второто писмо за "съкратения" протокол от заседание на ФС

Това писмо е изпратено на своите получатели от мен по електронна поща на 1 декември 2011 г. в 9 часа и 14 минути:

До проф. дфн Александър Андонов,
до проф. д-р Александър Димчев,
до доц.д-р Димитър Денков,
до доц. д-р Милена Стефанова,
до г-жа Алена Друмева -
секретар-протоколист на заседание
на КС на катедра по ИФ на 20 март 2007 г.,
до г-жа Росинка Тодорова -
секретар-протоколист на заседание
на КС на катедра по ИФ на 30 март 2011 г.

Философски факултет,
Софийски Университет
"Свети Климент Охридски"


Уважаеми колеги,


Отново ви безпокоя във връзка с делото, започнато от проф. Каприев срещу мен по
член 147 и 148 от Наказателния кодекс.

Надявам се, че ще разберете горчивината на сарказма,
с която написах снощното си писмо до някои от вас.

Има няколко пункта, към които сега привличам вниманието ви.

Първо, по отношение на протокола от 3 юли 2007 г. от заседание на ФС:
 при второ разглеждане на препис-извлечението,
което получих вчера, се вижда, че в него липсва не само моето изказване,
не само не е отбелязано присъствието ми,

но също така не е отбелязано, или е било отбелязано, а впоследствие
заличено от протокола, че проф. Андонов е направил кратък,
но информативен доклад по точки:
- каква е оценката от катедрата;
- каква е оценката от проучването на студентското мнение;
- каква е оценката за изследователската ми работа;
- какъв ми е хорариумът през последните години и как тази натовареност
се съотнася с изисквания брой часове;
- каква е оценката, която ми дава Атестационната комисия;

С една дума, в протокола има едно безглаголно изречение, което е произнесъл проф. Андонов.
Това безглаголно изречение изглежда така:
Името ми, после тире, после - "положителна оценка".

Така както е обработен протоколът, от него се вижда, че не е имало никакъв
доклад на проф. Андонов, както е било предвидено според дневния ред,
а ни в клин, ни в ръкав той е произнесъл едно безглаголно изречение.

Според мен цялата тази история вече трябва да се докладва и обсъди на Факултетен съвет
 още на следващото заседание..

*
По всички такива дела за обида и клевета, когато засегнатото лице търси възмездие за накърнена
чест и достойнство, исковете обикновено са за малка сума.

Но иск, заведен по Наказателния кодекс, при това за максималната сума, при това
от лице, заемало изборна и мандатна длъжност не къде да е, а в СУ, срещу друг
преподавател в тази държавна институция,
впоследствие
в придвижването на делото, бива наблюдаван не от един, а от няколко прокурора.

Второ, засега не съм получила препис-извлечение от протокола от катедрения съвет на 20 март 2007 г.

И трето, още повече ми е необходим препис-извлечение от протокол №3
от заседанието на катедрата по История на философията от 30 март тази година.

Както вече ви писах и както сами можете да се убедите от тъжбата и приложенията към нея,
оставени в Деканата вчера следобед на разположение на всички:

проф. Каприев е дал в съда целия протокол № 4 от 3 май 2011 г., както
и моето писмо по електронната поща, с което отказвам да се извиня писмено,
както той е поискал пред всички преподаватели и докторанти, присъствали на заседанието
на 30 март, в мое отсъствие.

С оглед на възникналата съдебна процедура, на мен трябва да ми бъдат предоставени
или тези два протокола от заседания на катедрата по История на философията:
 от 20 март 2007  и от 30 март 2011 г
или писмени откази за предоставяне на протоколите, на които да бъде изрично
посочено на какво законово основание ми се отказва препис-извлечение от тях.

Писмените откази трябва да бъдат подписани от секретар-протоколиста,
да са подпечатани и подписани от ръководителя на катедрата.

След предоставяне на писмените откази в съда, съдът ще поиска тези документи
по съдебен ред.

В едно тежко съдебно преследване, заведено по Наказателния кодекс
от професор и бивш ръководител на катедра срещу редовен хабилитиран преподавател,
който е спечелил конкурс в състезание с него преди години,
понякога
липсата на документация в институция като Софийския университет, е по-красноречива 
и информативна за съдията от самата документация.

Надявам се в най-скоро време да получа препис-извлечения от катедрените съвети,
проведени 
на 20 март 2007 г. и на 30 март 2011 г.
или мотивирани писмени откази с подпис на ръководителя на катедрата и печат.

Много са неприятностите наистина, но винаги по-виновен  е този, който е започнал пръв
едно съдебно преследване, при това по Наказателния кодекс.

Надявам се, че в живота ви има и много други, далеч по-смислени занимания и събития!

с уважение: димка гочева 

първото писмо за "съкратения" протокол от заседание на ФС

Това писмо е изпратено по електронна поща на своите получатели от мен на 30 ноември 2011 г. в 18 часа и 57 минути:

До проф. дфн Александър Андонов,
проф. д-р Александър Димчев,
доц. д-р Димитър Денков,
и доц. д-р Милена Стефанова
Философски факултет,
СУ "Св. Климент Охридски"

Уважаеми колеги,

Днес следобед оставих в Деканата разпечатка от тъжбата на проф.Каприев
по неговия граждански иск срещу мен
 и приложенията към нея, а вчера видях доц. Денков на улицата
и на него също връчих едно копие от тях.

