски език. Ето тук:
http://www.osf.bg/?cy=29&lang=2
Разбира се, погледнах и на линка с годишните отчети на Томас Институт.
http://www.thomasinstitut.uni-koeln.de/11494.html
И там няма информация за такъв грандиозен палеографски проект. С хоризонт от 30 години.
В същото време отлични български учени, които са класически филолози и византинисти, са дали образцови издания в книжни тела на византийски ръкописи в наши научни библиотеки.
Например, ето част от публикациите на колегата Доротей Гетов от Института по литература на БАН:
Разгледайте и останалите линкове от сайта на НБКМ, за да видите и други каталози и отчети за хода на работата по проекти за електронно каталогизиране и дигитализиране на библиотечни единици.
Когато много шумно беше разхвалено включването на Катедрата по История на философията в големия екип на European Graduate School for Ancient and Medieval Philosophy, забелязах, че моето име не фигурира там.
Вижте ето тук:
http://www.egsamp.uni-koeln.de/wp/?page_id=28
Няколко пъти питах доц. д-р Денков в качеството му и на ръководител на катедрата, и на заместник-декан, какъвто той беше от 2007 до 2011 г., първо, защо като година на създаване на катедрата е посочена 1949 г.
Това не е вярно.
Катедрата по История на философията с етика е създадена през 1894 г. и е една от най-старите катедри на Софийския университет.
Също така питах защо не съм посочена в тази единствена официална информация, която катедрата дава на английски език... и този път получих няколко пъти отговора:
"Ама, ти кажи на Зорница, тя да го оправи".
Разбира се, Зорница не администрира този сайт на Кьолнския университет и
от 11 октомври 2007 г. до миналата есен,
в продължение на четири години доц. Денков не намери пет свободни минути, за да напише три реда на Филип Щайнкрюгер, който е публикувал тази информация, че в катедрата по История на философията има още един преподавател, при това хабилитиран, който се занимава с антична философия.
Междувременно на сайта на Факултета се появи един линк към отчет за работата на Катедрата по този проект ето тук:
http://forum.uni-sofia.bg/filo/downloads/phd_2008/PHD_School_otch.pdf
Има ли изненадани?
Няма нищо на този линк.
Празно е.
И така, многогодишната война за изгонването ми от катедрата по История на философията, която премина през три години и половина хабилитационна триинстанционна процедура и тежка триинстанционна борба по време на атестацията през 2007 г., най-накрая ескалира в завеждането на наказателно дело срещу мен - уж и наужким - заради същата тази тежка триинстанционна процедура, която завърши на заседанието на Факултетния съвет през юли 2007 г. с 25 гласа на колеги, които подкрепиха моето възражение срещу изключително грубата оценка на проф. Каприев, който тогава беше ръководител на катедрата. Единствено той отново гласува въздържал се в подкрепа на своята оценка.
Заради това и още много други събития и процеси, които разбира се, не мога да опиша тук, най-малко защото няма как да дам линк към тях, миналата година не отидох демонстративно на заседанието на катедрения съвет на 20 септември, на което катедрата по История на философията издигна кандидатурата на доц. д-р Димитър Денков за декан на ФФ.
През март тази година, след внезапната смърт на доц. д-р Лилия Методиева, се преместих в катедрата по Реторика.
***
А делото срещу мен приключи на първа инстанция, като очаквам продължението му в Софийския градски съд.
Ще бъда много благодарна и на писма, и на отговори на колеги, които биха се престрашили да коментират тук точно тези въпроси.
Защо е заведено това дело срещу мен?
Въпросът защо е най-важният.
Моят отговор е: защото прекалено много питах.
Опитват се да ми запушат устата и да сплашат чрез това и други колеги и приятели, които биха се осмелили в бъдеще да питат като мен.
Но нека като за начало да започна с нещо хубаво и похвално.
Преди няколко месеца на сайта на Университета на линка за научната дейност се появи
много изчерпателен отчет за ХХІІ Международен конгрес за византийски изследвания,
на който нашият Университет беше домакин през август месец на предишната 2011 г.
Ето тук:
http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/nauchna_dejnost/otcheti_za_dejnostta_na_xxii_mezhdunaroden_kongres_za_vizantijski_izsledvaniya
Всичко е ясно и прегледно, нали?
През последните дванадесет години няколко пъти задавах въпроси около различни аспекти на университетското житие-битие.
Това винаги се наказваше сурово.
Първата разправа с мен беше мъмренето и порицанието, за които бях извикана на заседание на Факултетния съвет на 18 декември 2001 г.
