За Общото събрание на Философския факултет, проведено на 19 октомври, миналия петък, ще напиша подробен авторизиран репортаж - от моя гледна точка какво и как се случи.
Но за това ще намеря време най-рано следващата седмица.
Сега съвсем накратко ще напиша отговор на някои съветници:
Няма да давам никого под съд.
Първо, защото това противоречи на разбиранията ми за разрешаване на противоречията в човешките взаимоотношения.
Второ, защото това противоречи на разбиранията ми за разрешаване на противоречията в една университетска общност.
Трето, защо това противоречи на основния патос на изказването ми в петък: обсъждане на вътрешната интранет страница на факултета на отчетния доклад на деканското ръководство не се състоя, защото във факултета цари страх. А във факултета цари страх, защото едни преподаватели съдят други преподаватели, като даже бившият декан, който, според мен, беше най-добрият ръководител на факултета за последните 30 години, също се оказа потърпевш от такава съдебна разпра по нищожен повод.
Как при това положение да има свобода на изследването и преподаването, на дискусиите и обсъжданията на проблемите?
Няма да има.
При тези продължаващи процеси за щяло и нещяло, и с изчезващите протоколи по пътя от Ректората до съдилищата, или с изчезващите важни страници от тях, или с притичващите услужливи свидетели, глаголещи в съда противното на истината, свобода, откритост и откровеност не може да има.
Всички проблеми би трябвало да се обсъждат вътре в Университета, но как да си въобразяваме, че ще се случи това, когато в самодоволния отчет на деканското ръководство няма капка самокритичност, а прикриване на грозното зад паравана на безспорно постигнатото?
Един от професорите от катедрата по история на философията в петък след моето изказване взе думата и за пореден път ме засипа с обиди и злословия.
И друг път се е случвало - и на факултетни съвети, и на катедрени съвети, и в СНС, и във ВАК.
И други са ме клеветили и обиждали, даже още по-колоритно и напоително.
Този път това стана пред търпеливите, които бяха останали към края на Общото събрание на ФФ.
Е, както се казва, всичко тайно става явно.
Многократно упражняваните клевети по мой адрес, репетирани преди това и от други професори пред по-малки слушателски аудитории - пред членовете на катедрения съвет на катедрата по история на философията, или на СНС, или на ВАК, този път бяха изпълнени даже в по-деликатна аранжировка, в сравнение с изпълнението им на два факултетни съвета, на единия от които присъствах и лично, през 2001 г., или на катедрени съвети, на някои от които също съм присъствала, а в други случаи - зад гърба ми.
По повод на случилото се в петък, разбира се, че няма да търся възмездие в съда, освен заради посоченото по-горе, също и най-вече поради това:
Има Един, Който ще ни съди с Неговата божествена справедливост,
когато му дойде времето.
Но за това ще намеря време най-рано следващата седмица.
Сега съвсем накратко ще напиша отговор на някои съветници:
Няма да давам никого под съд.
Първо, защото това противоречи на разбиранията ми за разрешаване на противоречията в човешките взаимоотношения.
Второ, защото това противоречи на разбиранията ми за разрешаване на противоречията в една университетска общност.
Трето, защо това противоречи на основния патос на изказването ми в петък: обсъждане на вътрешната интранет страница на факултета на отчетния доклад на деканското ръководство не се състоя, защото във факултета цари страх. А във факултета цари страх, защото едни преподаватели съдят други преподаватели, като даже бившият декан, който, според мен, беше най-добрият ръководител на факултета за последните 30 години, също се оказа потърпевш от такава съдебна разпра по нищожен повод.
Как при това положение да има свобода на изследването и преподаването, на дискусиите и обсъжданията на проблемите?
Няма да има.
При тези продължаващи процеси за щяло и нещяло, и с изчезващите протоколи по пътя от Ректората до съдилищата, или с изчезващите важни страници от тях, или с притичващите услужливи свидетели, глаголещи в съда противното на истината, свобода, откритост и откровеност не може да има.
Всички проблеми би трябвало да се обсъждат вътре в Университета, но как да си въобразяваме, че ще се случи това, когато в самодоволния отчет на деканското ръководство няма капка самокритичност, а прикриване на грозното зад паравана на безспорно постигнатото?
Един от професорите от катедрата по история на философията в петък след моето изказване взе думата и за пореден път ме засипа с обиди и злословия.
И друг път се е случвало - и на факултетни съвети, и на катедрени съвети, и в СНС, и във ВАК.
И други са ме клеветили и обиждали, даже още по-колоритно и напоително.
Този път това стана пред търпеливите, които бяха останали към края на Общото събрание на ФФ.
Е, както се казва, всичко тайно става явно.
Многократно упражняваните клевети по мой адрес, репетирани преди това и от други професори пред по-малки слушателски аудитории - пред членовете на катедрения съвет на катедрата по история на философията, или на СНС, или на ВАК, този път бяха изпълнени даже в по-деликатна аранжировка, в сравнение с изпълнението им на два факултетни съвета, на единия от които присъствах и лично, през 2001 г., или на катедрени съвети, на някои от които също съм присъствала, а в други случаи - зад гърба ми.
По повод на случилото се в петък, разбира се, че няма да търся възмездие в съда, освен заради посоченото по-горе, също и най-вече поради това:
Има Един, Който ще ни съди с Неговата божествена справедливост,
когато му дойде времето.
No comments:
Post a Comment