Утре ще предам едно копие и за доц. Стефанова в ІV блок.

Също така днес следобед получих от г-жа Нина Иванова
и препис-извлечение от протокола от заседанието
 на Факултетния съвет
от 3 юли 2007 г.

Там няма никакви изненади.

Изобщо няма нито една дума от моето изказване.

Изобщо от препис-извлечението не става ясно, че аз съм присъствала там,
че съм се изказала и по оценката на ръководителя на катедрата
и по доклада на комисията,
че съм благодарила на няколко души, но и че съм се възмутила от
лъжите и подигравките в един от документите,
че е имало гласуване на възражението ми.

Нито дума.
Препис извлечението от протокола е такъв, че на всеки,
който го прочете, става ясно:
Изобщо такова лице, именуемо Димка Гочева, не е имало там,
а в отсъствие на лицето е била гласувана оценката.

...

с уважение:
димка гочева

молба с искане на протоколи от ноември 2011

Това писмо е изпратено по електронна поща на своите получатели на 29 ноември 2011 г. в 9 часа и 26 минути: 

До проф. дфн Александър Андонов,
проф. д-р Александър Димчев,
доц. д-р Димитър Денков,
и доц. д-р Милена Стeфанова
Философски факултет,
СУ "Св. Климент Охридски"

                              

                     МОЛБА
                         от доц.д-р Димка Иванова Гичева-Гочева

Уважаеми колеги,

Обръщам се към всички вас в качествата ви на настоящ и предишен декан на Философски
факултет, на предишен председател на Атестационната комисия на ФФ и на настоящ член на Академичния съвет
на СУ "Св. Климент Охридски".

В петък, 25 ноември, в сградата на Софийския районен съд лично
взех призовката си за заседанието, насрочено за 27 януари 2012 г. и
получих препис от тъжбата на проф. Каприев
по заведеното заради нея дело срещу мен в 112 наказателна колегия на СРС.
Делото е номер 15017, а проф. Каприев е частен тъжител. Обвинението е по чл.148, ал. 2 и
чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс.


За съжаление, започналият съдебен спор между нас не е нито спор между съседи за дяловете
на стълбищното отопление, нито е спор между роднини за наследство, нито е спор между
бивши съпрузи.

Това е спор, възникнал поради дългогодишни изключително влошени и неколегиални отношения.
Тъжбата е заведена на 12 август в СРС, а на 2 септември съдията-докладчик Петко Петков е разпоредил
да се даде ход на делото.
За това дело със сигурност и несъмнено научих на 8 ноември сутринта - един ден след първото заседание, което пропуснах,
тъй като съпругът ми Николай Гочев не беше ме уведомил за получаването на призовка.
 Надявал се е на вразумлението на тъжителя.

Ангажирам се да донеса днес или утре копие от преписа от тъжбата на проф. Каприев
в Деканата и всички приложения към нея,
за да бъде на разположение на всички, които се интересуват от този неприятен съдебен спор,
засягащ мнозина от колегията не само в катедрата и специалността, но и във факултета.

В гражданския иск и тъжбата си проф. Каприев иска да бъда осъдена за
сумата от 10 000 лева - словом:
десет хиляди лева.

Никога не съм имала и никога няма да имам толкова пари. Както казва Сократ в "Апология на Сократ"
и на Платон, и на Ксенофонт: бедността ми ми е свидетел за честността ми и за това, че посветих живота си
само на изследването.

По-важно обаче е друго: в тъжбата си проф. Каприев твърди, че аз лъжа в написаното от мен във Фейсбук
по отношение на Атестационната процедура от пролетта на 2007 г.
Става дума за дълга двудневна дискусия, която се проведе на 24 и 25 февруари между мен
и бивши, и настоящи колеги по повод на негова публикация в "Култура".
Мястото е тук:
http://www.facebook.com/#!/
permalink.php?story_fbid=193352157353933&id=1476266691

Както сами ще се уверите, към неговата тъжба са прикрепени 2 страници избрани извадки
от цялата дискусия там, а тя е над 20 стандартни страници като разпечатка.

Също така като приложения към тъжбата са представени:
 разпечатки от мои писма до членовете на катедрата по История на философията
 след драматичното заседание, проведено
на 30 март тази година, на което не можах да присъствам, тъй като по същото време
преподавах в съседна аудитория.

Също така там е приложено копие от целия протокол № 4 от заседание на катедрата по
История на философията от 3 май тази година, проведено от 16 часа в кабинет 63, заверено от г-жа Р. Бостанджиева.

Според написаното от проф. Каприев, в това, което съм казала на това катедрено заседание,
също всичко е лъжа.

Той обаче пропуска да спомене в тъжбата си:
 1. Че цялата документация по атестационната процедура
от 2007 г. е налице и че моята атестация тогава завърши с приемане на възражението ми
срещу неговата оценка на
Факултетен съвет през юли 2007 г.
2. Също така в тъжбата никъде не е отбелязано, че на мен ми е била дадена думата на катедрения съвет
на 3 май тази година, точно защото на предишния катедрен съвет съм била обиждана и злепоставяна
не само пред колегите, които са редовни преподаватели в катедрата, но и пред всички докторанти,
 някои от които са новоприети, присъствали са за първи път на катедрен съвет и изобщо
не ме познават.

