какво се случи в градския съд

 В понеделник най-после се състоя така наречената "проверка на присъдата" в Софийския градски съд.
Припомням, че на първата инстанция, в Софийския районен съд делото приключи на 27 февруари миналата година, но тъй като мотивите към присъдата се забавиха повече от половин година, закъсня и придвижването на обжалването.
И така, на 4 февруари 2013 г., най-после обжалване в СГС, насрочено за 11.30.
Процедурата се забави, тъй като тримата съдии гледаха доста дела, които макар и в значително по-ускорени темпове, отколкото на първа инстанция, се удължаваха малко и така около 14.00 часа дойде и моят ред.
Тъжителят проф. Каприев не се яви лично, а беше представляван от адвоката си.
Първо дадоха думата на моя адвокат, който съвсем позитивистично, много кратко и по същество
припомни някои основни факти около предмета на нашия спор.
После дадоха думата на адвоката на тъжителя - господин Донков - който повтори претенциите му и заяви, че искат още по-голяма сума за покриване на разноските по делото, но не разбрах каква точно, защото от притеснение не чух. Когато стане готов протоколът, ще прочета колко пари още искат.
Един от бисерите на адвоката Донков срещу моята жалба против присъдата на Софийския районен съд беше това, че съм нямала била право да се позовавам на Закона за висше образование (който определя на какви пет критерия трябва да се основава една атестационна оценка, дадена от един ръководител на катедра на друг преподавател). Той наблегна на това, че атестацията на преподавателите в Софийския университет се прави не на основата на Закона за висше образование и Правилника на Университета, а на други закони. Но не назова кои са те. 

После ми дадоха думата на мен и аз се развълнувах, говорих кратко и емоционално.

Настоях на това, че на първа инстанция съм осъдена (да припомня на читателите тук - да платя 1000 лева глоба за обида + разноските по делото 1500 лв.), заради изречението, написано от мен в писмо до членовете на катедрата по История на философията, изпратено до тях на 15 април 2011 г. по електронната поща, в което за проф. Каприев се казва следното: "Той както обикновено е преиграл и отново много е излъгал".
На тримата градски съдии казах, че няма смисъл да ги занимавам отново с подробностите от моята атестация от 2007 г., защото всъщност много по-важното е, че проф. Каприев на катедрения съвет, проведен на 30 март 2011 г., наистина отново е излъгал.
Става дума за лъжа, която през последните години се повтаря многократно и при тази лъжа не става дума за атестацията на един или друг преподавател, за преводи или публикации, както обикновено, а за фалшифициране на историята на една от най-старите катедри в Софийския университет. Призовах съдиите, ако искат да се уверят в това, да посетят сайта на Университета, където съвсем скоро беше публикуван Законът за преобразуване на Висшето училище в София в Университет "Братя Евлоги и Христо Георгиеви" от 1904 г. От този Закон, както впрочем и от останалите финансови и академични отчети, които бяха сканирани и публикувани на сайта на Университета наскоро, може да се разбере много, но конкретно и това, че

 катедрата по История на философията с етика, създадена през 1894 г.,
 през 1904 г. е преименувана на катедра по История на философията
и наистина е една от най-старите катедри на Историко-филологическия факултет:
http://uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/nav_rshvat_se_108_godini_ot_priemaneto_na_zakon_za_universiteta

Както вече е ставало поне десет пъти дума и на катедрени заседания, и на Факултетни съвети, и на този блог, в качеството си на ръководител на катедрата по История на философията проф. Каприев премества датата и годината на създаване на катедрата от 1894 на 1949.
Включително и в информацията, която се дава на английски език в Интернет:
http://www.egsamp.uni-koeln.de/wp/?page_id=28

Е, какво са едни 55 години от гледна точка на вечността!?!

Важното е да се бетонира следната легитимационна парадигма пред фондациите и институциите-донори на щедри средства за проекти: Катедрата по История на философията е създадена през 1949 г. в годините на най-върлия и войнстващ сталинизъм, и поради това абсолютно всичко у нас, свързано с изучаването на философията през античността и средновековието, във Византия и Ренесанса, води абсолютното си начало от великите професори тук-и-сега в катедрата по История на философията. Историята започва от тях.

