Възражение по дело 15017 от 2011 г. в СРС

 До Софийски районен съд

Наказателна колегия

В Ъ З Р А Ж Е Н И Е

От Димка Иванова Гичева-Гочева,

Живееща на адрес: София, ...

Работеща в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски факултет,

Катедра “История на философията”,

(Научно звание: доцент, научна степен: доктор)

Срещу ТЪЖБА

От Георги Теологов Каприев,

Живеещ на адрес: София,...

Работеща в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски факултет,

Катедра “История на философията”

(научно звание: професор, научна степен: доктор на науките)

Уважаеми Господин Съдия,

        В петък, 25 ноември, денят на Свети Климент Охридски,

 в сградата на Софийския районен съд лично взех призовката си за заседанието, насрочено за 27 януари 2012 г. и получих препис от тъжбата на проф. Каприев
по заведеното заради нея дело срещу мен в 112 наказателна колегия на СРС.
Дело № 15017, в което проф. Каприев е частен тъжител.

 Обвинението е по чл.148, ал. 2 и чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс.

       За това дело, но с известна несигурност и със споменаване на Софийски градски съд, а не СРС, ми бе съобщено следобеда на 7 ноември след заседание на катедрата по История на философията, буквално минути преди първото заседание, определено от Вас. 

       Това ми бе съобщено на коридора на Ректората, след приключване на катедрения съвет от доц. д-р Димитър Денков, който в момента е както ръководител на катедрата, така и декан на ФФ. Със сигурност и несъмнено научих номера на делото и повече информация за характера му пак от доц. Денков на 8 ноември сутринта в писмо, изпратено от него.

       Пропуснах първото заседание, за което моля за извинение,
тъй като съпругът ми Николай Гочев не беше ме уведомил за получаването на призовката. Надявал се е, че отлагането на делото с едно заседание може да благоприятства за вразумлението на тъжителя.

       За съжаление, започналият съдебен спор между проф. Каприев и мен не е нито спор между съседи за дяловете на стълбищното отопление, нито е спор между роднини за наследство.

      Това е спор, възникнал в катедрата по История на философията с етика, която съществува от 1894 г. и е една от най-старите катедри на Софийския Университет. Този спор възникна поради дългогодишни изключително влошени и неколегиални отношения между нас.

 Ако позволите, Господин Съдия, малко хронология:

*От 1982 до 1987 г. с колегата Каприев бяхме състуденти в един и същи курс на специалност философия, но никога не сме били нито близки приятели, нито конкуренти. Бяхме в двете различни групи – както институционално, за воденето на семинарните занятия, така и неформално. Моят приятелски кръг беше друг; не сме имали никакви допирни точки и поради това, никакви конфликти.

*През 1987 година и двамата защитихме с пълно отличие дипломни работи в катедрата по научна дисциплина, която тогава беше единна и се изучаваше в първи курс – по антична и средновековна философия.

*През декември 1987 година и двамата се явихме на тежък и оспорван аспирантски конкурс, за две места, в конкуренция с още двама колеги. Колегата Каприев спечели мястото за редовната аспирантура, което по онова време означаваше и ангажимент за последстваща работа в институцията-възложител, а аз спечелих конкурса, обявен по постановление № 25 на МС в чест на 100-годишнината на СУ за допълнителни места за аспирантури по научни направления, по които не е имало конкурси много дълго време.

*През учебните 1988/89 и 1989/90 година и двамата бяхме редовни аспиранти и също така и двамата водехме на хонорар упражненията по история на античната и средновековна философия;

*През 1990 г., на 10 и 11 май се проведе конкурс с писмен и устен изпит
 за редовен асистент по антична и средновековна философия, в който участваха четирима кандидати.  Конкурсът бе спечелен от мен, а колегата остана втори и може би тогава у него се е породило желанието за реванш, на което ставам жертва многократно след това, както и за пореден път с това дело.

*Колегата Каприев спечели своя асистентски конкурс през 1991 г., когато вече и дисциплината се раздели на две, и се обособи в учебния план: преподаването на антична философия - в първи курс; преподаването на средновековна и ренесансова философия – във втори курс;

*През 1994 г. се омъжих за Николай Гочев и родих дъщеря ни Леда (на 3 юни), като на същия ден излезе от печат и първата ми книга

“В лабиринта на Платон и Аристотел”, издадена от Университетското издателство.