Уважаеми колеги,
Аз съм длъжна да се защитя от това поредно обвинение срещу мен.

Почитаемият български съд ще търси обективната истина.

По закон имам право да направя възражение срещу тъжбата в 7-дневен срок от получаването
на преписа от нея и приложенията към нея.

В тази връзка моля да ми съдействате във възможно най-кратък срок да получа:
1. Препис-извлечение от протокола на заседание на Катедрата по история на философията,
проведено на 19 или 20 март 2007 г., когато проф. Каприев представи своята оценка за моята
работа за периода от 2001 до 2006 г.
2. Препис-извлечение от протокола
от заседанието на Факултетния съвет от юли 2007 г., когато в мое присъствие приключи
атестационната ми процедура с приемане на възражението ми срещу оценката на тогавашния ръководител
на катедрата проф. Каприев.

Надявам се, че представянето на тези документи към възражението, което имам право да направя по закон
в 7-дневен  срок, ще внесе поне малко яснота в предварителната работа на съда и ще предотврати необходимостта
от призоваването на прекалено много свидетели за установяване на обективната истина
 в хода на съдебните заседания.

С уважение:
доц.д-р Димка Гочева

доклад до Господин Ректора на Софийския Университет

До Господин Ректора на

Софийския Университет

“Свети Климент Охридски”

проф. дин Иван Илчев

Д О К Л А Д

От доц.д-р Димка Иванова Гичева-Гочева,

Редовен преподавател в катедрата по История на философията,

Философски факултет

Уважаеми Господин Ректор,

    Моля да бъдя преместена от катедрата по История на философията във Философски факултет в катедрата по Реторика пак във Философски факултет.

    Поводът за молбата ми е неочакваната смърт на доц. д-р Лилия Методиева, след която броят на щатните преподаватели в катедрата по Реторика няма да позволи самостоятелното съществуване на катедрата, ако спешно към тях не се присъединят нови членове.

    Причините за моята молба са различни от повода. Многогодишните тежки конфликти между мен и няколко преподаватели-професори от катедрата по История на философията не само не намериха разрешение, но и ескалираха в съдебен процес срещу мен:  миналата година проф.дфн Георги Каприев е завел дело № 15017 в 112 наказателна колегия на Софийския районен съд. Обвинението е по член 148, ал.2 и чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс.

    Делото е изцяло с административен характер, като поводите за него са:

Първо, моите коментари във Фейсбук, и по-точно написаното за процедурата по атестацията на моята работа през 2007 г. Преди една година споделих на стената ми във Фейсбук за обидната оценка, която получих от проф. Каприев за атестацията през март 2007 г., като това бе част от коментара ми на публикация във вестник “Култура”  - досието на професора, части от което той сам публикува в няколко наши издания. 

    Дискусията между мен и мои сегашни и някогашни приятели и колеги е на адрес: http://www.facebook.com/#!/permalink.php?story_fbid=193352157353933&id=1476266691

     Също така, втори повод за тъжбата на проф. Каприев е моето писмо до членовете на катедрата по История на философията, изпратено до тях от мен на 15 април миналата година, след запознаването ми с протокола от драматично заседание, проведено на 30 март, на което не можах да присъствам, тъй като по същото време преподавах в съседна аудитория.

    Трети повод е изказването ми на заседание на катедрата по История на философията от 3 май миналата година, проведено от 16 часа в кабинет 63, на което, реципрочно, ми беше дадена думата, за да отговоря на казаното в мое отсъствие за мен на предишното заседание от 30 март 2011 г.

    Съдебният спор между нас приключи на първа инстанция на 27 февруари в Софийския районен съд, но предполагам, че ще продължи още дълго в Софийския градски съд, а може би и на трета инстанция. Мотивите на съдията към днешна дата все още не са написани. Искът на тъжителя на стойност 10 000 лева е отхвърлен, но на мен ми е наложена административна глоба от 1 000 лева и на първа инстанция бе постановено, доколкото чух преди седмица, да възстановя на тъжителя разноските по делото, тъй като съдът ме намери за виновна за написаното от мен в писмо до членовете на катедрата от 15 април миналата година.

     Разбира се, ще обжалвам това на следващата инстанция в Софийския градски съд до края на тази седмица.

     Уважаеми Господин Ректор,

     За съжаление, делото, заведено от проф. Каприев срещу мен е дело с административен характер и за него трябва да бъдат уведомени и членовете на ФС, а може би – и на Академичния съвет.

     За по-подробното Ви запознаване с обстоятелствата около съдебния спор прилагам към тази молба:

1. Разпечатка от дискусията на стената ми във Фейсбук по повод на досието на проф. Каприев и статията към него, публикувани във вестник “Култура” на 25 февруари 2011 г., бр. 7 (2625).
2. Възражението ми към неговата тъжба от 30 ноември 2011 г.
3. Молбата към съдията г-н Петков във връзка със заседанието по делото, което се проведе на 17 февруари 2012 г.
4. Молбата към съдията г-н Петков във връзка с последното заседание по делото, което се проведе на 27 февруари 2012 г.

      Цялата останала документация, засягаща хода на делото, би трябвало да е на разположение на всеки член на академичната колегия, тъй като става дума за процедурата по атестацията на преподавателите, проведена във ФФ през 2007 г. на три нива: оценка на  ръководителя на катедрата; оценка на факултетната Атестационна комисия; решение на Факултетния съвет.