С това моето изказване приключи.
Съдиите разбраха какво им казах, но то никак не им хареса.
Казаха ми, че в определения от закона срок ще бъда известена за това потвърждава ли се или се отхвърля присъдата на първата инстанция. Значи, след около месец ще стане ясно, надявам се.
***
Малко конкретика точно по този спор:

Историята на моите бедствия и на абсолютно безрезултатната ми борба за произнасяне на истината за създаването на катедрата по История на философията започна през пролетта на 1999 г. Тогава написах първия си голям, политически и исторически ангажиран текст, озаглавен "За принципите на хуманитарното висше образование и за неговото управление". Тогава написах и първия вариант на една студия на английски, озаглавена Bulgarian Interpretations in Ancient and Medieval Philosophy, която беше предназначена за тематичен сборник със съставители доц. Александър Гънгов и проф. Дейвид Дърст от Американския университет в Благоевград, на списанието Studies in East European Thought, представящ философската мисъл в България.

В моя текст, както беше редно да направя, според мен, започвах с основаването на катедрата по История на философията с етика през 1894 г., и с изследванията и преподаванията в Софийския Университет през първата половина на ХХ век на Иван Георгов, на Иван Саръилиев, на Цеко Торбов, на Димитър Михалчев - за тях четиримата става дума в първата част. Във втората част на текста става дума за неизбежно-марксисткия период по времето на социализма, а в трета част - за процесите от началото на 1990 г. насам.

Веднъж през пролетта на 2000 г. доц. Каприев (тогава беше още доцент) пред 41 аудитория ми вдигна скандал за това как така занимавам чужденците с такива смехотворни фигури като Иван Георгов, а пиша толкова накратко за техните изключителни постижения... Но Александър Гънгов и Дейвид Дърст като съставители на списанието в крайна сметка се съгласиха с моите настоявания на автор на студията: историческият обзор да започне именно със създаването на катедрата по История на философията с етика през 1894 г. и с изследванията и публикациите на проф. Иван Георгов. Студията ми в списанието излезе така, както я бях написала. Не фалшифицирах историята, за да угодя на силните професори на прехода.

В последствие, когато ме викаха на мъмрене на Факултетен съвет на 18 декември 2001 г., заради писмо, което бях написала на колегите от Асистентския колегиум по повод на обсъждания на финансовите дела на Университета по време на парламентарен контрол в Народното събрание, проф. Витан Стефанов, тогава декан на факултета ми се разкрещя:
"- На кого си изпратила това писмо? Кажи им имената! Имената им кажи веднага!"
Няколко души от членовете на ФС му направиха забележка да не ми крещи и да не ми говори на "ти" по време на факултетен съвет.
Но аз пред всички заявих, че не мога да изброя имената на 50 колеги от различни факултети, а те вместо да ме разпитват, по-добре да коригират годината на създаване на катедрата по История на философията, която на сайта на факултета беше посочена като 1949.

Имам протокол от този факултетен съвет от 18 декември 2001 г.

***
Заключения и поуки historiae calamitatum mearum:

1. Присъдата - отменителна или потвърдителна - както и мотивите към нея на СГС ще станат ясни скоро.
2. Както присъдата, така и мотивите на съдиите от СГС ще бъдат сканирани и публикувани тук, както и онези от СРС.
3. Ако присъдата е отменителна - добре, ако е потвърдителна, ще я обжалвам във Върховния касационен съд.
4. Историята на Софийския Университет и от периода, когато е бил Висше училище, и от периода, когато е бил Университет на името на братята Евлоги и Христо Георгиеви, ако бъде внимателно изучавана, рано или късно ще вкара изследователя си в съдебната зала.
5. Историята на катедрата по История на философията трябва да остане за поколенията такава, каквато днес я пренаписват, че е била онези, които чрез нейното фалшифициране легитимират огромните суми по грандиозни проекти, които имат привилегията да получават, а още повече - и да не отчитат.
6. Който на силните пита за келепира, накрая опира пешкира.
7.  Ченгетата винаги имат право.