*През 1996 г. получих Наградата на философска фондация “МИНЕРВА” за тази книга, а на патронния празник университета – пак за същата книга получих наградата и на Фондация “Св. Климент Охридски” за най-добър млад учен на СУ за 1996 г. Носител на наградата за тази година бе и колегата Кристиян Таков от ЮФ.

Няколко дни по-късно се роди второто ми дете Теодор.

*През 2000 г. издателство “СОНМ” публикува първият български превод на най-трудното и важно съчинение на най-трудния за превод и разбиране гръцки философ – Аристотеловата “Метафизика”. Осем от книгите са в превод на Николай Гочев и са редактирани от мен, а шест книги са преведени от Иван Христов, като книгата е снабдена с перфектен академичен апарат: с отличен и много обилен индекс на понятията; подробни коментарни бележки; сто страници встъпителни студии от Иван Христов и мен.

*През май 2002 г. излезе брой на сп. “Критика и хуманизъм”, кн. 10, бр. 1/ 2001 г., посветен на 50-годишнината на проф. Цочо Бояджиев, на който водещ редактор беше колегата Каприев, и този брой завърши с тържественото провъзгласяване на несъществуването на български превод на “Метафизика”! На с. 178 от този юбилеен празничен брой! Също там има и три подигравки с “екипа”, “превел” книгата, квалифициран като “автори на ескиз”, а сама книга е наречена “казус”.

*От тогава до ден-днешен колегата Каприев не е посочил нито едно място, в което да е успял да намери поне една грешка в превода на “Метафизика”.

*През март 2007 г. по време на атестирането на моята изследователска и преподавателска работа получих от него в качеството му на ръководител на катедрата две страници с брутални обиди, лъжи и подигравки като награда за огромния труд, който положих за превеждането на космологичния текст на Аристотел “За небето”. Прилагам копие от този документ.

*През май 2007 г. атестацинната комисия ми даде положителна оценка, а през юли 2007 г. на заседание на Факултетния съвет, на което присъствах лично, колегите приеха моето възражение срещу грубостите и лъжите в неговата атестация. Всички присъстващи гласуваха “за” това и за положителна оценка за моята работа, а само самият проф. Каприев гласува “против” – за пореден път без аргументи, без факти.

 И още, и още.

    Господин Съдия,
    Тъжбата на проф. Каприев отново ми поднася букет от лъжи:
1. В тъжбата си проф. Каприев твърди, че аз лъжа в написаното от мен във Фейсбук по отношение на Атестационната процедура от пролетта на 2007 г.
Става дума за дълга двудневна дискусия, която се проведе на 24 и 25 февруари между мен и бивши, но и настоящи колеги по повод на негова публикация в "Култура".
Мястото е тук:
http://www.facebook.com/#!/permalink.php?story_fbid=193352157353933&id=1476266691

Към неговата тъжба са прикрепени 2 страници избрани извадки от цялата дискусия там, а тя е над 20 стандартни страници като разпечатка.

     Също така като приложения към тъжбата е представено мое писмо до членовете на катедрата по История на философията, изпратено до тях
 след драматично заседание, проведено на 30 март тази година, на което не можах да присъствам, тъй като по същото време преподавах в съседна аудитория.

    Също така там е приложено копие от целия протокол № 4 от заседание на катедрата по История на философията от 3 май тази година, проведено от 16 часа в кабинет 63, заверено от г-жа Росинка Тодорова.

   Според написаното от проф. Каприев, в това, което съм казала на това катедрено заседание, също всичко е лъжа. Кое по-точно???

   Той обаче пропуска да спомене в тъжбата си:
   1. Че цялата документация по атестационната процедура
от 2007 г. е налице и че моята атестация тогава завърши с приемане на възражението ми срещу неговата оценка на Факултетен съвет през юли 2007 г.
   2. Също така в тъжбата никъде не е отбелязано, че на мен ми е била дадена думата на катедрения съвет на 3 май тази година, не просто така, а точно защото на предишния катедрен съвет съм била обиждана и злепоставяна от него
не само пред колегите, които са редовни преподаватели в катедрата, но и пред всички докторанти, някои от които са новоприети, присъствали са за първи път на катедрен съвет и изобщо не ме познават.