      Протоколите от заседанията на катедрата по История на философията от миналата учебна година също би трябвало да са на разположение на всички.

      Надявам се, че междувременно преместването ми в катедрата по Реторика ще я стабилизира като допълване на нейния постоянен преподавателски състав, а също така и ще доведе до успокояване на обстановката в катедрата по История на философията, на която през декември месец миналата година проф. дфн Каприев беше избран за ръководител за трети мандат.

 

      С уважение:

      Доц.д-р Димка Гочева      

      София, 5 март 2012 г.

    

молба за заседанието по делото на 27 февруари

До Софийски районен съд

Наказателна колегия

М О Л Б А

От Димка Иванова Гичева-Гочева,

Работеща в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски факултет,

Катедра “История на философията”,

(Научно звание: доцент, научна степен: доктор)

Уважаеми Господин Съдия,

     Пиша Ви във връзка с предстоящото заседание по дело № 15017 в 112 наказателна колегия на СРС, насрочено от Вас за 27 февруари 2012 г.

      Моля Ви да обърнете внимание на документите и публикациите, които днес добавям към материалите по делото:

1.      Копие от корицата и първите няколко страници на книгата ми “Университетът: накъде?”, С., 2002, изд. СОНМ.

2.      Копие от корицата и първите няколко страници на книгата ми “За Европа и Университета”, С., 2005, изд. СОНМ.

3.      Разпечатка от най-видимата част от уеб-страницата по проекта “Ролята на университетите за трансформирането на обществото”, в който участвах с тема за образователното законодателство в Балканските страни и разработих проблема “За необходимостта от нов закон за академичното развитие у нас”.  

      На адрес: http://www.policy.hu/gocheva.

Както двете книги на български език, така и текстовете, написани на английски език и публикувани на тази уеб-страница, представят работата ми по този проект финансиран от Институт “Отворено общество” и ЦЕУ Будапеща през учебната 2002/2003 г.

4.      Ксерокопие от дипломата, която получих за работата си по този проект чак през 2007 г.!

Както стана дума и на миналото заседание, на 17 февруари, тази диплома беше издадена няколко години по-късно по искане на Атестационната комисия на ФФ след скандала около моята атестационна оценка.

Когато получих тази диплома в средата на юли 2007 г., много се изненадах. Бяха минали години от приключването на проекта. По-късно, през есента колеги от факултетната атестационна комисия ми обясниха, че те са изискали от ЦЕУ Будапеща потвърждение за работата ми по този проект още през май поради скандално обидната оценка, дадена на работата ми от ръководителя на катедрата.

Пак те са настоявали и за това да ми бъде изпратена истинска диплома на хартия, удостоверяваща темата и периода на работа.

....................................................................................................................................................................

Същите колеги от Атестационната комисия ме посъветваха да не се успокоявам с това, че мачът между мен и него завърши с 25 на 1 в моя полза на Факултетния съвет, а да сезирам както Университетския омбудсман, така и факултетната и университетската контролна комисия за брутално обидната и несъобразена със Закона (чл. 57 от ЗВО) оценка за моята работа. Многократно цитираната оценка беше направена единствено, “съобразявайки се”, както пише авторът й в деепричастна форма, с количеството на моята преподавателска работа и в пълно пренебрегване на останалите четири показателя, които Законът задължително изисква. Поради това колегите настояваха: “Сезирай омбудсмана и двете контролни комисии за това безобразие!”

Според мен това беше напълно излишно.

Оказа се, че не е така и четири години по-късно, сякаш напълно забравил какво и как се е случило на трите инстанции на атестационната процедура, колегата Каприев реши да заведе наказателно дело срещу мен!

  Като заключение мога да Ви уверя, господин Съдия, че през всички тези години, аз съм била многократно обиждана и клеветена от онези, които сега ме обвиняват в обида и клевета – тъжителят и неговите трима свидетели.

Примерите за тяхното грубо административно отношение са много. Да посоча само един красноречив факт: въпреки, че работя в СУ като хоноруван преподавател от 1988, а като редовен – от 1990 г., и макар че повечето ми часове се провеждат в сградата на Ректората, до този момент, вече почти 24 години от началото на трудовия ми стаж аз нямам административно разрешение да ползвам нито един кабинет в тази сграда!

През този период тъжителят проф. Каприев и неговият свидетел проф. Бояджиев бяха ръководители на катедрата и двамата за по два мандата!

Също така получих служебен компютър чак на 21-вата година от началото на работата ми за Университета, а принтер - на 22-та година.

Въпреки всичко това, доколкото беше възможно, в своите публикации и на български, и на английски език, винаги съм цитирала и реферирала коректно библиографски техните изследвания по един или друг проблем. За една малка, бедна и изостанала страна като нашата, по-добре е да се проявява такава колегиалност.

А с какви обиди съм била засипвана в отговор, може да се види и от протоколите, които представихме като документи по делото. Така например, в Потокол №3  от заседанието на катедрата по История на философията, от 30 март м. г., може да се прочете клеветническото твърдение на проф. Цочо Бояджиев, че когато съм се хабилитирала през 2004 г., съм била автор само на една публикация, при това некролог за Илия Панчовски! Като това е било казано пред десетина новопостъпили докторанти в мое отсъствие!