делото продължава утре

Делото срещу мен продължава утре в Софийския градски съд от 11.30 часа.
Тъй като обжалвам присъдата и мотивите на Софийския районен съд, делото е трансформирано във въззивно наказателно дело с частен характер и е с номер 4928 от 2012 г.
То ще бъде гледано в Наказателно отделение Х въззивен състав № 2.
***
Има една малка добра новина: в петък получих Препис-извлечение от Протокола от Общото събрание на Философски факултет, проведено на 19 октомври 2012 година.
Протоколът трябваше да се появи в срок от две седмици на сайта на факултета, понеже така пише в Правилника на Университета, но... в Правилника на Университета може да пише едно за общите събрания като върховен ръководен орган на факултетите, а в реалността да става друго.
Както и да е, няма протокол от Общото събрание на ФФ от 19 октомври 2012 г. на сайта, но поне на мен ми дадоха препис-извлечение от моето изказване с въпросите, които зададох на този ден за около 25 път в зала 65 на Ректората пред най-малко 150 души относно проектите, с които се хвалят някои хора по вестниците, без после да представят минимален отчет за извършената работа по тях.
В отгововор получих едни обиди, които са почти изцяло протоколирани.
***
Да видим как ще се развият нещата утре и какво ще отсъдят съдиите от СГС.

няма никакъв протокол

В последния календарен ден на 2012 ще напиша за Общото събрание на Философския факултет, проведено на 19 октомври тази година - нещо, което се канех да направя отдавна.

Според Правилника на нашия Университет най-важният управленски орган за колективно ръководене на всеки факултет е Общото събрание, което се свиква редовно най-малко веднъж годишно и в което участват всички преподаватели, както и представители на студентите, докторантите и служителите на съответния факултет. Вижте член 43 и 44 от Правилника на Университета, публикуван на сайта му.

Редовното годишно Общо събрание на Философския факултет за 2012 година се проведе на 19 октомври и премина бурно и драматично.
Дневният ред беше драстично променен заради една конференция, организирана от други преподаватели от друг факултет, чието случване в Университета не се хареса на някои преподаватели от Философски факултет.

След час отлагане за събиране на кворум, събранието започна с искане за гласуване на протестна декларация, която обаче не беше предварително написана от професорите, които я предложиха.

Имаше даже искане за оставка на Ректора проф. дин Иван Илчев.

Искането за оставка на Ректора не се прие, но се прие ненаписаната декларация против онази конференция. Само като изказване. Беше гласуван текст, който не беше написан от своите вносители.

В цялата тази суматоха имаше преиграване и умишлено драматизиране.

Защо?

За да бъде отнет поне един час от времето на Общото събрание с обсъждане на две нови точки от дневния ред, които не просто да бъдат добавени към вече обявения, а направо да бъдат приети като първа и втора точка.

Така и стана.

Събранието изгуби почти час, за да започне с необходимия кворум, а после още час се обсъждаха двете нововъведени точки от дневния ред, при което бяха изказани и безобразни лъжи.
Един професор мотивира искането за оставката на Ректора и протестната декларация срещу провеждането на онази конференция със следното невярно твърдение: преподавателите от Исторически факултет и лично господин Ректорът преди години били попречили на провеждането на конференцията, организирана от д-р Мартина Балева и проф. Улф Брунбауер за представянето на Баташкото клане в произведенията на
изобразителното изкуство.

Това, разбира се, беше лъжа.

Всички си спомняме, че тази пък конференция беше първоначално планирана за провеждане в Етнографския институт на БАН и беше отменена от организаторите си заради протести на депутати от "АТАКА", и кръга от публично активни интелектуалци около тогавашния президент Първанов.
Впоследствие обаче, една година по-късно, тъкмо колегите от Историческия факултет на Университета станаха домакин на конференцията и тя беше проведена...

И така, с гръмки, но неверни екскламации и бурни, но ненаписани декларации успешно бяха убити два часа от Общото събрание, а след това деканът проф. Денков бавно и монотонно започна да запознава присъстващите с Отчетния доклад на деканското ръководство на ФФ за едногодишния период, изтекъл от избирането им.
И това беше повече от ненужно. Нали докладът беше и все още е достъпен в Интернет?

Но така мина още един час и хората започнаха да се разотиват.  

Важното беше присъстващите да намалеят за дискусията и обсъждането на доклада.
Колкото се може по-малко да са онези, които ще чуят критики и неудобни въпроси, изказани от себеотрицателни питащи критикари.