Заради писмо, което бях написала и изпратила на колеги от неформалната група на Асистентския колегиум, която съществуваше тогава, по повод на изказване на тогавашния министър на образованието, направено в Народното събрание по време на петъчния парламентарен контрол.
В писмото си просто препредавах онова, което беше стигнало до медиите, относно един от предишните главни счетоводители на Университета и задавах ред въпроси за финансовото управление, отчетността и прозрачносттта на университетските дела.
Обсъждането беше бурно, но своевременно бе прекратено от няколко членове на Факултетния съвет, които правилно съобразиха, че обсъждането на писма, които си разменят асистентите на Университета не може да бъде точка от дневния ред на един Факултетен съвет.
А, освен всичко останало, е и наказуемо според един от нашите закони.
Втората неприятност се е случила в мое отсъствие на 12 юни 2002 г. на Академичен съвет. Заради моя статия, публикувана на 3 юни 2002 г. във вестник "Дневник" със заглавие "За просешката тояга на Софийския университет".
Макар че според Правилника на Университета би трябвало да мога да се запозная с протокола от това заседание, това никога не ми бе позволено.
Така и не разбрах задочно и в мое отсъствие за какво точно от написаното от мен в статията съм била порицана.
За трети път бях извикана за мъмрене на декански съвет в края на май 2006 г. По искане на предишния ректор проф. Биолчев и на предишния декан проф. Витан Стефанов.
Този път заради едно кратко интервю, което дадох на живо по програма "Хоризонт" на БНР, в предаването "Хоризонт преди всички" по повод на програмната декларация на министрите на образованието от страните-членки на ЕС, приета на редовната годишна среща, приключила няколко дни преди това в град Берген.
Обади ми се по домашния телефон журналистката, водеща предаването и ме попита дали съм чела декларацията и дали бих отговорила на няколко въпроса. И ме включи в ефир, като в изказването си накратко рециклирах за кой ли път моите виждания за учебните планове, първо, и за отчетността в Университета, второ - все неща, които бях вече публикувала в статии в "Литературен вестник", "Дневник", "Демократически преглед", "Критика и хуманизъм" на български език; и на английски език - на специалния сайт по проекта "Ролята на университетите за трансформирането на университетите", по който работех през 2002 г. с подкрепата на Институт "Отворено общество" към ЦЕУ Будапеща.
Ето тук: http://www.policy.hu/gocheva/
След това няколко години подред задавах въпросите си по-скоро устно и непублично, защото видях колко строго се наказва публичното питане за финансирането и отчетността в Университета като цяло, и особено когато става дума за големи проекти на най-големите университетски професори.
Трябваше да отгледам децата си.
И все пак имах нови поводи за питане.
Вече десет години непрекъснато питам за поне една грешка и неточност в първия български превод на "Метафизика", който беше обявен за несъществуващ в чест на 50-годишнината на проф. Цочо Бояджиев в юбилеен брой на списанието "Критика и хуманизъм" с тематика "Философските средновековия".
От водещия броя проф. дфн Георги Каприев.
Вижте книга 10/бр. 1 от 2001 г. , с. 178.
Отговор отникъде няма вече десет години.
Ние с Николай Гочев в продължение на четири години четири пъти редактирахме осемте книги, преведени от него и редактирани от мен.
От няколко години питам за отчет и подробности за проект, с който проф. дфн Георги Каприев шумно се похвали в интервю с Митко Новков във вестник "Култура".
В брой 11 от 12 март 2004 г. На две огромни вътрешни страници.
На страници 10 и 11.
Интервюто беше озаглавено "Кентаври в академията" и в него с необикновено самозадоволство професорът обяви началото на два огромни проекта, по които са започнали работа - медиевистичната група, ръководена от двамата изтъкнати професори.
Ето вижте тук: http://www.kultura.bg/media/my_html/2313/kentavri.htm
Единият от тези проекти е за създаване на мрежа за популяризирането на философските списания, издавани в балканските страни, спонсориран от фондациите "Тисен" и "Александър фон Хумболт". В интервюто се посочва, че проектът публично ще се отчита на нарочен сайт на адрес: www.seephj.cit.bg
Този проект не ми беше особено интересен и не знам как, кога и каква информация е била публикувана за него на обявения адрес.
Другият проект, обаче, е по тема, която напълно съвпада с академичната ми профилираност и заниманията ми с антична и средновековна философия още от студентските години.