Друго клеветническо твърдение, което не отговаря на истината, а е развито и от тримата свидетели на това дело срещу мен, е твърдението, че писмото, което съм изпратила на 15 април м.г. само на някои колеги от катедрата, умишлено не е било адресирано до професорите Бояджиев и Каприев.

      Уважаеми Господин Съдия,

Всеки, който има елементарни познания за електронна поща, може да се увери дори и от разпечатката, представена от тъжителя, че това е писмо-отговор на писмото, изпратено от секретарката г-жа Росинка Тодорова с тема “Съкращаване на Великденската ваканция”. Натиснала съм опцията Reply all, сиреч Отговори на всички (получатели на предишното писмо). Чак когато започна това дело, направих справка в архива на електронната поща и видях, че сред получателите на писмото на г-жа Тодорова не са и двамата професори. Явно тя ги е изключила от общия мейлинг-лист на членовете на катедрата, за да не бъдат безпокоени с нашите дела тук, докато са в Германия за три месеца. В моето писмо адресатите са тези, които г-жа Тодорова е включила като адресати на нейното писмо за съкращаването на Великденската ваканция. Тук няма умисъл.

И последно, но не и по значение. С много голямо огорчение виждам, че една млада колега е била принудена да свидетелства срещу мен. Колегата Гергана Динева стана редовен асистент в катедрата по История на философията през 2010 г. и освен това е зависима от проф. Каприев както за досегашното си, така и за бъдещото си кариерно развитие. Той беше неин научен ръководител на дипломната работа. Защитата на нейната дисертация тепърва предстои след няколко месеца.

Много са абсурдните неща в този грозен наказателен процес срещу мен като това призоваване като свидетел на една млада жена, която даже няма преки впечатления от нито едно от процедурните стъпала на атестацията на преподавателите от 2007 г.  и още не е защитила дисертацията си.

Надявам се, Господин Съдия, че заседанието по делото, насрочено за 27 февруари, понеделник, ще бъде последно, че ще бъда оправдана от Вас и че ще ми бъдат възстановени разноските по делото.

С уважение: Димка Гочева

София, 24 февруари 2012 г.

   

     

молба за заседанието по делото на 17 февруари

До Софийски районен съд

Наказателна колегия

М О Л Б А

От Димка Иванова Гичева-Гочева,

Живееща на адрес: София 1111, ул. “Христо Максимов” № 6, ап. 4,

Работеща в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски факултет,

Катедра “История на философията”,

(Научно звание: доцент, научна степен: доктор)

Уважаеми Господин Съдия,

     Пиша Ви във връзка с предстоящото заседание по дело № 15017 в 112 наказателна колегия на СРС, насрочено от Вас за 17 февруари 2012 г.

      Моля Ви да обърнете внимание на документите и публикациите, които днес добавям към материалите по делото:

1. Изданието “Аристотел. За небето. За възникването и загиването”, С., СОНМ, 2006 г., редактор Владимир Маринов, преводач на “За възникването и загиването” д-р Димитър Илиев. Автор на послеслова за Платоновите многостени Мария Николова.

    За превода на “За небето” и научния апарат, изготвен от мен към него, до този момент не съм получила нито една аргументирана критика и посочване на поне една грешка в превода, индекса на понятията, встъпителната студия или библиографията към този изключително труден космологичен текст, за който, според мен, заслужавах положителна оценка по критерия за научно-изследователска работа на атестацията през 2007 г.

2. Справка от Националния център за информация и документация, който поддържа регистъра на академичните длъжности и дисертации след влизането в сила на Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС) и закриването на ВАК.     На адрес: http://mail.nacid.bg/newdesign/bg/index.php?id=7&rid=2987

    От справката се вижда, че рецензенти на дисертацията на Андрей Захариев са били проф. Георги Каприев и аз, доц. Димка Гочева.

Също така от електронния регистър се вижда, че дипломата за докторска степен на колегата Захариев е издадена през 2008 г., но както е отбелязано и там, дисертацията е защитена през 2007 г. При сроковете на процедурите по стария и вече отменен Закон за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) от апробирането на дисертациите в първичните научни структури до публичната им защита в СНС, а после обсъждането и повторното им гласуване в научните комисии към ВАК (в спорни случаи - разглеждане и на трета инстанция в Президиума на ВАК)  до получаването на дипломата за докторска степен, понякога минаваха не 9 месеца, както предвиждаше ЗНСНЗ, а години.  

     Дисертацията на тема “Ейдос и усия между Платон и Аристотел” на колегата Захариев беше обсъдена в катедрата по История на философията на 11 януари 2007 г. и бях препоръчана за рецензент, но два месеца по-късно в оценката на ръководителя на катедрата това беше отречено с твърдението, че до този момент нито веднъж не съм била привличана за рецензент на докторски дисертации.

     Същото се отнася и за дисертацията на Моника Георгиева Портокалска, но във верността на това твърдение, предполагам, че сте се уверили на предишното заседание по делото, когато моят адвокат г-н Георги Минчев Ви е представил автореферата на дисертацията, на който ясно е отбелязано кога и къде е била апробирана тя. Пак в катедрата по История на философията и пак по време на втория мандат на проф. Каприев. На 15 юни 2006 г.