И все пак, аз се изказах и зададох за около петнадесети път моите въпроси за финансирането и отчитането на някои бомбастични проекти, с които парадираха по страниците на вестниците "Култура" и "Сега" професори от катедрата по История на философията.

 И понеже не исках да губя времето на присъстващите с обстоятелствени обяснения, на този блог тези въпроси са поставени ето тук:
http://www.blogger.com/blogger.g?blogID=472028015330815311#editor/target=post;postID=3310044360421283085
Всички преподаватели от ФФ бяха уведомени за този тематичен блог, за фарсовия процес срещу мен и за въпросите, заради които се стоварва всичко това върху главата ми, още в края на септември с писмо.

На самото Общо събрание се изказах сравнително кратко и едвам се вместих в определения времеви регламент, но не успях да поставя - отново и за кой ли път - други въпроси, които например, зададох и на празника на ФФ през май тази година, но и на тях не получих никакъв отговор. Въпросите, чийто отговор чакам от 18 май, но едва ли някога ще го дочакам, можете да прочетете тук, на най-общия ми блог: http://dimkasdiary.blogspot.com/2012/05/blog-post_15.html

И така, на Общото събрание на Философския факултет, проведено на 19 октомври 2012 година, в 65 аудитория на Ректората, отново не получих отговор на нито един от всички тези въпроси, а обиди.

Не стана ясно абсолютно нищо за грандиозните проекти, заявени като финансирани от фондациите "Отворено общество", "Александър фон Хумболт" и "Тисен", не стана ясно нищо за участието на Факултета в European graduate school for ancient and medieval philosophy...

Не стана ясно абсолютно нищо за това: защо във Философския факултет няма документация за дисертации, защитени през 2007 година във философските му катедри? Попитах за това ясно и отчетливо от микрофона и катедрата в аудитория 65, но отговор и до ден-днешен няма.

Не ми стигна времето отново и за кой ли път да поставя въпросите за изчезването на папката и компактдиска с текстовете и преводите, които бях направила по вътрешноуниверситетския проект през 2010 година, които би трябвало да отидат в библиотеката на специалността, но не отидоха там, а изчезнаха в нечие чекмедже и нечие бюро...

Бях прекъсната от водещия събранието поради изтичане на трите минути, позволени за изказване по регламент, точно когато щях да питам: поради какво се бави вече няколко години издаването на книгата, която съм представила в Университетското издателство още през 2009 г. и чието издаване е включено в графика за издателска дейност за 2010 година, приет с решение на Факултетния съвет на 19 януари 2010. Вижте тук:
http://phls.uni-sofia.bg/downloads/F23_RESHENIA.pdf
Други книги от този график бяха издадени още преди година-две, но не и моята.

Не ми стигна времето отново да поставя въпросите за привилегиите и предимствата, които ползват бившите агенти на Държавна сигурност,  управляващи Философския факултет през последните 20 години, при издаването на техните книги в Университетското издателство.

Не знам как става така, но Университетското издателство винаги намира пари и начин да публикува - при това луксозно и на хубава хартия, и с твърди корици - книгите на преподавателите от факултета, които са сътрудничила на Държавна сигурност, а останалите чакаме и чакаме с години, и никога може да не дочакаме.

***

Всичко, което се случи на 19 октомври в 65 аудитория, би трябвало да е дословно протоколирано.

Само че протоколът от Общото събрание, който според Правилника на Университета трябваше да е готов след 14 дни и вече от два месеца да е публикуван в Интернет, все още не се е появил.

Протоколът от Общото събрание на ФФ би трябвало да се появи още преди два месеца тук:
http://phls.uni-sofia.bg/display.php?page=of_d


 ***

Междувременно, от любопитна публикация в "Капитал" научих, че съдията г-н Петко Петков, който на първа инстанция ме осъди да платя 1000 лева глоба за обида на проф. Каприев, съвсем не е просто един от многото страшно претоварени от работа съдии на Софийския районен съд, а е един от четиримата съдии в СРС, които са много ангажирани и с МВР
като оторизирани за издаване на разрешения за контролиране на трафични данни. Ето вижте тук:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/10/26/1933732_ne_e_podslushvane_ne_e_v_internet_i_ne_e_bezkontrolno/

***

Това е.