    Към възражението ми прилагам копия от следните документи:

1. Атестационен лист от Атестационната комисия на ФФ от 2007 г.
2. Оценката на ръководителя на катедрата проф. дфн Георги Каприев, представено на катедрен съвет на 20 март 2007 г.
3. Възражението ми до Факултетния съвет, прието на заседание на ФС от 4 юли 2007 г.
4. Копие от финалната 178 страница на сп. “Критика и хуманизъм” кн. 10, бр. 1/ 2001 г., посветен на 50-годишнината на проф. Цочо Бояджиев, завършващ с триумфалното провъзгласяване на несъществуването на книга “Метафизика” на български език.

  

 Господин Съдия,

    Много Ви моля да обърнете внимание особено на следните безогледни лъжи, които са написани от колегата Каприев в неговата Оценка от 19 март 2007 г. за работата ми в отчетния период 2001-2006 г.

1. Лъжа, при това двойна е, че през отчетния период не съм била рецензент на нито една докторска дисертация.

Напротив: бях рецензент на две докторски дисертации, при това на дисертации обсъдени в катедрата! На дисертацията на Моника Портокалска и Андрей Захариев.

2. Лъжа е, че през онзи период съм имала “научно-изследователска бездейност и липса на публикации”.

      Напротив: ако някога колегата Каприев все пак успее да понаучи малко старогръцки език и се опита да прочете нещичко от космологичния текст на Аристотел “За небето” в оригинал, сам ще разбере колко бездейно и мързеливо съм прекарала две години от живота си в старание да направя колкото се може по-точен, но и четивен превод на български, с колкото се може по-добър индекс, встъпителна студия, коментарни бележки и библиография.

3. Лъжа е, че през отчетния период 2001-2006 г. не съм работила по никакви международни проекти.

Напротив, работих по два – един индивидуален и един колективен и те са представени ето тук, на специална уеб-страница: http://www.policy.hu/gocheva/

4. Лъжа е също така, че през този период съм се дисквалифицирала в своята специализирана професионална сфера и съм се квалифицирала в други области, които са извън компетенциите на катедрата по История на философията.

      Напротив, към катедрата по История на философията години наред съществуваше Център по философия на образованието с директор проф. Цочо Бояджиев, който организираше семинари, конференции и изобщо предметът на неговата дейност беше точно образованието. Моите две книги със статии, публикувани през отчетния период, са за образованието, за висшето образование. “Университетът: накъде”(С., изд. СОНМ, 2002) и “За Европа и Университета” (изд. СОНМ, 2005) .
 

      Обида и клевета е, че актуалността и нивото на водените от мен курсове е тревожно.

      Напротив: точно по това време бях спечелила конкурс и бях станала ръководител на проект, в който участваха колеги от катедрата по Класическа филология във ФКНФ и от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, както и докторанти. Проектът беше подкрепен от страна на ФФ от тогавашния му декан доц. д-р Александър Димчев и беше осъществен с подкрепата на ЦЕУ Будапеща: двусеместриален интердисциплинарен курс “Актуалната античност. Политическата мисъл на античния свят”. Курсът беше проведен през следващата академична  година. Някои от текстовете, които студентите, докторантите и преподавателите представиха за първи път на този курс, по-късно бяха издадени от УИ “Св. Климент Охридски” в сборник.

      Господин Съдия,

      Всички тези клевети и обиди бяха отхвърлени както от Атестационната комисия, така и от Факултетния съвет на ФФ, съответно - през май и юли 2007.

     Недоумявам на какво разчита колегата Каприев с тази тъжба до Съда, чрез която се опитва  не само да обвини, но и да осъди мен  за лъжи и клевети в публикации и документи, написани от самия него!

     Надявам се на това, което Аристотел казва в книга Епсилон на “Никомахова етика”: Съдията е одушевено справедливо. Съдията одушевява справедливостта.

    

С уважение: Димка Гочева

30 ноември, 2011 г.

ден на Свети Андрей Първозвани