Да прочетем внимателно какво казва проф.дфн Каприев в края на интервюто си:
Вторият проект е иницииран от комисията "Византийска философия" в Международното общество, на която съм президент, по предложение на Стен Ебезен от Копенхаген. Стартовият етап на проекта е финансиран от Фондация "Отворено общество" - София. Проект с най-малко 30-годишен срок за цялостна реализация (това е оптимистичният срок), който иска да каталогизира коментарите върху Платон и Аристотел във византийския културен регион. Този регион обхваща не само доста хлъзгавите държавни граници на Византия, а всичко де що е Балкан, Кавказ, Мала Азия, Близък изток и т.н., там, където византийското е оказало своето влияние.
- От Колхида до Равена. А Русия?
- Включително. Проектът е с много ясна форма, по която ще се действа стъпка по стъпка, набелязаха се приблизително хората, които ще работят, библиотеките, с които ще започнем. Западноевропейските са по-лесни, те са готови, за седмица може да се обработи Френската национална библиотека. Анкарската и може би нашата са доста по-трудни. Това е една чисто научна работа, тя не може да бъде шумен медиен факт. Дори сама по себе си не е кой знае колко фрапантно въздействаща върху културата. Обаче: за да се реализира такъв проект, нужни са огромни екипи. Става дума за привличане на много мощен потенциал от различни страни и региони. Ето това е важното - координацията между различни специалисти, дето понякога не са и чували един за друг, която ще им даде възможности и за по-нататъшна съвместна работа. В този проект ние сме много внимателни, макар вече да има адрес (www.bycopa.zwap.to), самият проект още е в производство, международният борд се консултира с експерти от цял свят. Искаме да работим бавно и темелно, защото това е огромна по обем работа и искаме да я свършим както трябва.
Край на цитата. Можете да си го прочетете и препрочетете отново и отново.
В този анонс имаше най-малко две куриозни изявления, които веднага станаха повод за вицове в някои малки и затворени академични общности у нас.
Първо. Как така за една седмица може да се обработи манускриптният отдел на Френската национална библиотека? В София и Стара Загора съм имала честта на гостувам в частни домове, в които за една седмица не може да се направи каталог на книгите, речниците, списанията, албумите, атласите и справочниците, които се съдържат в личните библиотеки на техните обитатели.
Второ. Каква е тази авангардна стъпка публичното отчитане на работата по един толкова мащабен проект да се прави на сайт, който е регистриран в тихоокеанското кралство Тонга?
Защото посоченият Интернет адрес завършва на окончанието .to, което ще рече че сайтът се поддържа и администрира в кралство Тонга.
Както и да е, дори и от кралство Тонга да се поддържа, важното е все пак направеното по проекта да се сподели и да стане публично достъпно.
Все пак в академичния свят, дори и хора, които са завършили класически гимназии и класическа филология, които са правили дисертации по византийска палеография, специализират най-малко три години след докторска дисертация, когато се залавят с каталогизирането на византийски ръкописи-коментари върху Платон и Аристотел.
Кои са тези специалисти-палеографи-византолози-и-философи?
Какви каталози направиха те за осемте години от тържественото обявяване на проекта на страниците на вестник "Култура" досега?
Защо даже и сайт, па макар и базиран в кралство Тонга, не беше направен по този проект?
Няколко пъти задавах въпроси за този проект на доц. д-р Димитър Денков, от 2007 до 2011 г., когато той беше ръководител на Катедрата по История на философията и заместник-декан на ФФ по научно-изследователската дейност, но в отговор получавах само неговата иронична усмивка.
Няколко пъти гледах и на сайта с годишните отчети на фондация "Отворено общество", но засега не успях да открия много информация. Ето тук:
http://www.osf.bg/?cy=29
Няколко пъти гледах и на сайта с годишните отчети на фондация "Отворено общество" на английски език. Ето тук:
http://www.osf.bg/?cy=29&lang=2
Разбира се, погледнах и на линка с годишните отчети на Томас Институт.
http://www.thomasinstitut.uni-koeln.de/11494.html
И там няма информация за такъв грандиозен палеографски проект. С хоризонт от 30 години.
В същото време отлични български учени, които са класически филолози и византинисти, са дали образцови издания в книжни тела на византийски ръкописи в наши научни библиотеки.
Например, ето част от публикациите на колегата Доротей Гетов от Института по литература на БАН:
- A Checklist of the Greek Manuscript Collection at The Ecclesiastical Historical
and Archival Institute of the Patriarchate of Bulgaria. - Sofia : University
of Sofia Press, 1997.
