молба за заседанието по делото на 17 февруари

До Софийски районен съд

Наказателна колегия

М О Л Б А

От Димка Иванова Гичева-Гочева,

Живееща на адрес: София 1111, ул. “Христо Максимов” № 6, ап. 4,

Работеща в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски факултет,

Катедра “История на философията”,

(Научно звание: доцент, научна степен: доктор)

Уважаеми Господин Съдия,

     Пиша Ви във връзка с предстоящото заседание по дело № 15017 в 112 наказателна колегия на СРС, насрочено от Вас за 17 февруари 2012 г.

      Моля Ви да обърнете внимание на документите и публикациите, които днес добавям към материалите по делото:

1. Изданието “Аристотел. За небето. За възникването и загиването”, С., СОНМ, 2006 г., редактор Владимир Маринов, преводач на “За възникването и загиването” д-р Димитър Илиев. Автор на послеслова за Платоновите многостени Мария Николова.

    За превода на “За небето” и научния апарат, изготвен от мен към него, до този момент не съм получила нито една аргументирана критика и посочване на поне една грешка в превода, индекса на понятията, встъпителната студия или библиографията към този изключително труден космологичен текст, за който, според мен, заслужавах положителна оценка по критерия за научно-изследователска работа на атестацията през 2007 г.

2. Справка от Националния център за информация и документация, който поддържа регистъра на академичните длъжности и дисертации след влизането в сила на Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС) и закриването на ВАК.     На адрес: http://mail.nacid.bg/newdesign/bg/index.php?id=7&rid=2987

    От справката се вижда, че рецензенти на дисертацията на Андрей Захариев са били проф. Георги Каприев и аз, доц. Димка Гочева.

Също така от електронния регистър се вижда, че дипломата за докторска степен на колегата Захариев е издадена през 2008 г., но както е отбелязано и там, дисертацията е защитена през 2007 г. При сроковете на процедурите по стария и вече отменен Закон за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) от апробирането на дисертациите в първичните научни структури до публичната им защита в СНС, а после обсъждането и повторното им гласуване в научните комисии към ВАК (в спорни случаи - разглеждане и на трета инстанция в Президиума на ВАК)  до получаването на дипломата за докторска степен, понякога минаваха не 9 месеца, както предвиждаше ЗНСНЗ, а години.  

     Дисертацията на тема “Ейдос и усия между Платон и Аристотел” на колегата Захариев беше обсъдена в катедрата по История на философията на 11 януари 2007 г. и бях препоръчана за рецензент, но два месеца по-късно в оценката на ръководителя на катедрата това беше отречено с твърдението, че до този момент нито веднъж не съм била привличана за рецензент на докторски дисертации.

     Същото се отнася и за дисертацията на Моника Георгиева Портокалска, но във верността на това твърдение, предполагам, че сте се уверили на предишното заседание по делото, когато моят адвокат г-н Георги Минчев Ви е представил автореферата на дисертацията, на който ясно е отбелязано кога и къде е била апробирана тя. Пак в катедрата по История на философията и пак по време на втория мандат на проф. Каприев. На 15 юни 2006 г.

3. Ксерокопие от първа страница на вестник “Култура”, брой 19 от 18 май 2001 г., където издателите на вестника в рубриката “Изборът на “Култура”” в редакционна информация отбелязват, че като съставител на сп. “Критика и хуманизъм”, и по-специално на тематичния брой “Философските средновековия”, посветен на 50-годишнината на проф. Цочо Бояджиев, проф. Каприев отказва да приеме българския превод на “Метафизика” на Аристотел.

    Оттогава минаха вече 11 години, но проф. Каприев до този момент не е успял да намери поне една грешка в превода, или в индексите, встъпителните студии или библиографията към това образцово академично издание на най-трудния текст на най-трудния за превеждане и тълкуване гръцки философ.

     А финалният акорд на сп. “Критика и хуманизъм”, кн. 10, бр. 1/2001 г., на тема “Философските средновековия”, на с. 178 гласеше:

      “Концептуалните несъгласия на “екипа”, “превел” Метафизика, може би имат своята филологическа стойност. Читателят обаче никак не е длъжен да се интересува от тях. Това, което може да се заключи по този казус е, че ние продължаваме да не притежаваме превод на Аристотеловия текст, каквото и да мислят по този въпрос авторите на настоящия ескиз”.

4. Моята статия “За битието се говори в множество значения...”, или за 50-годишния юбилей на Иван Христов, публикувана в брой 10 на “Литературен вестник”, 23-29 март 2011 г., в която става дума за многобройните му преводачески подвизи – като преводач на български на най-важни съчинения на Аристотел и на Светите Отци на християнството.

5. Моят превод на Книга Епсилон на “Никомахова етика” на Аристотел и коментарът към него, публикувани в сп. “Философски алтернативи”, брой 6 от 2011 г., с. 5-30. Освен непосредствената връзка с делото срещу мен, се надявам, че този текст ще привлече Вашето любопитство и с разсъжденията, които Философът представя там за справедливостта, правораздаването и съдебното справедливо.

6. Научният отчет на проекта “Познавателни възможности на статистическите инструменти за управленски цели: вторичен анализ на данните на атестацията на преподавателите във Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, изготвен от гл.ас. д-р Калоян Харалампиев и д-р Теодора Ангелова и приет без никакви въпроси и възражения от Общото събрание на ФФ през 2009 г.

                Моля Ви, господин Съдия да обърнете внимание на 4 страница от този документ, където е посочено, че хабилитираните преподаватели от факултета, които са получили незадоволителна оценка при атестацията са 1,5 процента, задоволителна – 8,8%, а с положителна оценка са били оценени 89,7%.

7. Копие от страници 70-74 от Правилника за устройството и дейността на СУ “Св. Климент Охридски”, където на с. 72 може да се прочете какви са последиците от трите различни оценки на атестацията на преподавателите.

     За съжаление, въпреки положения от мен огромен труд за максимално прецизното превеждане и коментиране на толкова труден текст от космологията и философия на природата, какъвто е “За небето” на Аристотел, в оценката на тогавашния ръководител на катедрата се казваше:

“Признавам, че заявените от колежката данни за последните пет години няма как да бъдат задоволителни за мен като ръководител на катедра, заложила на сериозни амбиции, поставила си мощни академични цели и дала иначе високи научни резултати.”

             Надявам се, господин Съдия, че с тези документи и публикации, както и с още няколко, които ще представя на самото заседание по делото на 17 февруари, ще съдействам за установяването на обективната истина, а също така се надявам, че с решението си за изхода на делото Вие ще олицетворите онова, което казва Аристотел в книга Епсилон на “Никомахова етика”:

Съдията одушевява справедливостта.

Съдията е одушевеното справедливо.

С уважение:

Димка Гочева,

София, 9 февруари 2012 г.