3. Ксерокопие от първа страница на вестник “Култура”, брой 19 от 18 май 2001 г., където издателите на вестника в рубриката “Изборът на “Култура”” в редакционна информация отбелязват, че като съставител на сп. “Критика и хуманизъм”, и по-специално на тематичния брой “Философските средновековия”, посветен на 50-годишнината на проф. Цочо Бояджиев, проф. Каприев отказва да приеме българския превод на “Метафизика” на Аристотел.

    Оттогава минаха вече 11 години, но проф. Каприев до този момент не е успял да намери поне една грешка в превода, или в индексите, встъпителните студии или библиографията към това образцово академично издание на най-трудния текст на най-трудния за превеждане и тълкуване гръцки философ.

     А финалният акорд на сп. “Критика и хуманизъм”, кн. 10, бр. 1/2001 г., на тема “Философските средновековия”, на с. 178 гласеше:

      “Концептуалните несъгласия на “екипа”, “превел” Метафизика, може би имат своята филологическа стойност. Читателят обаче никак не е длъжен да се интересува от тях. Това, което може да се заключи по този казус е, че ние продължаваме да не притежаваме превод на Аристотеловия текст, каквото и да мислят по този въпрос авторите на настоящия ескиз”.

4. Моята статия “За битието се говори в множество значения...”, или за 50-годишния юбилей на Иван Христов, публикувана в брой 10 на “Литературен вестник”, 23-29 март 2011 г., в която става дума за многобройните му преводачески подвизи – като преводач на български на най-важни съчинения на Аристотел и на Светите Отци на християнството.

5. Моят превод на Книга Епсилон на “Никомахова етика” на Аристотел и коментарът към него, публикувани в сп. “Философски алтернативи”, брой 6 от 2011 г., с. 5-30. Освен непосредствената връзка с делото срещу мен, се надявам, че този текст ще привлече Вашето любопитство и с разсъжденията, които Философът представя там за справедливостта, правораздаването и съдебното справедливо.

6. Научният отчет на проекта “Познавателни възможности на статистическите инструменти за управленски цели: вторичен анализ на данните на атестацията на преподавателите във Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, изготвен от гл.ас. д-р Калоян Харалампиев и д-р Теодора Ангелова и приет без никакви въпроси и възражения от Общото събрание на ФФ през 2009 г.

                Моля Ви, господин Съдия да обърнете внимание на 4 страница от този документ, където е посочено, че хабилитираните преподаватели от факултета, които са получили незадоволителна оценка при атестацията са 1,5 процента, задоволителна – 8,8%, а с положителна оценка са били оценени 89,7%.

7. Копие от страници 70-74 от Правилника за устройството и дейността на СУ “Св. Климент Охридски”, където на с. 72 може да се прочете какви са последиците от трите различни оценки на атестацията на преподавателите.

     За съжаление, въпреки положения от мен огромен труд за максимално прецизното превеждане и коментиране на толкова труден текст от космологията и философия на природата, какъвто е “За небето” на Аристотел, в оценката на тогавашния ръководител на катедрата се казваше:

“Признавам, че заявените от колежката данни за последните пет години няма как да бъдат задоволителни за мен като ръководител на катедра, заложила на сериозни амбиции, поставила си мощни академични цели и дала иначе високи научни резултати.”

             Надявам се, господин Съдия, че с тези документи и публикации, както и с още няколко, които ще представя на самото заседание по делото на 17 февруари, ще съдействам за установяването на обективната истина, а също така се надявам, че с решението си за изхода на делото Вие ще олицетворите онова, което казва Аристотел в книга Епсилон на “Никомахова етика”:

Съдията одушевява справедливостта.

Съдията е одушевеното справедливо.

С уважение:

Димка Гочева,

София, 9 февруари 2012 г.

Възражение по дело 15017 от 2011 г. в СРС

 До Софийски районен съд

Наказателна колегия

В Ъ З Р А Ж Е Н И Е

От Димка Иванова Гичева-Гочева,

Живееща на адрес: София, ...

Работеща в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски факултет,

Катедра “История на философията”,

(Научно звание: доцент, научна степен: доктор)

Срещу ТЪЖБА

От Георги Теологов Каприев,

Живеещ на адрес: София,...

Работеща в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски факултет,

Катедра “История на философията”

(научно звание: професор, научна степен: доктор на науките)

Уважаеми Господин Съдия,

        В петък, 25 ноември, денят на Свети Климент Охридски,

 в сградата на Софийския районен съд лично взех призовката си за заседанието, насрочено за 27 януари 2012 г. и получих препис от тъжбата на проф. Каприев
по заведеното заради нея дело срещу мен в 112 наказателна колегия на СРС.
Дело № 15017, в което проф. Каприев е частен тъжител.

 Обвинението е по чл.148, ал. 2 и чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс.

       За това дело, но с известна несигурност и със споменаване на Софийски градски съд, а не СРС, ми бе съобщено следобеда на 7 ноември след заседание на катедрата по История на философията, буквално минути преди първото заседание, определено от Вас. 

       Това ми бе съобщено на коридора на Ректората, след приключване на катедрения съвет от доц. д-р Димитър Денков, който в момента е както ръководител на катедрата, така и декан на ФФ. Със сигурност и несъмнено научих номера на делото и повече информация за характера му пак от доц. Денков на 8 ноември сутринта в писмо, изпратено от него.

       Пропуснах първото заседание, за което моля за извинение,
тъй като съпругът ми Николай Гочев не беше ме уведомил за получаването на призовката. Надявал се е, че отлагането на делото с едно заседание може да благоприятства за вразумлението на тъжителя.