Дори и в Университета, който според идеята си е институция на разума, знанието и свободата, няма правила и върховенство на закона.
Има силни на деня, които имат предимства, привилегии и права, и те могат да правят каквото си искат, с когото поискат и както поискат.

А после се чудим на безобразията, беззаконието и произвола в страната. 


На непокорните и питащите ще им бъдат устройвани фарсови съдебни дела.

***

Тогава? Какво остава като възможност за една жена, която от вече 30 години се интересува и занимава с история на философията?

Философите по различен начин са обяснявали света, някои са се опитвали и да го променят.
На хора като мен им остава поне да опишат онова, което се е случвало в техния малък свят.
И от това може да се научи нещо за духа на времето.

Да е честита Новата 2013 година и на всички, които посещават и четат този невесел блог!
Дано през следващата година изпитанията да понамалеят и да имам по-малко лични съдебни неволи за описване и повече време за осмисляне на вечните проблеми на философията.

Силните на деня, които се преструват на философи във Философския факултет през последните десетилетия, получиха достатъчно внимание тук и през всички тези десетилетия убиха много от личното ми време, от човешката ми енергия и от желанието ми да се занимавам със смислени неща.
Те навредиха много и на семейството ми. Много.

На тях им пожелавам най-после през 2013 година да осмислят следните три думи:  
  Господ вижда всичко.

Бъдещето е неясно, но дано с Божията помощ всички станем по-добри!

след Общото събрание на факултета

За Общото събрание на Философския факултет, проведено на 19 октомври, миналия петък, ще напиша подробен авторизиран репортаж - от моя гледна точка какво и как се случи.
Но за това ще намеря време най-рано следващата седмица.
Сега съвсем накратко ще напиша отговор на някои съветници:
 Няма да давам никого под съд.
Първо, защото това противоречи на разбиранията ми за разрешаване на противоречията в човешките взаимоотношения.
Второ, защото това противоречи на разбиранията ми за разрешаване на противоречията в една университетска общност.
Трето, защо това противоречи на основния патос на изказването ми в петък: обсъждане на вътрешната интранет страница на факултета на отчетния доклад на деканското ръководство не се състоя, защото във факултета цари страх. А във факултета цари страх, защото едни преподаватели съдят други преподаватели, като даже бившият декан, който, според мен, беше най-добрият ръководител на факултета за последните 30 години, също се оказа потърпевш от такава съдебна разпра по нищожен повод.
Как при това положение да има свобода на изследването и преподаването, на дискусиите и обсъжданията на проблемите?
Няма да има.
При тези продължаващи процеси за щяло и нещяло, и с изчезващите протоколи по пътя от Ректората до съдилищата, или с изчезващите важни страници от тях, или с притичващите услужливи свидетели, глаголещи в съда противното на истината, свобода, откритост и откровеност не може да има.
Всички проблеми би трябвало да се обсъждат вътре в Университета, но как да си въобразяваме, че ще се случи това, когато в самодоволния отчет на деканското ръководство няма капка самокритичност, а прикриване на грозното зад паравана на безспорно постигнатото?

Един от професорите от катедрата по история на философията в петък след моето изказване взе думата и за пореден път ме засипа с обиди и злословия.
И друг път се е случвало - и на факултетни съвети, и на катедрени съвети, и в СНС, и във ВАК.
И други са ме клеветили и обиждали, даже още по-колоритно и напоително.

Този път това стана пред търпеливите, които бяха останали към края на Общото събрание на ФФ.

Е, както се казва, всичко тайно става явно.

Многократно упражняваните клевети по мой адрес, репетирани преди това и от други професори пред по-малки  слушателски аудитории - пред членовете на катедрения съвет на катедрата по история на философията, или на СНС, или на ВАК, този път бяха изпълнени даже в по-деликатна аранжировка, в сравнение с изпълнението им на два факултетни съвета, на единия от които присъствах и лично, през 2001 г., или на катедрени съвети, на някои от които също съм присъствала, а в други случаи - зад гърба ми.
По повод на случилото се в петък, разбира се, че няма да търся възмездие в съда, освен заради посоченото по-горе, също и най-вече поради това:  

Има Един, Който ще ни съди с Неговата божествена справедливост, 
когато му дойде времето.
 

