До Софийски районен съд
Наказателна колегия
М О Л Б А
От Димка Иванова Гичева-Гочева,
Работеща в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски
факултет,
Катедра “История на философията”,
(Научно звание: доцент, научна степен: доктор)
Уважаеми Господин Съдия,
Пиша Ви във връзка с предстоящото заседание по дело № 15017 в 112 наказателна колегия на СРС, насрочено от Вас за 27 февруари 2012 г.
Моля Ви да обърнете внимание на документите и публикациите, които днес добавям към материалите по делото:
1.
Копие от корицата и първите няколко
страници на книгата ми “Университетът: накъде?”, С., 2002, изд. СОНМ.
2.
Копие от корицата и първите няколко
страници на книгата ми “За Европа и Университета”, С., 2005, изд. СОНМ.
3.
Разпечатка от най-видимата част от
уеб-страницата по проекта “Ролята на университетите за трансформирането на
обществото”, в който участвах с тема за образователното законодателство в
Балканските страни и разработих проблема “За необходимостта от нов закон за
академичното развитие у нас”.
Както двете
книги на български език, така и текстовете, написани на английски език и
публикувани на тази уеб-страница, представят работата ми по този проект
финансиран от Институт “Отворено общество” и ЦЕУ Будапеща през учебната
2002/2003 г.
4.
Ксерокопие от дипломата, която получих за
работата си по този проект чак през 2007 г.!
Както стана дума и на миналото заседание, на 17 февруари, тази диплома
беше издадена няколко години по-късно по искане на Атестационната комисия на ФФ
след скандала около моята атестационна оценка.
Когато
получих тази диплома в средата на юли 2007 г., много се изненадах. Бяха минали
години от приключването на проекта. По-късно, през есента колеги от
факултетната атестационна комисия ми обясниха, че те са изискали от ЦЕУ
Будапеща потвърждение за работата ми по този проект още през май поради
скандално обидната оценка, дадена на работата ми от ръководителя на катедрата.
Пак те са
настоявали и за това да ми бъде изпратена истинска диплома на хартия,
удостоверяваща темата и периода на работа.
Същите
колеги от Атестационната комисия ме посъветваха да не се успокоявам с това, че
мачът между мен и него завърши с 25 на 1 в моя полза на Факултетния съвет, а да
сезирам както Университетския омбудсман, така и факултетната и университетската
контролна комисия за брутално обидната и несъобразена със Закона (чл. 57 от
ЗВО) оценка за моята работа. Многократно цитираната оценка беше направена
единствено, “съобразявайки се”, както пише авторът й в деепричастна форма, с
количеството на моята преподавателска работа и в пълно пренебрегване на останалите
четири показателя, които Законът задължително изисква. Поради това колегите
настояваха: “Сезирай омбудсмана и двете контролни комисии за това безобразие!”
Според мен
това беше напълно излишно.
Оказа се,
че не е така и четири години по-късно, сякаш напълно забравил какво и как се е
случило на трите инстанции на атестационната процедура, колегата Каприев реши
да заведе наказателно дело срещу мен!
Като заключение мога да Ви уверя, господин Съдия, че през всички тези
години, аз съм била многократно обиждана и клеветена от онези, които сега ме
обвиняват в обида и клевета – тъжителят и неговите трима свидетели.
Примерите за тяхното грубо
административно отношение са много. Да посоча само един красноречив факт:
въпреки, че работя в СУ като хоноруван преподавател от 1988, а като редовен –
от 1990 г., и макар че повечето ми часове се провеждат в сградата на Ректората,
до този момент, вече почти 24 години от началото на трудовия ми стаж аз нямам
административно разрешение да ползвам нито един кабинет в тази сграда!
През този период тъжителят проф.
Каприев и неговият свидетел проф. Бояджиев бяха ръководители на катедрата и
двамата за по два мандата!
Също така получих служебен компютър
чак на 21-вата година от началото на работата ми за Университета, а принтер -
на 22-та година.
Въпреки всичко това, доколкото беше
възможно, в своите публикации и на български, и на английски език, винаги съм
цитирала и реферирала коректно библиографски техните изследвания по един или
друг проблем. За една малка, бедна и изостанала страна като нашата, по-добре е
да се проявява такава колегиалност.
А с какви обиди съм била засипвана в
отговор, може да се види и от протоколите, които представихме като документи по
делото. Така например, в Потокол №3 от
заседанието на катедрата по История на философията, от 30 март м. г., може да
се прочете клеветническото твърдение на проф. Цочо Бояджиев, че когато съм се
хабилитирала през 2004 г., съм била автор само на една публикация, при това
некролог за Илия Панчовски! Като това е било казано пред десетина новопостъпили
докторанти в мое отсъствие!
Друго клеветническо твърдение, което
не отговаря на истината, а е развито и от тримата свидетели на това дело срещу
мен, е твърдението, че писмото, което съм изпратила на 15 април м.г. само на
някои колеги от катедрата, умишлено не е било адресирано до професорите
Бояджиев и Каприев.
Уважаеми Господин Съдия,
Всеки, който има елементарни познания
за електронна поща, може да се увери дори и от разпечатката, представена от
тъжителя, че това е писмо-отговор на писмото, изпратено от секретарката г-жа
Росинка Тодорова с тема “Съкращаване на Великденската ваканция”. Натиснала съм
опцията Reply all, сиреч Отговори на всички (получатели на предишното писмо). Чак
когато започна това дело, направих справка в архива на електронната поща и
видях, че сред получателите на писмото на г-жа Тодорова не са и двамата
професори. Явно тя ги е изключила от общия мейлинг-лист на членовете на
катедрата, за да не бъдат безпокоени с нашите дела тук, докато са в Германия за
три месеца. В моето писмо адресатите са тези, които г-жа Тодорова е включила
като адресати на нейното писмо за съкращаването на Великденската ваканция. Тук
няма умисъл.
И последно, но не и по значение. С
много голямо огорчение виждам, че една млада колега е била принудена да
свидетелства срещу мен. Колегата Гергана Динева стана редовен асистент в
катедрата по История на философията през 2010 г. и освен това е зависима от
проф. Каприев както за досегашното си, така и за бъдещото си кариерно развитие.
Той беше неин научен ръководител на дипломната работа.
Защитата на нейната дисертация тепърва предстои след няколко месеца.
Много са абсурдните неща в този грозен
наказателен процес срещу мен като това призоваване като свидетел на една млада
жена, която даже няма преки впечатления от нито едно от процедурните стъпала на
атестацията на преподавателите от 2007 г.
и още не е защитила дисертацията си.
Надявам се, Господин Съдия, че
заседанието по делото, насрочено за 27 февруари, понеделник, ще бъде последно,
че ще бъда оправдана от Вас и че ще ми бъдат възстановени разноските по делото.
С уважение: Димка Гочева
София, 24 февруари 2012 г.
No comments:
Post a Comment