       За съжаление, започналият съдебен спор между проф. Каприев и мен не е нито спор между съседи за дяловете на стълбищното отопление, нито е спор между роднини за наследство.

      Това е спор, възникнал в катедрата по История на философията с етика, която съществува от 1894 г. и е една от най-старите катедри на Софийския Университет. Този спор възникна поради дългогодишни изключително влошени и неколегиални отношения между нас.

 Ако позволите, Господин Съдия, малко хронология:

*От 1982 до 1987 г. с колегата Каприев бяхме състуденти в един и същи курс на специалност философия, но никога не сме били нито близки приятели, нито конкуренти. Бяхме в двете различни групи – както институционално, за воденето на семинарните занятия, така и неформално. Моят приятелски кръг беше друг; не сме имали никакви допирни точки и поради това, никакви конфликти.

*През 1987 година и двамата защитихме с пълно отличие дипломни работи в катедрата по научна дисциплина, която тогава беше единна и се изучаваше в първи курс – по антична и средновековна философия.

*През декември 1987 година и двамата се явихме на тежък и оспорван аспирантски конкурс, за две места, в конкуренция с още двама колеги. Колегата Каприев спечели мястото за редовната аспирантура, което по онова време означаваше и ангажимент за последстваща работа в институцията-възложител, а аз спечелих конкурса, обявен по постановление № 25 на МС в чест на 100-годишнината на СУ за допълнителни места за аспирантури по научни направления, по които не е имало конкурси много дълго време.

*През учебните 1988/89 и 1989/90 година и двамата бяхме редовни аспиранти и също така и двамата водехме на хонорар упражненията по история на античната и средновековна философия;

*През 1990 г., на 10 и 11 май се проведе конкурс с писмен и устен изпит
 за редовен асистент по антична и средновековна философия, в който участваха четирима кандидати.  Конкурсът бе спечелен от мен, а колегата остана втори и може би тогава у него се е породило желанието за реванш, на което ставам жертва многократно след това, както и за пореден път с това дело.

*Колегата Каприев спечели своя асистентски конкурс през 1991 г., когато вече и дисциплината се раздели на две, и се обособи в учебния план: преподаването на антична философия - в първи курс; преподаването на средновековна и ренесансова философия – във втори курс;

*През 1994 г. се омъжих за Николай Гочев и родих дъщеря ни Леда (на 3 юни), като на същия ден излезе от печат и първата ми книга

“В лабиринта на Платон и Аристотел”, издадена от Университетското издателство.

*През 1996 г. получих Наградата на философска фондация “МИНЕРВА” за тази книга, а на патронния празник университета – пак за същата книга получих наградата и на Фондация “Св. Климент Охридски” за най-добър млад учен на СУ за 1996 г. Носител на наградата за тази година бе и колегата Кристиян Таков от ЮФ.

Няколко дни по-късно се роди второто ми дете Теодор.

*През 2000 г. издателство “СОНМ” публикува първият български превод на най-трудното и важно съчинение на най-трудния за превод и разбиране гръцки философ – Аристотеловата “Метафизика”. Осем от книгите са в превод на Николай Гочев и са редактирани от мен, а шест книги са преведени от Иван Христов, като книгата е снабдена с перфектен академичен апарат: с отличен и много обилен индекс на понятията; подробни коментарни бележки; сто страници встъпителни студии от Иван Христов и мен.

*През май 2002 г. излезе брой на сп. “Критика и хуманизъм”, кн. 10, бр. 1/ 2001 г., посветен на 50-годишнината на проф. Цочо Бояджиев, на който водещ редактор беше колегата Каприев, и този брой завърши с тържественото провъзгласяване на несъществуването на български превод на “Метафизика”! На с. 178 от този юбилеен празничен брой! Също там има и три подигравки с “екипа”, “превел” книгата, квалифициран като “автори на ескиз”, а сама книга е наречена “казус”.

*От тогава до ден-днешен колегата Каприев не е посочил нито едно място, в което да е успял да намери поне една грешка в превода на “Метафизика”.

*През март 2007 г. по време на атестирането на моята изследователска и преподавателска работа получих от него в качеството му на ръководител на катедрата две страници с брутални обиди, лъжи и подигравки като награда за огромния труд, който положих за превеждането на космологичния текст на Аристотел “За небето”. Прилагам копие от този документ.

*През май 2007 г. атестацинната комисия ми даде положителна оценка, а през юли 2007 г. на заседание на Факултетния съвет, на което присъствах лично, колегите приеха моето възражение срещу грубостите и лъжите в неговата атестация. Всички присъстващи гласуваха “за” това и за положителна оценка за моята работа, а само самият проф. Каприев гласува “против” – за пореден път без аргументи, без факти.

 И още, и още.

    Господин Съдия,
    Тъжбата на проф. Каприев отново ми поднася букет от лъжи:
1. В тъжбата си проф. Каприев твърди, че аз лъжа в написаното от мен във Фейсбук по отношение на Атестационната процедура от пролетта на 2007 г.
Става дума за дълга двудневна дискусия, която се проведе на 24 и 25 февруари между мен и бивши, но и настоящи колеги по повод на негова публикация в "Култура".
Мястото е тук:
http://www.facebook.com/#!/permalink.php?story_fbid=193352157353933&id=1476266691

Към неговата тъжба са прикрепени 2 страници избрани извадки от цялата дискусия там, а тя е над 20 стандартни страници като разпечатка.