фарс, фарс, ама наказателен

За тази моя публикация в "Култура" също стана дума в залите на Софийския районен съд.
Според свидетелските показания на проф. Цочо Бояджиев, дадени на 17 февруари тази година, докато съм хвалила редакционната политика на списанието за антична философия и наука Rhizai, съм обидила и наклеветила индиректно няколко души, макар и без да споменавам имената им, за пресичането на академичните пътища у нас на Боряна Кацарска, Елена Георгиева и Любомира Радоилска. Това е старателно протоколирано.

Разбира се, в една свободна и демократична страна, където има свобода на словото, на академичните дискусии и полемики, и където наистина се цени изследването и преподаването, обективната истина се търси не в съда, при това по наказателни дела, а в аудиториите на университетите, в книгите на мислителите от миналото и техните интерпретатори от следващите епохи и съвременността, във вестниците, списанията със специализирано съдържание, дискусионните формати на електронните медии и т.н.

Д-р Боряна Кацарска, д-р Елена Георгиева и д-р Любомира Радоилска - слава Богу! - са живи и здрави. Първите две живеят и работят в центъра на София, а д-р Радоилска се занимава с постдокторантски изследвания в Кеймбридж, но чрез произволна търсачка адресът на нейната електронна поща може да бъде намерен за секунди.

Който желае да чуе и разбере субективното им мнение за обективната истина по отношение на техните академични биографии, много лесно може да се допита до тях.

За този брой на вестник "Култура" също стана дума в съда. И той беше и сканиран, и фотокопиран, и представен като "веществено доказателство" в наказателното производство. На първата му страница пише, че проф. Каприев отказва да приеме първия български превод на "Метафизика" на Аристотел, но това не е направило никакво впечатление на съдията.

И за да бъдат абсурдите в това фарсово дело наистина пределни, в него на първа инстанция бях обвинена не само за това, което вече съм публикувала в "Култура", но и за това, което не съм публикувала в "Култура"! 

Асистентката Гергана Динева в свидетелските си показания, дадени на 27 февруари и старателно протоколирани от секретар-протоколиста, е свидетелствала, че съм наклеветила и обидила двамата изтъкнати професори, като съм писала за сагата около "Метафизиката" в социалната мрежа Фейсбук, а не съм публикувала текст по този повод в "Култура".

Обективната истина е, че десет години двамата преводачи на "Метафизика" търпеливо чакаха да им бъде посочена поне една грешчица в поне едно изреченийце на превода, но не дочакаха...

А по повод на 50-годишнината на доц. д-р Иван Христов, написах текст, в който го поздравих и за юбилея, и за огромната преводаческа и интерпретативна работа, извършена от него. Разбира се, стана дума и за стратегиите на превеждането на Аристотел не само на български, но и на други модерни езици, като по този начин, след десет години търпеливо изчакване, най-после отговорих на подигравките. При това без да влизам в полемика, и без да споменавам изрично имена.

Този текст не беше публикуван в продължение на няколко месеца в "Култура", юбилеят на колегата Иван Христов през октомври 2010 г. мина и замина незабелязано от никого, както незабелязано, без рецензии и отзиви, незабелязани от никого, останаха и почти всички негови образцови академични издания на преводи на старогръцката и светоотеческата философия, а през март 2011 г. текстът в негова чест все пак беше публикуван в брой 10 на "Литературен вестник". Ето тук, на втора страница: 

http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1195.pdf

А през януари и февруари 2012 г. бях изправена пред съда по дело за клевета и обида!

Мислете му, ако решите да превеждате Аристотел!
Че и да се защитавате на всичко отгоре в двата единствени наши литературно-културни седмичници!
Правосъдието у нас не спи.

за обжалването на присъдата

Уважаеми градски съдии,

След като се запознах най-после с присъдата и мотивите на съдия Петков по
нчхд 15017/11 на 112 състав, НК, СРС добавям към първоначално подадената
жалба следното:

1. Присъдата бе произнесена на заседанието на 27.02.2012 г., но като писан текст
тя ми бе предоставена едва на 12 септември 2012 г.
През месеците март, април, май, юни, юли, август и септември многократно проверявах
в деловодството на 112 състав на СРС, при което не само не получих диспозитива и мотивите,
но и многократно ми бе отказвано да получа протоколите от заседанията по делото, проведени на
17 и 27 февруари.
С всички тези документи се запознах едва на 12 септември.