(Отзиви: Scriptorium 1998, 1 p. 48-49; Byzantinische Zeitschrift 92 (1999), 203. - A Catalogue of Greek Manuscripts in the Scientific Archives of the Bulgarian Academy of Sciences. - Sofia, 2010, 102 pp.
- Codex Serdicensis graecus EHAI 803 - a Codex Pacurianeus ? // Byzantion
69 (1999): 58-64.
(Отзив: P. J. Fedwick, Bibliotheca Basiliana Vniversalis, vol. V, Studies of Basil of Caesarea and His World: an Annotated Bio-Bibliography, Turnhout 2004, p. 877.) - Catalogue des manuscripts grecs juridiques deposes au Centre de recherches
slavo-byzantines "Ivan Dujcev" de l'Universite "St. Clement
d'Ohrid" de Sofia / Dorotei Getov, Vassilis Katsaros, Charalambos Papastathis.
- Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis, 1994.
(Отзиви: Sudost-Forschungen 55 (1996) 514-515; Scriptorium 1997, 1 p. 59; - Jahrbuch der Osterreichischen Byzantinistik 49 (1999) 412-413; Byzantinische Zeitschrift 94 (2001) 719-721; Moschovia 1 (2001) 549-550.)
- A Catalogue of Greek Liturgical Manuscripts in the "Ivan Dujcev Center for Slavo-Byzantine Studies". - Pontificio Instituto Orientale, Roma 2007 [= Orientalia Christiana Analecta no. 279], 618 p. (на англ. ез.)
Разгледайте и останалите линкове от сайта на НБКМ, за да видите и други каталози и отчети за хода на работата по проекти за електронно каталогизиране и дигитализиране на библиотечни единици.
Следващият проект на катедрата по История на философията, за който питах и заради който бях изгонена от катедрата
Когато много шумно беше разхвалено включването на Катедрата по История на философията в големия екип на European Graduate School for Ancient and Medieval Philosophy, забелязах, че моето име не фигурира там.
Вижте ето тук:
http://www.egsamp.uni-koeln.de/wp/?page_id=28
Няколко пъти питах доц. д-р Денков в качеството му и на ръководител на катедрата, и на заместник-декан, какъвто той беше от 2007 до 2011 г., първо, защо като година на създаване на катедрата е посочена 1949 г.
Това не е вярно.
Катедрата по История на философията с етика е създадена през 1894 г. и е една от най-старите катедри на Софийския университет.
Също така питах защо не съм посочена в тази единствена официална информация, която катедрата дава на английски език... и този път получих няколко пъти отговора:
"Ама, ти кажи на Зорница, тя да го оправи".
Разбира се, Зорница не администрира този сайт на Кьолнския университет и
от 11 октомври 2007 г. до миналата есен,
в продължение на четири години доц. Денков не намери пет свободни минути, за да напише три реда на Филип Щайнкрюгер, който е публикувал тази информация, че в катедрата по История на философията има още един преподавател, при това хабилитиран, който се занимава с антична философия.
Междувременно на сайта на Факултета се появи един линк към отчет за работата на Катедрата по този проект ето тук:
http://forum.uni-sofia.bg/filo/downloads/phd_2008/PHD_School_otch.pdf
Има ли изненадани?
Няма нищо на този линк.
Празно е.
И така, многогодишната война за изгонването ми от катедрата по История на философията, която премина през три години и половина хабилитационна триинстанционна процедура и тежка триинстанционна борба по време на атестацията през 2007 г., най-накрая ескалира в завеждането на наказателно дело срещу мен - уж и наужким - заради същата тази тежка триинстанционна процедура, която завърши на заседанието на Факултетния съвет през юли 2007 г. с 25 гласа на колеги, които подкрепиха моето възражение срещу изключително грубата оценка на проф. Каприев, който тогава беше ръководител на катедрата. Единствено той отново гласува въздържал се в подкрепа на своята оценка.
Заради това и още много други събития и процеси, които разбира се, не мога да опиша тук, най-малко защото няма как да дам линк към тях, миналата година не отидох демонстративно на заседанието на катедрения съвет на 20 септември, на което катедрата по История на философията издигна кандидатурата на доц. д-р Димитър Денков за декан на ФФ.
През март тази година, след внезапната смърт на доц. д-р Лилия Методиева, се преместих в катедрата по Реторика.
***
А делото срещу мен приключи на първа инстанция, като очаквам продължението му в Софийския градски съд.
No comments:
Post a Comment