     Също така като приложения към тъжбата е представено мое писмо до членовете на катедрата по История на философията, изпратено до тях
 след драматично заседание, проведено на 30 март тази година, на което не можах да присъствам, тъй като по същото време преподавах в съседна аудитория.

    Също така там е приложено копие от целия протокол № 4 от заседание на катедрата по История на философията от 3 май тази година, проведено от 16 часа в кабинет 63, заверено от г-жа Росинка Тодорова.

   Според написаното от проф. Каприев, в това, което съм казала на това катедрено заседание, също всичко е лъжа. Кое по-точно???

   Той обаче пропуска да спомене в тъжбата си:
   1. Че цялата документация по атестационната процедура
от 2007 г. е налице и че моята атестация тогава завърши с приемане на възражението ми срещу неговата оценка на Факултетен съвет през юли 2007 г.
   2. Също така в тъжбата никъде не е отбелязано, че на мен ми е била дадена думата на катедрения съвет на 3 май тази година, не просто така, а точно защото на предишния катедрен съвет съм била обиждана и злепоставяна от него
не само пред колегите, които са редовни преподаватели в катедрата, но и пред всички докторанти, някои от които са новоприети, присъствали са за първи път на катедрен съвет и изобщо не ме познават.

    Към възражението ми прилагам копия от следните документи:

1. Атестационен лист от Атестационната комисия на ФФ от 2007 г.
2. Оценката на ръководителя на катедрата проф. дфн Георги Каприев, представено на катедрен съвет на 20 март 2007 г.
3. Възражението ми до Факултетния съвет, прието на заседание на ФС от 4 юли 2007 г.
4. Копие от финалната 178 страница на сп. “Критика и хуманизъм” кн. 10, бр. 1/ 2001 г., посветен на 50-годишнината на проф. Цочо Бояджиев, завършващ с триумфалното провъзгласяване на несъществуването на книга “Метафизика” на български език.

  

 Господин Съдия,

    Много Ви моля да обърнете внимание особено на следните безогледни лъжи, които са написани от колегата Каприев в неговата Оценка от 19 март 2007 г. за работата ми в отчетния период 2001-2006 г.

1. Лъжа, при това двойна е, че през отчетния период не съм била рецензент на нито една докторска дисертация.

Напротив: бях рецензент на две докторски дисертации, при това на дисертации обсъдени в катедрата! На дисертацията на Моника Портокалска и Андрей Захариев.

2. Лъжа е, че през онзи период съм имала “научно-изследователска бездейност и липса на публикации”.

      Напротив: ако някога колегата Каприев все пак успее да понаучи малко старогръцки език и се опита да прочете нещичко от космологичния текст на Аристотел “За небето” в оригинал, сам ще разбере колко бездейно и мързеливо съм прекарала две години от живота си в старание да направя колкото се може по-точен, но и четивен превод на български, с колкото се може по-добър индекс, встъпителна студия, коментарни бележки и библиография.

3. Лъжа е, че през отчетния период 2001-2006 г. не съм работила по никакви международни проекти.

Напротив, работих по два – един индивидуален и един колективен и те са представени ето тук, на специална уеб-страница: http://www.policy.hu/gocheva/

4. Лъжа е също така, че през този период съм се дисквалифицирала в своята специализирана професионална сфера и съм се квалифицирала в други области, които са извън компетенциите на катедрата по История на философията.

      Напротив, към катедрата по История на философията години наред съществуваше Център по философия на образованието с директор проф. Цочо Бояджиев, който организираше семинари, конференции и изобщо предметът на неговата дейност беше точно образованието. Моите две книги със статии, публикувани през отчетния период, са за образованието, за висшето образование. “Университетът: накъде”(С., изд. СОНМ, 2002) и “За Европа и Университета” (изд. СОНМ, 2005) .
 

      Обида и клевета е, че актуалността и нивото на водените от мен курсове е тревожно.

      Напротив: точно по това време бях спечелила конкурс и бях станала ръководител на проект, в който участваха колеги от катедрата по Класическа филология във ФКНФ и от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, както и докторанти. Проектът беше подкрепен от страна на ФФ от тогавашния му декан доц. д-р Александър Димчев и беше осъществен с подкрепата на ЦЕУ Будапеща: двусеместриален интердисциплинарен курс “Актуалната античност. Политическата мисъл на античния свят”. Курсът беше проведен през следващата академична  година. Някои от текстовете, които студентите, докторантите и преподавателите представиха за първи път на този курс, по-късно бяха издадени от УИ “Св. Климент Охридски” в сборник.

      Господин Съдия,

      Всички тези клевети и обиди бяха отхвърлени както от Атестационната комисия, така и от Факултетния съвет на ФФ, съответно - през май и юли 2007.

     Недоумявам на какво разчита колегата Каприев с тази тъжба до Съда, чрез която се опитва  не само да обвини, но и да осъди мен  за лъжи и клевети в публикации и документи, написани от самия него!

     Надявам се на това, което Аристотел казва в книга Епсилон на “Никомахова етика”: Съдията е одушевено справедливо. Съдията одушевява справедливостта.

    

С уважение: Димка Гочева

30 ноември, 2011 г.

ден на Свети Андрей Първозвани