2. Както на първата страница на ПРИСЪДАТА, така и на втора страница на МОТИВИТЕ
е допусната груба фактическа грешка, като е посочено, че живея на ул.
"Цар Симеон"79, а вярното е, че през последните 14 години 
единствената адресна регистрация, която имам
е София 1111, ул. "Христо Максимов" Nо 6, ап. 14.

3. В протоколите от заседанията, проведени на 17 и 27 февруари, са отразени съвсем
приблизително и много общо моите изказвания, които бяха три пъти по-дълги.
Като подсъдима, произнесла последната дума,
 прочетох предварително написан текст, който би трябвало да е
включен към материалите по делото, тъй като бе депозиран като молба до г-н Петков на
24 февруари.

4. В мотивите на г-н Петков е отбелязана непротиворечивостта или по-точно казано
безпротиворечивостта между тезата на тъжителя
и устните свидетелски показания на поканените от него свидетели, но изобщо не 
става дума за това, че между тезата на тъжителя и тази, която аз обосновавах като подсъдима,
подкрепена от свидетелските показания на проф. дфн Искра Христова-Шомова,
има не просто противоречие, а противоположност.
Правната логика е формалната логика. Във формалната логика противоположността е 
на много по-висока степен от противоречието.

Показанията на свидетелите са не просто противоречиви. Те са противоположни.
Смисълът на казаното от свидетелите на тъжителя е един, а смисълът на казаното
от свидетелката проф. Шомова - противоположен на устно заявеното от тях.

5. В мотивите на г-н Петков не е посочен нито един от документите и публикациите, които
приложих към своето възражение срещу тъжбата, както и в молбите във връзка със заседанията, които 
също свидетелстват в моя полза.

6.В мотивите на г-н Петков напълно е игнорирана нормативната база, която регулира отношенията
между университетските преподаватели - Законът за висшето образование и Правилникът за 
устройството и дейността на СУ, които са основен критерий за законосъобразността на действията
на всеки един от нас. Оттам те са основен критерий и за преценяването на нашите думи и дела
като истинни или неистинни, като справедливи и обосновани, или като несправедливи и
клеветнически. Както съгласно ЗВО, така и според Правилника на университета не съм извършила
нищо нередно. По отношение на основния предмет на нашия спор -
процедурата по атестацията на преподавателите от 2007 г. - това получи подкрепата на 25-те члена
на Факултетния съвет на 3 юли 2007 г., като единствено проф. Каприев се противопостави на тяхната оценка. 

7. Продължавам да настоявам за моето пълно оправдаване и за това на мен да ми бъдат възстановени
направените разноски, тъй като в своите служебни действия в качеството си на ръководител на катедрата
не само по отношение на атестацията през 2007 г., но и в други случаи проф.
Каприев е подавал информация с невярно съдържание за мен и работата ми.
Стигна се даже дотам, че в единствената официална информация, която катедрата по История на философията
представя на английски език на сървъра на Томас Институт към Кьолнския Университет,
аз изобщо не фигурирам като член на тази катедра:
http://www.egsamp.uni-koeln.de/wp/?page_id=28

Продължавам да поддържам твърдението си, че във всичко казано и написано от мен до този момент -
и устно, на катедрени съвети, и писмено, в писма, и във виртуалното пространство 
никога, никъде и по никакъв начин не съм обиждала и клеветила професора.
Напротив. Всеки хабилитиран университетски преподавател, който заема изборна и мандатна
длъжност, и ръководи колективен орган, каквато е длъжността ръководител на катедра в
Софийския университет, има задължения, които строго регламентират дейността му.
Пострадалите от тенденциозното, грубо и клеветническо отношение имат не само правото,
но и задължението да информират за това и преподавателската колегия, и обществото
като цяло, тъй като университетът е публична институция, той е държавен и всичко
ставащо в него е общественозначимо.  

С уважение: Димка Гочева

наистина е така

Понеже десет години питах как така се обявява за несъществуващ един превод, без в него да бъде посочена нито една грешка, накрая започнах да получавам не отговори и примери за грешки, а призовки за наказателно дело, а една призовка изглежда така: